Определение № 20280 от 02.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20280 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110160525 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е молба по чл. 248 от ГПК от ищцата И. Б. Т., чрез пълномощника адв. Д. М..

Иска се изменение на Решение № 6307/02.04.2026 г. в частта за разноските, като в полза на ищцата бъдат присъдени допълнително 80,00 лв. за заплатена държавна такса. Ищцата твърди, че дължимата държавна такса е в размер на 130 лв. и същата е реално внесена, но съдът е присъдил само 50 лв. с решението.

Постъпила е и молба по чл. 248 от ГПК от ответника „,,,,,,,“ ЕООД, чрез юрисконсулт Д.

,,,,,,,,. Ответникът иска отмяна на присъденото в полза на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като се позовава на злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК поради предявяване на множество самостоятелни искови претенции с идентичен предмет вместо тяхното обединяване. В условията на евентуалност се иска намаляване на възнаграждението поради прекомерност и липса на фактическа и правна сложност на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор от адв. Д. М., в който молбата на ответника се оспорва изцяло. Възразява се, че предявяването на отделни искове по отделни договори не е злоупотреба с права, тъй като чл. 210 от ГПК предоставя възможност, а не задължение за обективно съединяване на искове.

Съдът намира молбата за процесуално допустима и основателна. По делото е представен списък с разноски, където правилно страната е записала, че е предсатвила доказателства за заплатена държавна такса в размер на 130 лв.

Предявени са два обективно съединени иска: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 81,34 лева. С постановеното по делото Решение № 6307/02.04.2026 г., съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата разноски за държавна такса в размер на едва 50,00 лв..

Допуснат е пропуск, поради което решението следва да бъде изменено, като в полза на 1 ищцата се присъди разликата от още 80,00 лв. за реално направени разноски за държавна такса.

Съдът намира молбата на ответника за отмяна на постановените в полза на ищеца ( адвоката) разноски - за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.

Относно наведените доводи за злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, съдът ги намира за неоснователни. Злоупотребата с права в трайната съдебна практика се определя като противоправно, като недобросъвестно упражняване на право - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.57 ал.2 КРБ/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл.8 ал.2 ЗЗД/, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва. Справедливите граници за упражняването на едно материално или процесуално право е преди всичко задоволяване на интереси, които законодателят счита достойни за защита; както и постигането на правомерни цели. Когато упражняването на правото противоречи на неговото социално предназначение, то се осъществява отвъд тези граници и ще представлява злоупотреба с право, ще бъде неправомерно. В случая предявяването на искове за нищожност на сключени между страните договори за кредит и на осъдителни искове за връщане на платеното без основание по всеки кредит в отделни искови производство за всеки едни от договорите не може да се приеме като злоупотреба с право, тъй като липсва разминаване между целта, за която е предоставено и целта, за която се използва - упражняването или неупражняването на всички права в рамките на едно и също производство е изцяло по волята на ищеца, което е и негово право. /Така Определение рег. № 7171/27.03.2026г. по ч.гр.д. №2569 по описа на СГС за 2026 г./

По отношение на евентуалното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност: това възражение вече е разгледано по делото при постановяване на самото решение. В мотивите на Решение № 6307/02.04.2026 г. съдът изрично е обсъдил това възражение и го е намерил за основателно. Както е посочено в съдебния акт: „С оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, рутинния му характер и факта на водене на множество идентични дела между същите страни, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено под минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200,00 лева за всеки един предявен иск“. Тъй като съдът вече е упражнил правомощието си по чл. 78, ал. 5 от ГПК и е определил възнаграждението в размер под законовия минимум за всеки от исковете, искането за повторното му и допълнително намаляване се явява неоснователно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ Решение № 6307/02.04.2026 г., постановено по гр. д. № 60525/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „,,,,,,,“ ЕООД, ЕИК: ,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д.

,,,,,,“ № 52-54, да заплати на И. Б. Т., ЕГН: **********, допълнително сумата от 80,00 лв.

(осемдесет лева), представляваща направени съдебно-деловодни разноски за държавна такса по предявения установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от „,,,,,,,“ ЕООД, ЕИК: ,,,,, за отмяна или намаляване на присъденото с Решение № 6307/02.04.2026 г. в полза на адвокат Д. М. възнаграждение, определено вече в размер на 400,00 лв. или 204,52 евро с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3