Решение № 308 от 15.10.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Нови пазар, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20253620100376 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД,предявен от Ж. Е. В. с адрес:гр.Н.,ул.***,чрез адв.П. Й. Н.- АК В. срещу „Фератум България ЕООД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост“3, бул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 ,представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н..,с цена на иска -2 626.58лв./главница/.

Ищецът заявява, че на ***г. е сключил с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит с №***, по силата на който е получил кредит от 4000.00лв.Освен връщане на главницата по договора за кредит,Ж. В. се задължил да плати годишна възнаградителна лихва в общ размер на 1400.00лв.,при лихвен процент от 35% и годишен процент на разходите 49,66%.

В Договор №***/***г.било посочено,че заемната сума се дължи на 18 вноски с първа падежна дата ***г.В т.2 от договора било посочено,че начина на изплащане на заемната сума е съгласно погасителен план,който е неразделна част към договора.

В т.5 от договора било предвидено,че кредитът се обезпечава с поръчителство,предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството,като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя,нито от лицето,предоставило обезпечението.

Счита,че по отношение на сключения между Ж. Е. В. и „Фератум България“ЕООД 1 договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит.

Счита,че не е спазено изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК,като самият договор бил неясен и непълен.

Не било посочено дали по задължението за обезпечаване на кредита се дължи такса или комисионна.

Липсвал съществен императивно предвиден в чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК реквизит,а именно :начина на формиране на лихвения процент и условията за неговата промяна,условията за издължаване на кредита от потребителя,информация за дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания.

Не бил посочен коректно ГПР.

Съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК,всяка клауза в договор за потребителски кредит,имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон ,е нищожна.Съгласно чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9,договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Въз основа на поето с т.5 от договора за кредит било поето задължение за представяне на гаранция,за което бил сключен Договор за гаранция между Ж. Е. В. и Multitude Bank ,в който било предвидено,че срещу такса в размер на 4040лв.,гаранта ще предостави гаранция,като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията,произтичащи от Договор №***/***г.

Двата договора –за кредит и гаранция били неразривно свързани,доколкото вторият обезпечавал първия и сключването му било обусловено от действителността на заемното правоотношение –договорът за кредит се явявал основание за сключване на договора за гаранция.Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществявало едновременно.

В нарушение на императивните изисквания на чл.19,ал.1 и 2 от ЗПК,кредиторът не включил в договорения ГПР от 49.66% разходите,които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата –гарант.

Към датата на завеждане на исковата молба в съда,Ж. В. заплатил на 05.12.2023г.сума в размер на 186.54лв., на 03.01.2024г.-сума в размер на 195.97лв., на 01.02.2024г.-сума в размер на 210лв.,на 08.03.2024г.-сума в размер на 204лв.,на 08.04.2024г.-сума в размер на 525лв.,на 01.11.2024г.- сума в размер на 177.87лв., на 02.02.2025г.-сума в размер на 1150лв.,на 05.02.2025г.сума в размер на 3977.20лв.

Общата сума ,която ищецът заплатил по сметка на ответника била в размер на 6626.58лв.,с която счита,че е изпълнил задължението си по Договор №***/***г.за предоставяне на потребителски кредит.

Това било така с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК,според която,когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата 2 стойност на кредита,но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Счита,че доколкото посоченият по-горе договор за кредит се явява недействителен,то ответникът следвало да му върне надплатената сума над главницата в размер на 4 000.00лв.

Предвид гореизложеното,моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди ответника да му заплати сумата в размер на 2 626.58лв.,представляваща платена без основание недължима сума за периода на Договор №***/***г.за предоставяне на потребителски кредит.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор на предявения иск.Оспорва същия както по основание,така и по размер.

Твърди,че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими,тъй като не са насочени срещу правилната страна –Мултитуюд Банк,а не „Фератум България „ЕООД.

Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение,по което Фератум България „не е страна.Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен ,съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство ,нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на „Мултитуюд Банк „ и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

Ищецът сам избрал Мултитуюд Банк /Малта/ като поръчител в електронния формуляр ,и след като бил информиран за дължимите такси,подал заявление за кредит.Не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл.68е от ЗПП.На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор,включително за сумите,дължими на Мултитуюд Банка,ако избере нея за поръчител.

