Решение № 189 от 17.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000115 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №308 от 09.11.2022 г.,постановено по т.д.№1118/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,е осъден ответникът “З.а. Д. Ж и З.”АД-гр.София с ЕИК ******** да заплати на ищеца Д. Н. Д. с ЕГН ********** допълнително сумата от 40 000 лв.

Към доброволно изплатената сума от 10 000 лв. Преди завеждане на делото,представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,изразяващи се в счупване на задния ръб на гаванковидната ямка на дясната тазобедрена става и счупване с луксация на дясната тазобедрена става,претърпяна операция по репозиция на дясната тазобедрена става и задния ръб на ацетабуларната ямка,а също така и преживени душевни болки и страданиястрес,страх и негативни емоции,в резултат на претърпяното ПТП на 09.11.2020 г.,ведно със законната лихва,както следва:върху сумата в размер на 10 000 лв. от 02.12.2020 г. до 08.03.2021 г. и върху сумата в размер на 40 000 лв. от 02.12.2020 г. до окончателното изплащане.

Със същото решение “З.а. Д. Ж и З.”АД-гр.София с ЕИК ******** е осъдено още да заплати на адв. Ж. З. от АК-Стара Загора адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 1 730 лв.,а в полза на държавата,по бюджета на съдебната власт,застрахователното дружество е осъдено да заплати сумата от 1600 лв. държавна такса,както и сумата от 1440 лв. за депозити за СМЕ и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,платени от бюджета на съда.

Горното осъдително решение се обжалва изцяло от ответника в първоинстанционното решение “З.а. Д. Ж и З.”АД-гр.София с ЕИК ********(,като във въззивната жалба,подадена чрез юрискунсулта на дружеството-А. С.,се поддържа становището,че решението е неправилно, несправедливо, постановено в противоречие със 1 събраните по делото доказателства и със съдебната практика по аналогични случаи.Според дружеството-жалбоподател, първоинстанционният съд неправилно е приел,че присъдената сума е справедлив размер на обезщетението за неимуществените вреди,които е претърпял ищецът,тъй като тази сума е завишена с оглед всички обстоятелства,относими към размера и установени в производството.Наред с това се поддържа и аргумента,че съдът неправилно не е отчел факта,че пострадалият е пътувал в процесното МПС без правилно поставен предпазен колан и не е седял правилно на седалката,катоисъгласно приетите по делото експертизи е нямало да получи съответните травми,а друго биха били по-леки,ако е седял правилно на седалката и е бил с правилно поставен неразхлабен предпазен колан.Жалбоподателят счита,че вината на пострадалия за търпените вреди е най-малко в равна степен с тази на предизвикалия ПТП водач.Заявява още,че пострадалият не е провеждал рехабилитация и не е посещавал контролни прегледи,от което /според жалбоподателя/ може да се направи категоричен извод,че пострадалият се е възстановил напълно за изключително кратък срок.

Въз основа на горните аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение №308/09.11.2022 г. на ОС-Стара Загора,постановено по т.д.

№1118/2021 г.,а в случай,че не бъде отменено изцяло същото решение в осъдителната му част,то да бъде отчетен висок и справедлив принос от страна на пострадалия.Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски,съобразно изхода на спора,включително и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Д. Н. Д.,чрез пълномощника си адв. М. З.,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложил становище,че направените в жалбата възражения са напълно неоснователни и недоказани,а обжалваното първоинстанционно решение не страда от нито един от посочените в жалбата пороци.Според въззиваемия,обжалваното решение е изключително подробно мотивирано,като са съобразени всички събрани по делото доказателства,както поотделно,така и в тяхната съвкупност и съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото е е достигнал до верни и обосновани правни изводи.Конкретните си аргументи за обосноваване на това становище въззиваемият излага в отговора си.Моли въз основа на тях да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна,необоснована и недоказана и да се потвърди изцяло обжалваното решение на ОС-Стара Загора като законосъобразно,правилно и обосновано.Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат пред настоящата въззивна инстанция.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случаяюридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед на постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че с решението първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самият този иск 2 въззивният съд счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№1118/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора е предявен от Д. Н. Д. против “З.а. Д. Ж и З.”АД-гр.София с ЕИК ******** осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ,като е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв.,представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лв. по щета №0801-006013/2020-01 и реално полагащото му се в размер на 50 000 лв. за причинените му неимуществени вреди,изразяващи се в счупване на задния ръб на гаванковидната ямка на дясната тазобедрена става и счупване с луксация на дясната тазобедрена става,претърпяна операция по репозиция на дясната тазобедрена става и задния ръб на ацетабуларната ямка,а също така и преживени душевни болки и страданиястрес,страх и негативни емоции,в резултат на претърпяното ПТП на 09.11.2020 г.,ведно със законната лихва върху обезщетението,считано от 02.12.2020 г.-датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице,до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е оспорил така предявения иск по основание и размер,признавайки единствено обстоятелствата,че към момента на настъпване на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение досежно лекия автомобил марка “О. А.” с рег.№СТ **** по силата на застрахователна полица № BG/30/********,както и че е изплатил на ищеца сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП и сумата от 312,76 лв.-обезщетение за имуществените вреди,претърпени от ищеца в резултат на същото ПТП.

