Решение № 3631 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3631 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.ЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело № 20251110120688 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която Г. Л. П., ЕГН: **********, с адрес:

****************************, е предявил срещу **********************, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: ******************************, осъдителен иск с правно основание 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 62,82 евро, с равностойност в лева от 122,86 лв., представляваща платена при изначална липса на основание такса за разглеждане в Договор за кредит № L300219 от 06.06.2022г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 06.06.2022 г. е сключил със *************** договор за потребителски кредит № L300219, по силата на който му бил отпусната заемна сума в 1 размер на 1 000 лв., при ГПР – 50%, фиксиран лихвен процент – 0% и дължима такса за разглеждане в размер на 122,86 лв., срещу насрещното задължение да върне заемната сума в 6-месечен период. Сочи, че таксата за разглеждане била дължима в деня на подписване на договора, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, като била дължима и при предсрочно прекратяване на погасяване на кредита и при прекратяване. Твърди, че е погасил задълженията си по процесния договор за кредит, като в полза на ответника били преведени суми в общ размер на 1 122,86 лв. Счита, че сумата от 122,86 лв. е недължимо платена към кредитора, тъй като въпросната такса за разглеждане противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че чрез тази такса допълнително се увеличава задължението на потребителя, като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъщата му дейност. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава исковата претенция по основание и размер. Моли съда присъденото адвокатско възнаграждение да не надвишава 150 лв.

В съдебно заседание ищецът Г. Л. П., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 390330/27.11.2025г. поддържа исковата молба и с оглед направеното от ответника признание на иска, моли съда да 2 постанови решение при признание на иска.

В съдебно заседание ответникът *******************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 393701/01.12.2025г. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема следното:

Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства и с изрично волеизявление признава иска. С оглед представените, като доказателства и приети по делото заверени копия от: Договор за кредит № L300219 от 06.06.2022г., сключен между страните, от който е видно 3 уговарянето на процесната клауза за дължимост на такса за разглеждане в размер на 122,86 лева и погасителен план към него, СЕФ, Рамково споразумение за потребителски кредити № 880233408 от 06.06.2022г., представляващо ОУ към договора съгласно Раздел 2. „ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ“, т.2.1, платежно нареждане, рефинансиращ договор за кредит № L304550 от 17.08.2022г. и погасителен план към него, искът се явява основателен. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50,00 лева, с равностойност в евро от 25,56 евро, заплатени за държавна такса. Процесуалният представител на ищеца – адвокат Д. Г. е направил искане да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, като за целта е приложил договор за правна защита и 4 съдействие, от който е видно, че страните са уговорили представителство в горепосочената хипотеза, и което е достатъчно за съда да присъди възнаграждение в горепосочената хипотеза. Ответникът още с отговора на исковата молба е направил възражение за прекомерност.

Съдът намира с оглед правната и фактическа сложност на делото, цената на иска, извършената работа от адвокат Г.

/без явяване в единственото по делото о.с.з./, че следва да определи следващото се за присъждане възнаграждение под минимума, определен с Наредбата и посочен по-горе от съда, съгласно дадените най-нови постановки с практиката на СЕС. Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под минимума определен с Наредбата е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС, обективирана в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като съдът намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице такива обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. Съдът, както посочи по-горе намира, че такива обстоятелства са налице, поради което по така предявения в защита на един интерес осъдителен иск присъжда 127,82 евро, с равностойност в лева от 250,00 лева възнаграждение, под минимума определен с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

5

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА **********************, ЕИК ************

ДА ЗАПЛАТИ на Г. Л. П., ЕГН ********** сумата в размер на 62,82 евро, с равностойност в лева от 122,86 лв., представляваща платена при изначална липса на основание такса за разглеждане по Договор за кредит № L300219 от 06.06.2022г., сключен между

**********************, като кредитодател и Г. Л. П., като кредитополучател.

ОСЪЖДА **********************, ЕИК ************

ДА ЗАПЛАТИ на Г. Л. П., ЕГН **********, сумата в размер на 25,56 евро, с равностойност в лева от 50,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА **********************, ЕИК ************

ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г. от АК-Л., с № 1900017355, с адрес за кореспонденция в ***************************, сумата в размер на 127,82 евро, с равностойност в лева от 250,00 лева, присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.

6

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7