Твърденията за нарушение на чл.143 от ЗПП били неоснователни.Чл.5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител,без задължение за сключване .В СЕФ и договора за гаранция подробно били описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк,които ищецът приел доброволно.

Относно твърдяното нарушение на чл.190,ал.4 от ЗПК:Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице,а разходът за нея не се включвал в ГПР,тъй като е незадължителна.Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно,тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон.“Фератум България“ предоставила необходимата информация за ГПР и условията,като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок ,но не упражнил това си право.

Предвид гореизложеното,моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло,както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

3

В съдебно заседание ищецът не се явява,не изпраща представител.Чрез пълномощника си адв.П. Й. Н. депозира писмено становище.

Представляващият ответното дружество не се явява,не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца Ж. Е. В. и ответника „Фератум България „ЕООД е сключен договор от разстояние за предоставяне на потребителски кредит № ***/***г..,по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 4000 лева, който е следвало да бъде върнат на 18 вноски, съгласно погасителен план към договора. В договора е посочен лихвен процент в размер на 35.00% и ГПР от 49.66 %. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank, Малта, в полза на „Фератум България" ЕООД, като с одобряване на обезпечението от кредитора, предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита.

Съгласно чл.6 от Договора,за целия период на кредита,кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сума в размер на 5400.00лв.,представляваща сбор от следните суми: сумата на отпуснатия кредит в размер на 4000.00лв. и лихва в размер на 1400.00лв.,при лихвен процент 35%.

В договора за потребителски кредит не е посочено по коя банкова сметка следва да се превеждат дължимите суми.

Представен е и договор за гаранция (поръчителство), сключен между Multitude Bank, Малта /гарант/ и Ж. Е.

В. /клиент/ .,с погасителен план,неразделна част от договора. Видно от същия, договореното възнаграждение/наименовано „Такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/,платимо от клиента в полза на гаранта е в размер на 4040.00лв,на 18 месечни вноски,първата от която с падеж на ***г..,а последната –с падеж на ***г..Гарантът се задължава солидарно с клиента /той кредитополучател по договора за потребителски кредит

№

***,за изпълнението на всички задължения,произтичащи от договора в размер до 6000.00лв.

В чл.1.6 от договора е обективирано,че сумата от 4040.00лв.,дължима от клиента за предоставената гаранция следва да се заплаща по банкова сметка в Пощенска банка :IBAN :*** BIC:***.

Не бяха представени съответната преддоговорна информация

(Стандартен европейски формуляр);Погасителен план както към договора за кредит,така и към договора за гаранция (поръчителство), Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България „ЕООД.

От приобщените към делото писмени доказателства :разписка №***г. /177.87лв./,разписка 4

№***г./ 177.87лв./, разписка №***г./204.00лв./, разписка №***г./ 204.00лв./,разписка №***г./210.00лв./, разписка №***г./210.00лв./, разписка №***г./3 977.20лв./, разписка №***г.-1150.00лв. е видно,че ищецът Ж. Е. В. е превел по сметка на ответника „Фератум България" ЕООД сума в общ размер на 6310.94лв..

Ответникът не оспорва,че тези суми са постъпили в неговия патримониум.

От представените извлечения от ПОС терминал се установява,че ищецът е превел по сметка BG*** /с неуточнен титуляр/ .,както следва :на ***г.- 525.00лв., на ***г.- 195.97лв.,на ***г.- 186.54лв.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

Доколкото кредитът е предоставен на физическо лице и не са налице данни то да е действало като професионалист, кредитополучателят се явява потребител по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК,а процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на договора частично отговаря на изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.1-9 от ЗПК- сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя на погасителните вноски.

Същият обаче не отговаря на чл.11 ,т.11 и т.12 от ЗПК,доколкото в него не са посочени периодичността и датите на плащане на погасителните вноски ,последователността на разпределение на вноските между различните незаплатени суми ,дължими при различни лихвени проценти за целите н погасяването, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно ,във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания и т.н.Договорът противоречи и на чл.9а от ЗПК,доколкото в същия не се съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а.