Ответникът е заявил пред първата инстанция редица възражения срещу иска,като е оспорил твърдяната от ищеца изключителна вина на водача на горепосочения лек автомобил за настъпване на процесното ПТП от 09.11.2020 г.,механизма на настъпването му,твърдяните от ищеца травми,наличието на причинно-следствена връзка между тях и произшествието,размера на претендираното обезщетение,считайки го за завишен и неотговарящ на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.Заявил е възражение за принос на ищеца за причиняване на вредоносния резултат,изразяващ се в нарушение разпоредбата на чл.137а,ал.1 от ЗДвП поради неизползване на обезопасителен колан по време на произшествието.

С обжалваното решение съдът е приел за изцяло доказан-по основание и размер предявения иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение от 40 000 лв. За неимуществените вреди,претървени от ищеца вследствие на процесното ПТП от 09.11.2020 г.Уважил е същият иск в пълния му предявен размер,присъждайки на ищеца претендираното обезщетение,ведно със законната лихва върху него,считано от датата 02.12.2020 г. до окончателното му изплащане,а също така присъждайки и законна лихва върху доброволно и извънсъдебно изплатеното обезщетение от 10 000 лв.,начислена за периода от същата начална дата до датата на плащането-08.03.2021 г.Наред с това,с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и поради това не е намалил размера на търсеното обезщетение на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.

В подадената от ответника-застраховател въззивна жалба срещу първоинстанционното решение не се излагат оплаквания срещу приетата в решението фактическа обстановка относно настъпване на процесното ПТП,механизма на настъпването му,наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и сочените от ищеца травматични увреждания,както и срещу изводите на съда за причиняване на описаните в мотивите и в диспозитива на решението телесни увреждания на ищеца вследствие на процесното ПТП от 09.11.2020 г.Оплакванията на ответника-жалбоподател,изложени във въззивната жалба,се свеждат до неправилна преценка на първоинстанционния съд относно 3 справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и до неправилност на извода на съда,че е неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.Предвид така изложените в жалбата оплаквания,съобразявайки разпоредбата на чл.269 от ГПК,въззивният съд дължи с настоящото решение самостоятелна преценка само относно определяне справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди и по отношение основателността на заявеното от ответника-жалбоподател възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.В тази връзка въззивният съд приема следното:

Вследствие на процесното ПТП,настъпило на датата 09.11.2020 г. в гр. С. З., ул. Г. Г.

*********”,причинено виновно от лицето Й. П. С. като водач на лек автомобил “О., м. А.” с рег. №СТ ****,ищецът Д. Н. Д.-пътник в същия лек автомобил,е получил следните травматични увреждания:фрактура-луксацио коксе дестра /счупване и изкълчване в областта на дясна тазобедрена става/,както и фрактура марго постериор ацетабуле декстра /счупване задния ръб на гаванковидната ямка в дясно/.Тези травми са установени на база приложената към първоинстанционното дело медицинска документация и неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза,изготвено по първоинстанционното дело от вещото лице д-р Т. П..Същите травматични увреждания,както сочи вещото лице,са причинили в съвкупност,а и всяко от тях поотделно,трайно затрудняване в движението на десния долен крайник на ищеца за срок от 30 дни,а за пълното възстановяване на движенията на крайника,при правилно протичане на оздравителния процес,е бил необходим период от около 8-10 месеца.Вещото лице е констатирало още,че непосредствено след настъпилото ПТП ищеца е бил настанен в болнично заведение,поставен е бил на екстензия,а след няколко дни е извършено закрито наместване на счупванията и изкълчването в областта на дясна тазобедрена става /безкръвно оперативно наместване/,след което лечението е продължило с директна екстензия и медикаментозно лечение,като оздравителния период при ищеца е продължил в посочените по-горе времеви рамки,без да са настъпили усложнения /такива,според вещото лице,не се установяват/.Не са констатирани от вещото лице данни за извършени контролни прегледи на ищеца и същото сочи,че в наличните към делото медицински документи няма данни за останали постоянни увреждания на ищеца.Наред с това е посочено в експертното заключение,че няма медицински данни за извършена и провеждана рехабилитация на ищеца.