Решение № 2686 от 19.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2686 гр. Варна, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110103323 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез процесуалния му представител – юрк. ***, срещу Д. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 393.37 лв., представляваща дължима главница по сключен между страните на 01.09.2021 г. договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.12.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 33.03 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.09.2021 г. – 23.03.2022 г., както и сумата 37.15 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2022 г. – 01.12.2022 г.

В исковата си молба ищецът „***” ООД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Депозирано е възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания е предявил настоящите искове за установяване дължимостта на претендираните суми. Твърди, че на 01.09.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, съобразно разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предоставената в заем сума – 500 лв. е получена от ответницата в брой в деня на сключване на договора, като същият служи за разписка за предадената сума. Поддържа, че кредитополучателят не е изпълнил 1 задълженията си по договора и не е погасил дължимите към дружеството суми. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответницата Д. Х. П. не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ***. по описа на ВРС, *** състав, срещу длъжника Д. Х. П. за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК. Настоящият иск за установяване съществуването на претендираните вземания е предявен на 17.03.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В проведено по делото на 12.07.2023 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от 12.07.2023 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, в това число договор за потребителски кредит от 01.09.2021 г.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 47.05 лв., така както е посочено и в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за извършени разноски в размер на сумата 134.32 лв. – държавна такса. Ищецът се представлява от юрисконсулт, за което му се дължи и съответно възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид характера на предявените искове, правната и фактическа сложност на делото. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 234.32 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

2

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Х.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, дължи на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ул. *** следните суми: сумата 393.37 лв. /триста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща дължима главница по сключен между страните на 01.09.2021 г. договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.12.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 33.03 лв. /тридесет и три лева и три стотинки/ , представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.09.2021 г. – 23.03.2022 г., както и сумата 37.15 лв. /тридесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2022 г. – 01.12.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които суми са предмет на заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***г. по описа на ВРС, *** състав.

ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „***” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата 47.05 лв. /четиридесет и седем лева и пет стотинки/ , представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № *** г. по описа на ВРС, *** състав, както и сумата 234.32 лв. /двеста тридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3