Решение № 155 от 17.06.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Нова Загора, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20262220100234 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.8, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба с вх.№ 1761/ 31.03.2026г. от Р. И. С. ЕГН ********** и М. П. Д.

ЕГН **********, двете с постоянен ******, чрез мл.адв.К. Д. Д. – АК Стара Загора против С. А. С. ЕГН ********** и М. А. С. ЕГН **********, двете с постоянен ****** с правно основание чл.8 от ЗЗДН, с която се иска от съда да издаде заповед за защитата им за срок от 18 месеца със следните мерки: задължаване на извършителите да се въздържат от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителите от съвместно обитаваното с пострадалите лица жилище за срок от 18 месеца; забрана на извършителите да приближават пострадалите лица, жилището, местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица за срок от 18 месеца; забрана на извършителите да осъществяват контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца.

На основание чл.18 от ЗЗДН е поискано издаването на заповед за незабавна защита, включваща посочените мерки, поради наличие на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителките и обстоятелството, че същите живеели в постоянен страх от отправяните заплахи и извършвани действия на посегателства.

Молителките твърдят, че С. С. и М. С. системно осъществявали психически и физически тормоз върху тях, като в последните няколко месеца нещата са ескалирали 1 значително. Ежедневието им било изпълнено с разправии и скандали, включително с агресия и физическо насилие от страна на двете момичета, за което редовно се подавали сигнали на тел.112. От нищото започвали да крещят истерично, хвърляли, чупели, блъскали, обиждали и заплашвали. Тези свои действия излъчвали на живо в социални платформи със съдържание, показващо насилието над техните близки. С. С. била диагностицирана с лека умствена изостаналост от компетентните органи, но отказвала да се лекува. Не приемала изписаните й медикаменти или ги приемала в комбинация с алкохол и енергийни напитки.

М. С. в продължение на година била при брат си И.С. в Англия, тъй като той се опитал да я откъсне от опасната среда, в която се движи в гр. Нова Загора, където било установено наличието на психични проблеми.

През последните 3 месеца се наложило молителките да сигнализират на тел.112 няколко пъти за проблеми. На 04.02.2026г. около 15:00 ч. всички били в дома им, М. излъчвала видео на живо в Тикток и се скарали със С., последната ударила М. в гърба и майка им Р. се опитала да се намеси. М. изпаднала в истерия, започнала да крещи „Майка ви ще еба!“, при което С. станала агресивна, започнала да я бие и да я скубе за косата. Бабата им М. Д. се опитала да ги спре с думите „Сдобрете се!“, „Моля ви се, бабо, не се бийте!“, но попаднала между ударите, които момичетата си разменяли. Тя умолявала внучка си М. да изтрие клипа, тъй като всички ще станат свидетели на кавгата, но момичето не я чуло, а продължило да крещи истерично и да реве. Тъй като били безпомощни и се притеснили за собствената си безопасност, молителките позвънили на тел. 112 и на Д.И.Ц., която е сестра на майката.

На 11.03.2026 г. около 21:30 ч. двете момичета се прибрали вкъщи, носейки водка и седнали пред телефоните, когато баба им седяла на ниско столче пред пералнята, за да я пусне. Тя им казала, че с парите трябвало да си купят нещо за ядене вместо алкохол, при което С. се ядосала и я блъснала силно. Молителката паднала от стола и си ударила ръката в стената и започнала да крещи за помощ на М., която била в другата стая и излъчвала видео на живо, М. не реагирала, и се смеела, а С. започнала да ги хвърля по баба си и майка си предмети от масата и по стените, като накрая обърнала масата. Двете жени изпаднали в паника, но М. Д. успяла да се добере до телефона си и позвъни на другата си дъщеря, Д.Ц., за помощ. Щом чула това, С. започнала да ги псува с думите „Майка ви ще еба’“, да им крещи че ще се махне от апартамента и започнала да събира багажа си в куфар. Около 22:00 ч. излязла от апартамента с един куфар с багаж. Малко след това в апартамента дошла Д.Ц., която казала на М. да спре видеото, но реакцията била да крещи срещу нея и посегнала да я удари. Няколко минути по-късно С. се върнала в жилището, когато звъннал И.С.- техен брат и баба му споделила през сълзи, че момичетата пак ги тормозят и той подал сигнал на тел.112. Двете момичета си събрали багажа и излезли от апартамента преди пристигането на екип на РУ - Нова Загора. От тогава момичетата системно звъняли по телефоните на майка си, баба си и леля си, обиждали, заплашвали, че няма да оставят нещата така и се заканвали със саморазправа. Звънели също така и на съседите и се заканвали, че ще се саморазправят с близките си.

Тези прояви били ежедневие в дома на молителките, а момичета непрекъснато пускали живи включвания в платформата Тикток, в които псували майка си, баба си, леля си и брат си, говорели несвързано, заплашвали с физическа саморазправа, заканвали се с ножове и принуждавали всички техни близки да живеят в постоянен страх и напрежение. Редовно изпадали в кризи, което водело до неразбирателство със съседите.

Молителките считат, че тяхното поведение и постоянните атаки по телефона представлявали насилие спрямо тях и техният страх за живота и здравето им бил постоянен.

Р. И. С. и М. П. Д. молят съда на основание чл.8 от ЗЗДН да издаде заповед за защита, с която да наложи на двете ответници, за срок от 18 месеца следните мерки за защита от домашно насилие:

1/ да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на молителките, 2

2/ да бъдат отстранен от съвместно обитаваното им жилище, находящо се на адрес:

****** за срок от осемнадесет месеца,

3/ да приближават пострадалите лица, жилището, местата за социални контакти и отдих на пострадалите за срок от 18 месеца;

4/ да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца.

