Определение № 1451 от 25.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1451 гр. София, 25.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002103442 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №5193/15.07.2024г. на Т. Д. И. срещу решение №77/17.05.2024г. по в. гр. д. №69/2024г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №260020/30.10.2023г. по гр. д. №54/2019г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу Г. П. искове за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи от продажби, вследствие възлагане и извършване на незаконно строителство в [населено място], [улица], с което изграждането на обектите, предвидени за ищцата, е станало невъзможно, в общ размер от 30 454 лв., от които: 19 785 лв. обезщетение за ап. 6, с площ от 93.13 кв.м.; 6 599 лв. обезщетение за офис „А“, с площ от 23.80 кв.м. и 4 070 лв. за гараж № 3, с площ от 18.96 кв.м., както и обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди: претърпени болки и страдания, вследствие на водените лично и по възлагане от ответницата срещу ищцата дела, за които ответницата е знаела, че липсват основания, в периода от 16.10.2013г. до 16.10.2018г. на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 16.10.2018г. до окончателното плащане на главниците. Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, част от тях е обсъдил едностранчиво, а други е игнорирал. Счита, че са допуснати процесуални нарушения при събирането на относими към спора доказателства, в т.ч. писмени и гласни такива, поискани от нея. Според касаторката съдът не е обсъдил всички, релевирани във въззивната жалба доводи и възражения, поради което решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на същото и връщане делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, или постановяване на решение по същество, с което да 1 се уважат предявените искове. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за касационно обжалване, като са формулирани следните въпроси:

1. "Следва ли да се приеме, че когато е установено от надлежен орган, че едно строителство е извършено незаконно, както и в отклонение на строителните правила и норми, то това е основание за уважаване на претенция за обезщетение за причинени имуществени вреди на лице, претендиращо такова обезщетение от лицата, допуснали извършването на незаконно строителство? В този смисъл, създават ли се пречки за използване на имота на претендиращото такова обезщетение лице, по-големи от обикновените, по смисъла на чл. 50 ЗС?", по който въпрос се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение №40/31.01.2011 г. по гр. д. №296/2010 г. на ВКС, I г.о.;

2. "Необходимо ли е ищецът в настоящия случай да доказва как това незаконно строителство му пречи да упражнява правото си на собственост, щом е установено, че са нарушени строителните правила и норми?";

3. "Може ли обекти, изградени на етап „груб строеж“ от незаконен, неузаконяем строеж, за който е издадено удостоверение за търпимост, да бъдат приравнени на обекти, издадени на етап „груб строеж“ от законен строеж? ";

4. "Следва ли да се приеме, че са налице годни за ползване жилищни и нежилищни обекти в незаконна и неузаконяема сграда, които са построени само до етап „груб строеж“ при положение, че са налице законови пречки обектите да бъдат присъединени към електропреностната мрежа и към ВиК с индивидуални партиди за ел. енергия и вода - в този смисъл съгласно Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 2014 г. на ДКЕВР, към електроразпределителните дружества могат да бъдат присъединени само законно построени обекти, тъй като се изисква представяне на разрешение за строеж /чл. 15 от Наредбата/?";

5. "Счита ли се за „увеличение на имуществото“ на собственик – в случая, на ищцата, с построени само до етап „груб строеж“ жилищни и нежилищни обекти в незаконна и неузаконяема сграда и са налице законови пречки да бъдат доизградени същите и завършени във вид, водни за ползване? ", по който въпрос се твърди противоречие с приетото в ППВС № 6/1974 г.;

6. "Кой е моментът на настъпване на изискуемостта на вземанията, възникнали от деликт?";

7. "Изискуемо ли е вземането, възникнало от деликт, преди да се е осъществил целия фактически състав на деликтната отговорност с всички негови елементи, включително, ако все още не е настъпил вредоносният резултат или същият е започнал, но продължава във времето? ";

8. "Тече ли давност за вземания, възникнали от деликт, преди да настъпи тяхната изискуемост /с осъществяване на фактическия състав на деликтната отговорност/?";

9. "Тече ли давност за вземания, възникнали от деликт, от момента на извършване на противоправното деяние, ако към този момент деецът е известен, но все още не са настъпили вредоносните последици или са започнали, но продължават във времето?";

10. "Представлява ли упражняването на законоустановената възможност за подаване на жалба до съответния компетентен орган /в случая – сигнал до районна прокуратура – В., по 2

Закона за здравето/ противоправно деяние и кога това процесуално право се превръща в злоупотреба с право?".

В изложението към жалбата са цитирани следните решения на ВКС: решение №691/14.11.2008г. по т.д. №351/2008г., решение №105/09.09.2021г. по т.д. №2256/2020г. и решение №141/27.04.2015г. по т.д. № 3601/2013г.

Чрез писмения си отговор, ответната страна Г. П., чрез адв. М. Т. излага становище за неоснователност на касационната жалба и за липсата на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. По подробно развитите съображения моли касационно обжалване да не бъде допускано, а в случай, че бъде допуснато – се моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като й бъдат присъдени сторените разноски.

Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която Варненският апелативен съд се е произнесъл по иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от продажба на гараж №3 вследствие възлагане и извършване на незаконно строителство в [населено място], [улица] размер на 4 070 лв. е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане в тази част.

В останалата й част, касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение, постановено по искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди с цена над 5 000 лв., а именно: 19 785 лв., 6 599 лв. и 30 000 лв.

Досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата Т. И., П. М. и В. И. – последните двама нейни роднини, са притежавали в съсобственост празно дворно място в [населено място], на [улица] площ от 305 кв.м. На 22.08.1995г. собствениците на дворното място, вкл. и ищцата са прехвърлили на ЕТ „Мари 92 - Методи Радев“ 80/305 ид. ч. имота, учредили му право на строеж срещу задължение за строителство /нотариален акт №2, том X., дело 8445/1995г./ и сключили договор за групов строеж, съгласно който ЕТ „Мари 92 Методи Радев“ се е задължил да построи в имота жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и четири жилищни етажа, а собствениците- да получат отделни обекти като за ищцата били определени гараж №3 с площ от 18.96 кв.м., офис „А“ с площ от 23.80 кв.м. и апартамент №6 с площ от 93.13 кв.м. Строителството започнало през м. 11- 12.1995г. при одобрени проекти, но при липсата на издадено разрешение за строеж и се състояло в изграждането само избен етаж до кота „0“ с площ от 183 кв.м. и партерен етаж с изградени шайби и др. преградни стени с тухли, вкл. и поставен частичен кофраж. Строителят ЕТ „Мари 92 - Методи Радев“ уведомил съсобственици, че няма средства за извършване на строителството. Последните предприели действия срещу него - по делото има данни за вписана в СПв искова молба на 19.10.2000г., но липсват такива относно предмета и резултата от това производство, освен в представеното по делото удостоверение за търпимост на строежа, в което е посочено, че е заведено гр.д. №4943/2000г. за разваляне на договора за учредяване на право на строеж, сключен с нотариален акт №2, том X., дело 3

8445/1995 г.

От писмените доказателства е установено, че в периода 1995г. – 1996г. строителят ЕТ „Мари 92 - Методи Радев“ е прехвърлил на трети лица правото си на строеж за самостоятелните обекти, които е следвало да получи в предвидената за изграждане сграда. Ищцата узнала за това през м. 02.1999г. от телефонен разговор с И. Г.. Предвид желанието на лицата, купили обекти в бъдещата сграда от ЕТ „Мари 92 - Методи Радев“, И. Г. и предложил да сключат договор за групов строеж, което обаче тя отказала поради финансови спорове относно задълженията за бъдещото строителство. С договор за групов строеж от 23.08.1999г. /в който са посочени и имената на ищцата, на П. М. и В. М., но същият е неподписан от тях/ с нотариална заверка на подписите на договарящите-ответницата П., В. А., М. Ф., Н. Г., Н. Н. и И. Г. се задължили да извършат строителството чрез сключване на договор за възлагане, който да се подпише от М. Ф. и Н. Г.. В договора на ищцата били определени същите обекти, които били обещани за построяване и от ЕТ „Мари 92 - Методи Радев“. Договарящите постигнали съгласие всички съдружници, с изключение на първоначалните собственици на дворното място, да внесат необходимите средства за довършване на обектите им, като с допълнителното споразумение от 25.08.1999г., подписано от приобретателите на право на строеж, те поели задължение да изградят със собствени средства и бъдещите обекти на първоначалните собственици, вкл. на ищцата И. до степен „груб строеж“. Въззивният съд е посочил, че очевидно сключването на горния договор за групов строеж е станало по-рано, защото още на 27.07.1999г. е бил подписан договор между посочените съдружници, представлявани от М. Ф. и Н. Г. със строителя З. М. М.. На 22.07.1999г. бил съставен констативен протокол за откриване на строителната площадка, подписан за инвеститорите от М. Ф. и от специалист от общинската администрация. По искане до общинската администрация, в което фигурирали имената на всички собственици, но без подписи на ищцата и нейните родственици, било издадено разрешение за строеж №216/21.07.1999г. на първоначалните собственици, ЕТ „Мари 92 - Методи Радев“ и на последващите приобретатели. След предприети от ищцата и нейните родственици действия, издаденото разрешение за строеж било отменено като незаконно, тъй като заявлението не било подписано от всички собственици и не било обявено на всички заинтересовани лица, което се установява от влязлото в сила на 23.10.2006г. решение по адм. д. №4621/2006г. на ВАС. В тази връзка въззивният съд е посочил, че по настоящото дело не се установява ответницата П. да е знаела, че останалите съсобственици не са положили подписите си върху искането за издаване на разрешението за строеж, а още по-малко може да носи отговорност, че общинската администрация не е уведомила всички заинтересовани лица.

Въззивният съд е приел, че на 04.11.2002г. е бил съставен констативен акт №109 от длъжностни лица при общинската администрация, установяващ, че строежът представлява жилищна масивна сграда, състояща се от избен етаж, приземен етаж, три жилищни етажа и четвърти терасовиден етаж. Посочено е, че в отклонение на одобрените инвестиционни проекти, издаденото разрешение за строеж от 22.07.1999г. /отменено/ и действащите ЧКЗСП, е било изпълнено следното на трети жилищен етаж в ап. 8 - кота „корниз“ е надвишена с 1.15 м.; 4-ти терасовиден етаж, застроен идентично на трети такъв, откъм вътрешната 4 дворна част, а по фасадата, откъм [улица]са изпълнени 5 стоящи капандури; надвишена е кота „било“ с 0.95 м. като в подпокривното пространство зад плоскостта от 30 градуса са обособени 6 тавански помещения, които са изпълнени с разпределителни зидове и са без врати. Посочено е, че периодът на извършеното строителство е от м. 07.1999г. до м. 03.2000г.