Решение № 135 от 08.09.2023, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Брезник, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221710100193 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 и чл. 537, ал. 2 ГПК, чл. 108 от ЗС, чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства ищците Г. Г. Б., с ЕГН:

**********, адрес гр. *************, Е. Г. Б., с ЕГН: **********, а************ и Н.

Г. К., с ЕГН: **********, адрес гр. ***************, чрез пълномощника им адвокат М.

В. от АК София, молят съдът на основание чл. 124 ГПК да постановите решение, с което да признае за установено по отношение „Ирел Адвайзърс Хаус“ ЕООД, с ЕИК:

*******, с адрес на управление: гр. ******************** и Е. П. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. ****************, че всяка от ищците е собственик на по 1/6 (една шеста) идеална част от следния недвижим имот: УПИ IV-310, 311, кв. 15 по регулационния план на село К., община Брезник, област Перник, одобрен със заповеди за утвърдена улична регулация и дворищна регулация № 4521/1958 г. и изменение на регулацията със заповед № 261/2011 г., с площ от 963 кв.м., при граници: улица с о.т. 28-29, УПИ IX- 312, УПИ VII-308, УПИ II-313, УПИ II-314 и УПИ VI-309, 306, както и да осъди на основание чл. 108 ЗС ответното дружество „Ирел Адвайзърс Хаус“ ЕООД да предаде на всяка от ищците владението върху посочените идеални части от поземления имот.

Молят съда на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да постанови решение, с което да осъди „Ирел Адвайзърс Хаус“ ЕООД да заплати за ползването на собствената на ищците по 1/6 ид. част от общия имот обезщетение в размер на по 500 (петстотин) лева на всяка от тях за периода от 16.10.2021г. – датата на получаване на нотариалната покана до 29.05.2022 г. – датата, предхождаща предявяването на иска, както и законната лихва върху посочените суми, от предявяването на иска до окончателното им изплащане.

Молят съдът на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени констативни 1 нотариални актове Нотариален акт № 42/06.03.2009 г. и Нотариален акт № 160/04.10.2011 г. , издадени в полза на Е. Ц. до размера на притежаваните от ищците общо 3/6 идеални части (1/2 ид. части) от описания по-горе поземлен имот.

Молят да им бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответницата Е. П. Ц. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала писмен отговор.

От „Ирел Адвайзърс Хаус“ ЕООД в срок е подаден писмен отговор, с които е заявено, че счита исковете за допустими, но се оспорва основателността им.

Изложени са подробни обстоятелства поради които се счита, че предявените искове са неоснователни.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

О т Нотариален акт № ***, т. III, д. № ***/23.08.1978 г. на Нотариус при Пернишки районен съд се установява, че С. М. С., И. М. Д., М. М. Д., М. М. Д., К. П.

Ц. и Е. П. Ц. са признати за собствени на по 1/6 ид.ч. всеки, по наследство и давностно владение на имота описан в исковата молба.

От приложеното като доказателство по делото Удостоверение за наследници № ********30.07.2021 г. издадено от Община гр. Брезник е видно, че ищците Г. Г. Б., Е. Г.

Б. и Н. Г. К. са наследници на И. Д., тяхна майка и двете й сестри С. С. и М. Д..

С Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 42 том I, рег.

№ 217, дело № 38 от 06.03.2009 г. вписан в СВ към АВ вх. рег. № 113 от 06.03.2009 г., акт № 91, том I, дело № 73/2009 г., Е. П. Ц. на основание обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587 ал. 2 от ГПК е призната за собственик на 7/12 (седем дванадесети) идеални части по наследство и давностно владение върху следните недвижими имоти, находящи се в село К., община Брезник, област Перник, а именно: Урегулиран поземлен имот с площ от 435 кв.метра, за който е отреден парцел IV-311 в кв.15 според утвърдения със Заповед № 4521 от 1958 г. и Заповед № 4521 от 1958 г. план за регулация и застрояване на село К., одобрен със заповед на кмета на Община Брезник, при граници на имота по скица: от изток - улица с о.т. 28-29, от запад - парцел IX-312, от север - парцел П-313 и парцел Ш-314 и от юг- парцел V-310 и Урегулиран поземлен имот с площ от 477 кв. метра, за който е отреден парцел V-310 в кв. 15 според утвърдения със Заповед № 4521 от 1958 г. и Заповед № 4521 от 1958 г. план за регулация и застрояване на село К., одобрен със заповед на кмета на Община Брезник, при граници на имота по скица: от изток - улица с о.т. 28-29, от запад - парцел VIII-308 и парцел IX-312, от север - парцел IV-311 и от юг - парцел VI-309. В нот. акт е посочено, че с притежаваните от Е. П. Ц. 5/12 (пет дванадесети) идеални части от гореописаните парцели, същата става техен изключителен собственик.

С Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 160 том I, рег. № 3444, дело 153 от 2011 г. на Нотариус А. Ц. с район на действие Районен съд -Брезник, вписан в регистъра на НК под № ***, вписан в СВ към АВ акт № 138 том 3 дело 331/2011 г., на основание представените документи и съгласно чл. 587 от ГПК е признато правото на собственост на Е. П. Ц. на УПИ IV- 310,311, кв.15 по 2 регулационния план на село К., община Брезник, област Перник, одобрен със Заповеди за утвърдена улична регулация и дворищна регулация № 4521/1958 г. и изменение на регулацията със Заповед № 261/2011 г. с площ от 963 кв. метра, при граници: улица с о.т.28-29, УПИ IX-312, УПИ VII-308, УПИ II-313, УПИ III-314 и УПИ VI-309, 306.

С Нотариален акт за учредяване вещно право на строеж върху недвижим имот, вписан в СВ към АВ акт № 175, том III, дело 341/2011 г. Е. П. Ц. в качеството си на собственик на процесния недвижим имот учредява на ЕТ „Адела -Аделина Тодорова“, с ЕИК: 201444405 вещно право на строеж за построяване на къща за гости - двуетажна масивна сграда със застроена площ от 164.40 кв. метра, с разгърната застроена площ от 343.52 кв.м.

През 2014 г. с Нотариален акт за учредяване вещно право на строеж върху недвижим имот, вписан в СВ към АВ кат № 72, том III, дело 229 от 01.04.2014 г. Е. П.

Ц. като собственик на УПИ IV-310,311, кв. 15 по плана на село К., с площ от 963 кв. метра учредява на ЕТ „Адела - Аделина Тодорова“ вещно право на строеж за построяване на трети етаж от къща за гости като този трети етаж е със застроена площ от 150.08 кв. метра.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 77 , том I, рег. № 329, дело 70 от 2018 г. на нотариус А. Ц., вписан в СВ към АВ акт № 62, том II дело 199/2018 г.

А. Б. Т. действаща като ЕТ „Адела - Аделина Тодорова“ е призната за собственик на триетажна масивна жилищна сграда - къща за гости, със застроена площ по строителни документи от 164.40 кв. метра и разгърната застроена площ от 494.32 кв. метра, заедно с отстъпеното право на строеж върху урегулирания поземлен имот.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78 , том I, рег. № 330, дело 72 от 2018 г., вписан в СВ към АВ акт № 63 том II, дело 200/16.05.2018 г. „Ирел Адвайзърс Хаус“ ЕООД е закупило гореописания недвижим имот от Е. П. Ц..

С нотариален акт за продажба на недвижим имот№ 79 , том I, рег. № 331, дело 70 от 2018 г., вписан в СВ към АВ акт № 64 том 2, дело 201/16.05.2018 г. „Ирел Адвайзърс Хаус“ ЕООД закупува и триетажна масивна жилищна сграда – къща за гости, със застроена площ по строителни документи от 164.40 кв. метра и разгърната застроена площ от 494.32 кв. метра, заедно с отстъпеното право на строеж върху урегулирания поземлен имот.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетелите А. И. П., Е. П. Т., Н. Б. Н., З. В. П. и Б. Г. Б..

Свидетелката А. П., която е дъщеря на ищцата Г. Б. заяви, че в началото на 2020 г., може би месец февруари или март намерила нот. акт, от който разбрала, че ищците, майка й - Г. и лелите й Н. и Е. са собственици на имот в с. К.. Свидетелката беше категорична, че ищците не са знаели за съществуването на този имот и за него са разбрали от свидетелката. От показанията на тази свидетелка също така се разбира, че нито една от ищците не е ходила в село К. и никога не са живели там. И., М. и С.

(наследодателките на ищците) също не са посещавали с. К.. Свидетелката заяви, че не познава Е. П., която е братовчедка на ищците, и никога не я е виждала.

