Определение № 38283 от 17.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38283 гр. София, 17.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20261110106408 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по подадена от П. И. Н. с ЕГН **********, срещу "Кредирект" ЕООД с ЕИК 207024290, с която са предявени обективно съединени при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, вр. чл.11, т.9, 10 и 11, чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 и чл.23 от ЗПК, с който се иска прогласяване на недействителността на договор за паричен заем № 967773/23.11.2023., сключен с ответника, евентуално съединен с искове за прогласяване на недействителността на отделни негови клаузи - клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, поради противоречието им с добрите нрави, както и поради неравноправния им характер. С исковата молба се предявява и обективно съединен при условията на евентуалност отрицателен установителен иск, с който се иска съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 785,19 евро - заплатена над дължимата по договора главница, както и на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да му върне посочената сума като недължимо платена при изначална липса на правно основание за това.

Претендират се и разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 23.11.2023 г., сключил с ответника, договор за потребителски кредит № 967773 за сума в размер на 1400 лева, за срок от 18 месеца, при уговорена неустойка в размер на 2 741,34 лева, при което общо дължимата сума по кредита възлиза на 4806 лева.

Поддържа, че на основание чл. 6 от процесния договор за кредит, ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез поръчител, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати предвидената в чл. 13, ал. 5 неустойка в размер на 2 741,34 лв.

Сочи, че предвидената клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, в посочения размер е нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, 10 ЗПК. Счита, че с уговорената неустойка единствено се целяло реализирането на допълнително възнаграждение. Излага, че посоченият в договора ГПР не бил действително 1 прилаганият между страните, доколкото уговорената неустойка представлявала разход по кредита и като такава е следвало да бъде включена при формиране на ГПР. Навежда възражения за нищожност на клаузата на чл. 13, ал. 2 от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплаща извършените от кредитора разходи във връзка със събиране на просрочени вземания, представляваща по същността си договорена неустойка и противоречаща на чл. 33 ЗПК. Счита, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, като представлява средство за обогатяване на кредитора и води до скрито оскъпяване на кредита. Счита, че клаузата противоречи и на предвиденото в чл. 10, ал. 2 ЗПК, а така също и че е неравноправна клауза. С оглед на изложеното счита за недействителен процесният договор за кредит, поради което сочи,ч е дължи единствено главницата по него. Излага, че е заплатил в полза на ответника сума над главницата по договора в размер на 1501 евро/2935,70 лв., която се явявала недължимо платена и ответникът неоснователно се е обогатил със същата, поради липса на правно основание за получаването й. При изложеното предявява настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за действителността на сключения договор за потребителски кредит, респ. на процесните клаузи за неустойка, като ответникът счита предявеният иск за изцяло неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. Ответникът не оспорва наличието на договорно правоотношение, по сключен с ищеца договор за потребителски кредит от 23.11.2023 г., като доколкото счита същият за действителен, твърди, че е налице валидно правно основание за получаване на процесната сума, поради което не дължи връщането й. Не оспорва, че ищецът му е заплатил суми над главницата по договора в общ размер на 785,19 евро, но счита, че не дължи връщането й.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 23.11.2023 г., ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит № 967773, с посоченото в исковата молба съдържание, че същият е получил сумата по кредита, както и че е заплатил на ответника сумата в размер на общо 785,19 евро над дължимата по договора главница.

По предявените искове с правно основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на главно доказване твърдяните основания за недействителност на договора за кредит, респ. на недействителността на отделните негови клаузи, като идентична е доказателствената тежест и по предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД , с оглед липсата на оспорване от ответника, че е получил от ищеца процесната сума, заплатена над дължимата по договора главница, в доказателствена тежест на последния е да установи наличието на валидно правно основание за задържането й в своя патримониум.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба, за редовна по смисъла на 2 чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и с правно основание чл.190, ал.1 от ГПК, следва да бъдат оставени без уважение, тъй като експертизата не се явява необходима, а ответникът с отговора на ИМ е представил книжата, който ищецът отправя искане съдът да го задължи да представи.

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2026г. от 09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 23.11.2023 г., ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит № 967773, с посоченото в исковата молба съдържание, че същият е получил сумата по кредита, както и че е заплатил на ответника сумата в размер на общо 785,19 евро над дължимата по договора главница.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищцата да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3