Определение № 695 от 13.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 695 гр. Бургас, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Л.ова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100500363 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Етажна собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Обзор - С-Компас, общ. Несебър, с адрес: гр.

Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, м-ст „Южен плаж“, ПИ с ид. № ***, бл. С, ет. 2, ап. С208, представлявани от управителя - Дмитрий Викторович Штиков, чрез процесуален представител адв. Ирена Антонова.ВАК, срещу решение № 5/07.01.2024 год. по гр.д.№1225/2022 год. по описа на Несебърския районен съд, с което са прогласени за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и по иск на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК 103874408, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 82, ет. 2, ап. 3, представлявано от Пол Райли, собственик на самостоятелен обект ид. № ***, чрез адвокат Ангел Донев от АК - Варна срещу собствениците на Етажна собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Обзор - С-Компас, общ. Несебър, с адрес: гр.

Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, м-ст „Южен плаж“, ПИ с ид. № ***, бл. С, ет. 2, ап. С208, представлявани от управителя – Дмитрий Викторович Штиков, взетите решения на общо събрание на Етажната собственост в сграда с ид. № *** по КККР на гр. Обзор - СКомпас, проведено на 03.10.2022 г., поради тяхната привидност, като взети при липса на компетентност за общото събрание, поради действието на 1 изключението по чл. 2 от ЗУЕС и са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците на Етажна собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Обзор - С-Компас, общ. Несебър, с адрес: гр. Обзор, общ.

Несебър, обл. Бургас, м-ст „Южен плаж“, ПИ с ид. № ***, бл. С, ет.

2, ап. С208, представлявани от управителя – Дмитрий Викторович Штиков, да заплатят на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК 103874408, сумата от 6830 лева /шест хиляди, осемстотин и тридесет/, представляваща направени по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано, постановено при неточно възприета фактическа обстановка и допуснати нарушения на материалния закон. Съдът неправилно тълкувал разпоредбата на пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Пренебрегнал факта, че процесната сграда е изградена преди влизане в сила на ЗУЕС и не би могла да се управлява като „жилищен комплекс от затворен тип“, тъй като чл.2 от ЗУЕС е допустимо да се прилага само за договори сключени след влизането на закона в сила. Не е взето предвид, че приложението на пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС се дерогира от обстоятелствата, че „комплексът“ е разположен върху няколко поземлени имота, а от заключението на вещото лице се установява, че в сградата съществуват и други обекти освен жилищните, поради което режимът по чл.2 от ЗУЕС не се прилага. В нарушение на закона съдът допуснал разширително тълкуване на императивната норма на чл.2 от ЗУЕС по отношение на изискуемата форма за действителност на договорите за управление. Сочи се, че поради липсата на сключени от всички етажни собственици договори по смисъла на чл.2 от ЗУЕС, приложими са нормите на чл.3 и сл. от ЗУЕС, поради което решенията на общото събрание на етажните собственици не са нищожни, като същите са и законосъобразни. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявените искови претенции, както и за присъждане на съдебните разноски.

Във въззивната жалба изрично са изложени възражения срещу решението на районния съд в частта за разноските, досежно определения от съда размер на адвокатско възнаграждение на насрещната страна, като в този смисъл е направено искане обжалваното решение да бъде изменено в частта за разноските и в полза на насрещната страна да бъде присъден предвидения по Наредба №1 за МРАВ минимален размер на адвокатско 2 възнаграждение.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД-Варна, чрез процесуален представител адв. Ангел Донев-ВАК. Твърди се, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Изложени са съображения в подкрепа на изводите на районния съд относно приложимост на чл.2 от ЗУЕС. Твърди се обоснованост на решаващите изводи на съда и съответствие със съдебната практика на ОС-Бургас и на ВКС в сходни случаи. Сочи се, че още със сключване на предварителните договори за покупко-продажба ищецът е договорил със собствениците на отделните обекти реда за управление в комплекса. След законодателното въвеждане на изискването за вписване, започнал да вписва договорите, като невписани останали предходно сключените договори, когато такова изискване не е било въведено. Твърди се, че решенията взети от общото събрание целят заобикаляне на индивидуалните договорености и са злоупотреба с право, като засягат съоръжения, които са индивидуална собственост на ищеца. Твърди се също, че част от изложените във въззивната жалба възражения са недопустими и преклудирани, като не следва да се разглеждат от въззивния съд. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение, а при евентуалната му отмяна - за произнасяне по евентуално предявения иск, с уважаването му и отмяна на обжалваните решения на ОС на ЕС поради неустановеност на кворума и мнозинствата на събранието съгласно изискванията на чл.17, ал.6 от ЗУЕС, както и поради останалите нарушения сочени в исковата молба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Несебърският районен съд се е произнесъл по главен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който при условията на евентуалност е обективно съединен евентуален иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

Въззивният съд констатира, че обективираното във въззивната жалба възражение за прекомерност на присъденото от районния съд с обжалваното решение адвокатско възнаграждение в полза на ищеца и в тежест на ответника, и искането за изменение на решението в частта за разноските присъдени от районния съд, имат характера на молба по чл.248, ал.1 от ГПК, по която компетентен да се произнесе е съдът 3 постановил обжалваното решение, което налага прекратяване на настоящото производство и връщане на делото на Несебърския районен съд за произнасяне по молбата по чл.248 от ГПК, след което делото следва да се изпрати на настоящия съд за произнасяне по въззивната жалба.

Мотивиран от горното и на осн. чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 363/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩ А делото на Несебърския районен съд за произнасяне по молбата с правно основание чл.248 от ГПК обективирана във въззивната жалба, след което делото да се изпрати на настоящия съд за по-нататъшни процесуални действия по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4