На основание чл.18 от ЗЗДН Р. И. С. и М. П. Д. са поискали от съда да издаде заповед за незабавна защита, включваща горните мерки, поради наличие на реална опасност за живота и здравето им, която молба е била уважена и е била издадена Заповед за незабавна защита рег.№ 7/ 16.04.2026г..

Ищците се явяват в съдебно заседание и поддържат молбата.

Ответниците се явяват в съдебно заседание и твърдят, че в момента се чувстват добре, защото не живеят на адреса.

По делото са разпитани посочените с молбата на ищците свидетели – Д.И.Ц., И.А.С. и М.Г.Д., първите двама от които са близки родственици на двете страни и имат непосредствено наблюдение върху техните отношения. Изложените твърдения в молбата се подкрепят от показанията на свидетелите, същите са били очевидци на действията им и на казаните думи, на отправяните заплахи и на емоционалното състояние на двете ищци. Съдът приема техните показания за достоверни и ги кредитира изцяло, независимо от родствената връзка между тях, изхождайки от позицията, че описаните случки се извършват в присъствието на най-близките членове на семейството и за това единствено те биха могли да присъстват на тях.

Съдът след като взе предвид изложеното в молбата и приложените към нея писмени доказателства и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, намира за установено следното:

Молителките Р. И. С. и М. П. Д. са майка и баба на ответниците С. А. С. и М. А. С., като всичките обиват съвместно жилище с адрес ******. Между тях възникнал спор на 04.02.2026г. около 15:00 ч., когато М. излъчвала видео на живо в Тикток и се скарали със С., последната ударила М. в гърба и майка им се опитала да ги сдобри. М. изпаднала в истерия, започнала да крещи „Майка ви ще еба!“, при което С. станала агресивна, започнала да я бие и да я скубе за косата. Баба им М. Д. се опитала да ги спре с думите „Сдобрете се!“, „Моля ви се, бабо, не се бийте!“, но попаднала между ударите, които момичетата си разменяли. Тя умолявала внучка си М. да изтрие клипа, тъй като всички ще станат свидетели на кавгата, но момичето не я чуло, а продължило да крещи истерично и да реве.

На 11.03.2026 г. около 21:30 ч. се повторила случката, когато двете момичета се прибрали вкъщи, носейки водка и отново С. се ядосала и блъснала силно своята баба. От удара М. Д. паднала от стола, ударила си ръката в стената и започнала да крещи за помощ на М., която била в другата стая и излъчвала видео на живо, М. не реагирала, и се смеела, а С. започнала да ги хвърля по баба си и майка си предмети от масата и по стените, като накрая обърнала масата. Двете жени изпаднали в паника, но бабата успяла да се добере до телефона си и позвънила на Д.Ц. за помощ. Щом чула това, С. започнала да ги псува с думите „Майка ви ще еба’“, да им крещи че ще се махне от апартамента и започнала да събира багажа си в 3 куфар. Около 22:00 ч. излязла от апартамента с един куфар с багаж. Малко след това в апартамента дошла Д.Ц., която казала на М. да спре видеото, но реакцията била да крещи срещу нея и посегнала да я удари. Няколко минути по-късно С. се върнала в жилището, когато звъннал И.С.- техен брат и баба му споделила през сълзи, че момичетата пак ги тормозят и той подал сигнал на тел.112. Двете момичета си събрали багажа и излезли от апартамента преди пристигането на екип на РУ - Нова Загора. От тогава момичетата системно звъняли по телефоните на майка си, баба си и леля си, обиждали, заплашвали, че няма да оставят нещата така и се заканвали със саморазправа. Звънели също така и на съседите и се заканвали, че ще се саморазправят с близките си.

Извършените актове на домашно насилие се потвърждава от преставената от молителя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба и от свидетелските показания на разпитаните свидетели. Вземайки предвид изложеното в молбата и при хипотезата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира за установено, че ответниците са упражнили психическо и физическо насилие над молителките Р. И. С. и М. П. Д.. Проявената агресия, отправените заплахи и закани по отношение на техния живот и здраве са доказателство за реалната опасност, която съществува от осъществяването им. Налице е била хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, която предвижда при наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалите лица, съдът да издаде заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. С оглед констатирането на такава опасност е била издадена Заповед за незабавна защита рег.№ 7/ 16.04.2026г..

От приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Молбата по делото е подадена на 31.03.2026 година, в края на месеца, в който е бил последния акт на насилие, подадена е в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН и се явява допустима.

От фактическата обстановка се установява категорично и безспорно, че са налице визираните в закона предпоставки за извършен акт на домашно насилие спрямо двете молителки. Това от своя страна изисква да бъде санкционирано поведението на двете момичета и да бъде осигурена защита спрямо тяхс цел предотвравянето на бъдещи посегателства и упражняване на психически тормоз. С действията си М. С. и С. С. са накърнили физическата неприкосновеност на двете потърпевши – техни майка и баба, техните социални и обществени интереси, ограничили са правото им да се придвижват свободно и да живеят, без да се притесняват за сигурността си. От събраните доказателства по делото се доказа, че е налице необходимостта и задължение за съда да вземе мерки за защита по ЗЗДН, с оглед тяхното предпазване от нови физически и психически травми и от възстановяване на нанесените такива. Предприемането на такива мерки ще се яви и превенция спрямо извършителите, като ги ограничи да доближават тях, тяхнотоо жилище и местата им за социални контакти с цел избягване на други подобни актове на насилие. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че в резултат на преживяното насилие М.