Решение № 199 от 04.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Силвия Тачева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20211100507162 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. *****, срещу решение от 29.01.2021 г. по гр.д. №3567/2019 г. по описа на СРС, 49 състав, с което са отменени като незаконосъобразни решения по т.6 и т.7 на Общото събрание на Етажната собственост, находяща се в гр. София, ул . *****, проведено на 12.12.2018 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съдът не е съобразил, че с процесното решение на ОС на ЕС разходите са разпределени по групи, които са относими към различните самостоятелни обекти, както и неправилно е кредитирал показанията на свид. Н.Г. и неправилно е интерпетирал представената справка от СО за адресни регистрации, поради което е стигнал до неправилния извод, че е нарушена разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗУЕС. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Й. Здр. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на Общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на Общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното Общо събрание.

Съдебната практика приема, че размерът на бюджета на етажната собственост е от изключителната компетентност на Общото събрание и е въпрос на целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Съдебният контрол за законосъобразност се осъществява относно начина на разпределение на вноските от етажните собственици, съответно ползватели и обитатели, и то само в производството по чл.40 ЗУЕС. По правило разходите за общите части се разпределят между етажните собственици съобразно притежаваните от всеки от тях идеални части от общите части на сградата – чл.48 ал.3 ЗУЕС.

Вноските за управление и поддържане на общите части на сградата се поемат и дължат по равно от собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – чл.51 ал.1 ЗУЕС. Вноските към фонд „Ремонт и обновяване“ се дължат единствено от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, като размерът им се определя с решение на Общото събрание, съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната /минималният размер е предвиден за всеки отделен собственик, независимо от неговия дял в съсобствеността върху общите части на сградата/ – чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС.

Разпоредбите на чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС и чл.51 ал.1 ЗУЕС са императивни, тъй като определят начина на разпределение на разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ и консумативните разходи и не мо гат да бъда т дерогирани от Общото събрание – решение №313/07.04.2020 г. по гр.д. №1332/2019 г., IV ГО на ВКС.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че с решението по т.7 от процесното ОС, са нарушени посочените по-горе императивни разпоредби, тъй като е определен начин на разпределение, различен от законовоустановения. Ирелевантни са доводите на въззивниците относно наличието на различни самостоятелни обекти, още повече, че се твърди и наличието на разходи за почистване на гаражите в процесната СЕС, които разходи не са такива, касаещи общи части на сградата. Недоказани са и твърденията 2 на ответника, че апартаментите в процесната СЕС са обитават само от по един човек.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства /показанията на свид. Н.Г. и справката, издадена от СО/, както и с оглед разпоредбата на чл.161 вр. чл.190 ГПК, доколкото ответникът не е представил Книгата на ЕС, се установява, че част от апартаментите в процесната СЕС се обитават от повече от един човек, т.е. ОС не е приело разпределение на разходите според броя на установените собственици, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, съобразно изискванията на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.5 ЗУЕС, собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на Общото събрание. По делото не е доказано, че ищецът извършва сочената дейност в собствения му офис №1, която да е свързана с достъп на външни лица, което да обуслови задължение да заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в по-голям размер, определен с процесното решение на ОС.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 350,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата страна и адв. М.Ж., според който ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 350,00 лв.

Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 т.4 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20027677/29.01.2020 г., постановено по гр.д.

№3567/2019 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.

ОСЪЖДА етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк. *****, да заплатят на Й. Здр. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, офис 407 – чрез адв. М.Ж., на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 350,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4