Определение № 5362 от 21.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5362 гр. София, 21.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002102821 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 3028/14.05.2025г., подадена от М. М. Е. и М. И.

Е., чрез процесуалния представител адвокат В. К. от ШАК, срещу решение № 62/28.03.2025г. по в. гр. д. № 12/2025г. на Шуменския окръжен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 326/04.11.2024г. по гр. д. № 485/2023 г.на Районен съд-Нови пазар, е отхвърлен предявеният от касаторите срещу ЕТ „Х. А. -64“, [населено място], общ. С., обл. Р. осъдителен иск за собственост с правна квалификация по чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са титуляри на абсолютното вещно право на собственост върху недвижим имот, който по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. К., обл.

Шумен, представлява: 1/Сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], разположена в имот с идентификатор [№], със застроена площ от 274 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 2, с предназначение: промишлена сграда, ведно със следните самостоятелни обекти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор [№], адрес на имота:

[населено място], ул.“Х. О.“ №3, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена площ по документи: 77 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни Обекти: на същия етаж: [№], под обекта: няма, над обекта: няма, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена площ по документи: 197 кв.м., ниво1, при съседни самостоятелни обекти :на същия етаж: [№], под обекта: няма, над обекта: няма,

1

2/ Сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], разположена в имот с идентификатор [№], със застроена площ от 12 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: селскостопанска сграда, 3/Сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], ул. “Х. О.„ №3, разположена в имот с идентификатор [№], със застроена площ от 115 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: селскостопанска сграда, и за осъждането на ответника да им предаде владението върху гореописания имот, както и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за собственост да бъде уважен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Може ли едно лице да придобие по давност недвижим имот, който ползва със съгласието на собственика, без да е демонстрирало пред него трансформиране на държанието във владение; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 12 от 19.02.2014г. по гр.д. № 1840/2013г. на ВКС, I г.о., решение № 483 от 11.12.2012г. по гр.д. № 493/2012г. на ВКС, I г.о., решение № 291 от 09.08.2010г. по гр.д. № 859/2009г. на ВКС, ІI г.о., решение № 196 от 18.03.2019г. по гр.д. № 137/2018г. на ВКС, I г.о., решение № 122 от 03.12.2020г. по гр.д. № 3549/2019г. на ВКС, I г.о.

2.При възражение на ответника, основано на придобивна давност, необходимо ли е ответникът да установи начина на завладяване на имота, с оглед изискването владението да е явно; Касаторите твърдят, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 61 от 07.07.2022г. по гр.д. № 1659/2020г. на ВКС, I г.о., решение № 68 от 02.08.2013г. по гр.д. № 603/2012г. на ВКС, I г.о., решение № 197 от 07.12.2017г. по гр.д. № 1024/2017г. на ВКС, I г.о., решение № 202 от 08.04.2025г. по гр.д. № 1148/2024г. на ВКС, ІI г.о., решение № 18 от 24.03.2021г. по гр.д. № 4188//2020г. на ВКС, IV г.о.

3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод; Касаторите считат, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 154 от 24.08.2016г. по гр.д. № 3848/2015г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 146 от 13.11.2015г. по гр.д. № 3897/2015г. на ВКС, I г.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът ЕТ „Х. А. -64“, чрез процесуалния си представител адвокат Б. И. от ШАК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл. 108 ЗС, респ. за неоснователност на касационната жалба.

2

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от М. М. Е. и М. И. Е., срещу ЕТ „Х. А. -64“, [населено място], общ. С., обл. Р., представлявано от Х. А. О., осъдителен иск за собственост с правна квалификация по чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на процесния недвижим имот.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е констатирал, че в исковата молба са изложени твърдения, че ищците са придобили на 22.01.2009г., по време на брака си, с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 128, том I, рег. № 541, дело № 29 от 2009г., недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], обл. Шумен, а именно: фурна със застроена площ от 276 кв. м. (двеста седемдесет и шест кв. м.), склад с навес и гараж с обща застроена площ от 80 кв. м. (осемдесет кв. м.), построени в общинско дворно място, представляващо УПИ [№] (втори за триста деветдесет и шест) от квартал 59 (петдесет и девети) по плана на [населено място], общ. К., обл. Шумен, при граници: - от двете страни улици, и УПИ [№] - за озеленяване, за продажна цена в размер на 10 200 лв. Изложили са, че след сделката решили праводателят им - едноличният търговец и съпругата му А. Х. Н., да останат в имотите, тъй като знаели, че имат дългове към банки и нямат възможност да плащат наем. Решението им било продиктувано от близките родствени отношения между ищеца М. И. Е. и съпругата на едноличния търговец А. Х. Н., на която баща й е брат на майката на Е.. Оставили ключовете на гореописания имот на Х. и съпругата му, за да им помогнат да излязат от тежкото финансово положение. Ищецът дори закупил и изпратил от Турция една машина за рязане на хляб, която да се ползва от Х. О. във фурната. Х. О. поискал пълномощно от М. Е. да го представлява пред [община], пред ВиК относно предстоящи ремонти на ВиК инсталациите в имотите, което ищецът заверил пред нотариус в [населено място] и му го предоставил. Ищците имали двойно гражданство и роднини в Турция, поради което периодично обитавали в Република Турция, но най-много за по дватри месеца. През останалото време от годината пребивавали в България. Често посещавали имотите в [населено място], като отношенията между двете семейства били повече от добри, като между близки роднини, дори ищците често носели хранителни продукти от Турция за подаръци, нощували в имота, правели си общи вечери.