Свидетелката Е. Т., която е дъщеря на ищцата Е. Б., също заяви в съдебно 3 заседание, че през 2020 г. са открили нот. акт, от които разбрали, че ищците са собственици на имот в К.. В тази връзка посетили с. К. и открили мястото описано в нот. акт, което се оказало в близост до аквапарка. Установили, че цялото е във владение на фирмата-ответник, заградено е цялото, има къща за гости и цялото е усвоено. И тази свидетелка е категорична, че майка й и сестрите й не са идвали в К., не са посещавали спорното място. Спомням си сестрите на баба ми. Не знае наследодателките на ищците И., С. и М., да са посещавали с. К., тъй като те са живели в с. М..

От показанията на свидетелката Н. Б., се установява, че същата живее в село К. от 1974 г., като в периода от 1995 г. до 2012 г. била кмет на селото. Свидетелката заяви, че знае много добре спорния имот и в него е виждала само Е. и дъщеря й Ц.. Заяви, че двете били в много добри отношения със съседите. Категорична е, че Е. и Ц. нямат друг имот в селото. Заявява, че Е. поддържала имота, почиствала го от храсти, косела го, засадила цветя. Знае също така, че много преди да започне строежа на къщата, Е. и дъщеря й Ц. поставили фургон на два етажа и там живеели. В последствие Ц. построила къщата.

Според свидетеля З. П., който живее постоянно в с. К. Е. и дъщеря й дошли в селото около 1995-96 г. Този факт му е известен тъй като неговия имот е съседен на имота предмет на делото. Не знае да е имало спор за мястото. След като дошли започнали да го поддържат, викали го да го коси и да им помага. Заявява, че преди да се появят Е. и дъщеря и Ц., мястото било обраснало в тръни, храсти и те го изчистили и сложили сглобяем фургон. Заградили имота с мрежа, заключвали го, понеже преди това се влизало в мястото. Не е чул и видял някой друг да е идвал в имота.

Свидетелства, че ответницата и дъщеря й са седели на село по месец, два. Също така след като поставили фургона започнали и зимно време да остават там, понеже във фургона, имало баня и тоалетна, печка и имало всичко необходимо за живеене. Знае, че къщата я строили Ц. и майка й Е.. В последствие, когато И. се появила в имота, къщата била построена, но те си правили ремонт и сега е къща за гости.

Свидетелката Б. Б. заяви, че живее в селото, от както се е родила. Знае мястото, в което имало сглобяема къща, а след това е построена сега съществуващата къща. В периода от 2012 до 2014 г. свидетелката работела като детегледачка на децата на Ц., внучетата на ответницата Е. и е категорична, че през този период в имота не са идвали роднини. Също така знае, че не е имало спорове с роднини и съседи за това място.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 124 ГПК.

От данните по делото се установява, че трите ищци са наследници на С. М. С., И.

М. Д., М. М. Д., които са били собственици на процесния имот, като по силата на наследствено правоприемство този имот е преминал в патримониума на трите ищци.

От данните по делото според настоящата инстанция се установява по категоричен начин придобиването на имотите по силата на изтекла придобивна давност от страна на първия ответник Е. П. Ц., която е имала 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота още от 1978 г.

От събраните гласни доказателства се установи безспорно, че Е. П. Ц. е влязла във 4 владение на имота през 1996 г. От този момент тя е започнала да го владее като свой собствен. Владението на имота от ответницата Е. Ц. е продължило до 2011 г. когато тя е призната за собственик с Нотариален акт № 160 том I, рег. № 3444, дело 153 от 2011 г. на Нотариус А. Ц. и този факт беше доказан от ответната страна. Ответницата е владяла имота явно, спокойно и постоянно, демонстрирайки собственически права върху имота в периода от 1996 г. до 2011 г. и това владение не е било оспорвано от ищците в нито един момент. Не бяха въведени твърдения и не се установи ищците да са посещавали имота и да са предприемали действия за отстраняването на ответницата Е. Ц., т. е. владението не е било установено с насилие. Владението е било явно и несъмнено, не е било установено и упражнявано по скрит начин и владелецът е демонстрирал волята си да свои имота и да го счита за свой, упражнявайки фактическата власт върху него. Владението е било и постоянно. Упражняването на фактическата власт не изисква от владелеца да обитава имота постоянно, във всеки един момент за да го придобие по давност. Основното изискване е да не промени отношението си да свои имота, т. е. достатъчно е владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт съобразно предназначението на вещта, без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца от владението му. Към момента на съставянето на недвижим имот № 160 том I, рег. № 3444, дело 153 от 2011 г. на Нотариус А. Ц. ответницата Е. П.