Решение № 11288 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11288 гр. С., 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20261110101591 по описа за 2026 година

*“ е предявило срещу * иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 856,83 евро с включени 15 лева ликвидационни разноски, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на *, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 13.10.2020 г. около 15:10 часа на изхода на гр. *“, в посока на движение към гр. * по вина на водача на *, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 21.01.2026 г. до окончателното заплащане, който при излизане от бензиностанция „*“ внезапно преминава в лявата пътна лента и блъска в дясна странична част движещия се л.а. „*“ и реализира ПТП, като му нанася щети и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 333,72 евро, представляваща мораторна лихва за периода 20.01.2023 г. – 20.01.2026 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета № *. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата стойност на ремонта възлязла на сумата 1660,81 лева, които били заплатени на автосервиза, извършил ремонта, на 12.03.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва настъпване на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, както и Двустранния протокол за ПТП.

Оспорва необходимостта ремонтът да бъде извършен в официален сервиз на производителя, доколкото липсват доказателства автомобилът да е бил в гаранционен срок. Намира размера 1 на иска за завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От комбинирана застрахователна полица от 24.03.2020 г. се установява, че е сключена застраховка „Каско“ и „Злополука“ между ЗАД „*“ и „Парадайз бийч“ ЕАД за *, със срок на валидност от 28.03.2020 г. до 27.03.2021 г.

В Двустранния протокол за ПТП е посочено, че застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС *, е З*.

За на МПС „*“ до ищеца като застраховател по застраховка „Каско“ е подадено Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, като в декларация е посочено, че на 13.10.2020 г. в 15:10 часа в гр. * до бензиностанция „*“ в платното в посока * л.а. „* управляван от С. К., при излизане от бензиностанцията водачът навлиза директно в крайна лява лента и удря МПС „*“, като му нанася материални щети – капак на дясно огледало, предна дясна врата, преден десен калник.

Представено е преводно нареждане от 12.03.2021 г., според което на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС, е заплатена сума по няколко щети, сред които и процесната - *.

Прието е заключение на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което на 13.10.2020 г., около 15:10 часа, на изхода на гр. * л.а. „* излиза от бензиностанция на главен път, където водачът предприема маневра за отклонение вляво и преминаване в лява пътна лента, вследствие на което реализира ПТП с движещият се отляво л.а. „*“, peг. № *. Всички увреждания по л.а. „*“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинноследствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „*“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1923,08 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер между 15 и 25 лева. По делото липсват данни за налични увреждания по л.а. „*“ преди настъпване на процесното ПТП. Съгласно свидетелските показания на водача на л.а.

„* водачът на л.а. „*“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал л.а. „* да премине в лявата лента и тогава да продължи движението си, без да настъпи съприкосновение с него. Съгласно свидетелските показания на водача на л.а. „*“ същият не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като ударът за него е от внезапен характер в страничната част на превозното средство.

Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „*“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1923,08 лева. Стойността, необходима за възстановяване на л.а.

„*“, изчислена на база ремонт с алтернативни части и средни пазарни цени на труда към датата на ПТП, е 1808,32 лева. По делото липсват гаранционните условия на л.а. „*“.

Обикновено гаранционният период е 5 години и при липса на събития, изключващи гаранцията, би следвало същият да е в гаранция.

2

Приобщен е протокол от разпит по делегация на водачите на МПС, извършен от Районен съд – *. Свид. Н. Н. А., управлявал МПС „*“, сочи, че се движел със служебния автомобилът в посока * в лявата лента и на изхода на * от изхода на бензиностанция „*“ излязъл друг автомобил, който директно навлязъл в неговата крайна лява лента, когато настъпил контакт между двете коли, при който пострадали задна дясна врата и заден десен калник на управлявания от него автомобил. Валяло дъжд и било мокро. Попълнили двустранен протокол. ПТП настъпило в лявата лента за движение. Сочи, че не е имало спор относно вината за настъпване на ПТП.

Свид. * управлявала МПС „*, излага, че излизала от бензиностанцията на изхода на гр. * с подаден мигач и се огледала наляво и надясно, нямало коли, само в далечината една кола, излизаща от кръговото движение. Изнесла се и погледнала в огледалото, за да премине в лява лента, когато установила, че другата кола била все още много назад. В следващия момент при навлизане в лявата лента усетила сблъсък отстрани. Цялата дясна страна на другата кола била одрана от предницата на колата на свид. Управляваният от свид. се движил с с между 30 и 40 км/час непосредствено преди контакта между двете МПС.

Движението било спокойно, а времето топло, по пътя нямало паркирани автомобили. Сочи, че се била уверила, че другият автомобил е далеч и имам време да направи маневрата.

Излага, че водачът на * не е предприемал никаква маневра, той се движел в лявата лента за движение. Сочи, че не е възприела опасност, която да се опитва да избегне. И двата автомобила били в движение по време на удара. Счита, че другият автомобил се движил доста над ограничението в района.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя ЗАД „*“ и собственика на увредения автомобил МПС „*“ има сключен договор за застраховка „Каско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по 3 щета № * във връзка с настъпило на 13.10.2020 г. на изхода на гр. * ПТП, като е изплатено застрахователно обезщетение.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Отговорен за заплащане на застрахователно обезщетение е застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ при условие, че водачът на застрахованото при него МПС е имал вина за настъпване на ПТП. От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.10.2020 г. л.а. „* е причинил вреди на застрахования при ищеца лек автомобил. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. По делото не са въведени твърдения за противното, поради което не са и ангажирани доказателства за опровергаването на установената презумпция.

Съдът намира, че виновен за ПТП е водачът на МПС „*, доколкото същият е предприел маневра за навлизане в най-лявата пътна лента, без да се увери, че същата е свободна и навлизайки в нея без да се убеди, че няма да създаде опасност за движението. Съгласно чл.

25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение..

Следователно по делото се установяват наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”, изплатено от ищеца.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на ответника. Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало 4 категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в резултат от процесното ПТП.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС). При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.