Посочили, че през месец май 2023г., с изненада разбрали, че ЕТ „Х. А.-64“, се е сдобил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 116, том III, рег. №4187, дело 435 от 2020г. Оспорили констатациите на нотариуса. Заявили, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху сградите, но не е установил владение, тъй като това фактическо състояние е било със знанието и разрешението на ищците. Те като собственици са изразили съгласие и са търпели имотите им да се ползват от едноличния търговец по силата на лични отношения, добронамереност и гостоприемство.

3

Изложили, че през месец май 2023г., ищецът посетил процесните имоти в [населено място] и не успял да влезе в сградите, тъй като не разполагал с ключове, а ответникът не му предоставил такива, поради което предявили ревандикационния иск.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорил иска като заявил, че с нотариален акт за покупко продажба № 173, том X., рег. № 11594, дело. №2373/2005г. придобил собствеността върху процесния имот. Посочил, че още от 2002г. обитавал имота, първоначално като наемател, а в последствие като собственик. През 2003г. се снабдил с лиценз за търговия на дребно с вино, спирт и спиртни напитки, а през 2004г. регистрирал обекта като фурна, обект за производство на храни от неживотински произход - т.е. хляб. От закупуването на имота през 2005г., започнал дейността описана по-горе като се снабдил с всички необходими разрешителни и лицензии и продължила до 10.04.2019г.

Заявил, че М. И. Е. бил вуйчо на покойната му съпруга, който живеел и пребивавал преимуществено в Р. Турция, като си идвал инцидентно в България. През 2008г. ответникът изпаднал във финансово затруднение и поискал от ищеца, като родственик на покойната му съпруга, паричен заем в размер на 22 000 долара. За този договор за заем ищецът поискал от ответника да му прехвърли имота, който той притежава от 2005г., като обезпечение, и се наложило да сключат договор за продажба с нот. акт. № 128, том I рег. № 541, дело 29 от 2009г. През 2010г., ответникът му върнал сумата от 11 400 долара, а през 2012г. му върнал сумата от 10 600 долара и 100 долара и 1 000 лв. за разноски по нотариалния акт № 128, том I рег. № 541, дело 3 29 от 2009г. Когато му върнал цялата сума, която му дължал, ответникът поискал ищецът да му върне имота по нотариален ред, но той не казал нищо.

През 2020г. ищецът му поискал лихва в размер на 46 750 долара. Тази сума била непосилна за ответника и тогава го попитал от къде е измислил тази сума, тъй като му бил върнал вече повече от 22 000 долара.

Възразил, че е придобил имота по давност, тъй като никога не е губил владението му от 2005г., винаги го е владял и владее като свой собствен недвижим имот, без никой да му е пречил за това. Възразил, че договорът, обективиран в нот. акт №128, том I, рег. № 541, дело № 29/2009 бил нищожен, поради това, че заобикаля закона или пък е привиден. Посочил, че е титуляр на партидите и заплаща всички разходи по владението и стопанисването на имота.

Съдът е приел за установено по делото, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №173, том X., рег.№11594, дело №2373/18.11.2005г., Земеделско сдружение „Плиска“, чрез председателя М. Х. П. е продало на ЕТ “Х. А. - 64“, представлявано от Х. А. О. процесния имот, който преди това купувачът ползвал под наем. Посочено е, че от 2004г. едноличният търговец е регистрирал на този адрес обект за производство на хляб, притежавал и лиценз за търговия на дребно с вино, спирт и спиртни напитки, издаден от [община], област Шумен.

Посочено е, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №128, том I, рег.№541, дело №29/2009г. ищците са закупили процесния недвижим имот от ответника ЕТ “Х. А. - 64“, след което с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №116, том III, рег. №4187, дело №435/2020г. ЕТ“Х. А. -64“, представлявано от Х. А. О. е признат за собственик на оригинерно основание на същия имот, който по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] представлява: 1/Сграда с идентификатор 4