Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1117 от 03.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 157/2021
Вид
Решение № 1117
Подписан
03.11.2021
В сила
03.11.2021
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1117 гр. София, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

М. Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20211000500157 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3713 от 25.06.2020 год., постановено по гр.д.№ 13441/2019 год. по описа на СГС, I-20 състав, съдът е осъдил Столична Община да заплати на Р. Б. П. и М. Б. В., на правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от по 21 354.50 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на 2880/4500 идеални части от имот с пл. № 2437 по плана на гр. Банкя от 1977 г., за периода от 24.10.2009 г. до 31.04.2012 г., ведно със законната лихва от 27.04.2014 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2132,67 лева – разноски по делото, като исковете са отхвърлини за разликата до пълния претендиран размер от по 30 000 лева за всеки от ищците, както и за периода от 01.05.2012 г. до 24.10.2014 год.. Със същото решение съдът е осъдил Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“ да заплати на Р. Б. П. и М. Б. В., на правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от по 30 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от ползването на:

1/ 2880/4500 идеални части от имот с пл. № 2437 по плана на гр. Банкя от 1977 г., за периода от 24.10.2009 г. до 31.04.2012 г. и 2/ 2880/4500 идеални части от реална част от имота с идентификатор *** с площ 1750 кв.м., графично изобразена на скица на л. 117 от делото на СРС, ведно със законната лихва от 27.04.2014 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 996,10 лева – разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищеца М. Б. В., чрез процесуален представител, като се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Неправилно съдът бил приел по 1 отношение на Столична Община, че не било установено ползване на имота след датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд в преюдициалното производство по иска в правно основание чл.108 от ЗС до завеждане на настоящето производство /01.05.2012-24.10.2014 год./. От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ищците нямали достъп до имота си, в които се провеждали мероприятия, организирани от Общината. Отделно от това се оспорват изводите на съда по формиране на стойността по обезщетението, като счита, че исковата претенция и срещу този ответник следва да бъде уважена изцяло.

Решението е обжалвано и от ответника Столична Община в осъдителната част с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се доводи, че не е нито собственик, нито владелец, нито ползвател на процесните идеални части и в тази връзка не дължи обезщетение, тъй като още през 2009 год. е прехвърлила собствеността върху имота на трети лица. Съдът отделно от това не е изследвал индентичността на имота и поради това е постановил порочно решение, което молят да бъде отменено и исковете против тях да бъдат отхвърлени изцяло.

Решението е обжалвано и от ответника Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“.

Развиват се оплаквания, че решението е недопустимо, тъй като правния спор е субсумиран под нормата на чл.59 от ЗЗД, което е неправилно. Твърди се още, че решението е неправилно, тъй като не са се установили елементите на института на неоснователното обогатяване. Неправилно съдът е възприел, че упражняват фактическата власт върху имота, като не е кридитерил всички доказателства по делото и не е обсъдил направените възражения. Не е установено по делото обогатяване на Сдружението и респективно обедняване от страна на ищците, което прави искът им против него неоснователен. Твърди, че неправилно съдът е приел настъпила преклузия на възражението му за изтекла погасителна давност, тъй като това възражение може да се въведе по всяко време на производството, включително и пред въззивната инстанция. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Ответниците по жалбите М. – М. Л.-П., Б. Р. П. и М. Р. П., в качеството си на правоприемници на Р. Б. П. не вземат становище

Останалите въззивници оспорват изложените доводи в жалбите на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД, като ищците Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш. /починала в хода на процеса и оставила правоприемници другите двама ищци/ излагат в исковата си молба, че са собственици при равни дялове на 2880/4500 идеални части от имот с пл. № 2437, кв. 58 по плана на гр. Банкя от 1977 г., включен в УПИ I - за Балнеосанаториум, целият с площ 4500 кв.м., при граници на имота: запад-имот № 1784; север и юг - части от УПИ I и улица, като сочат придобивен способ наследство от Р. Б. П. и реституция на основание чл. 2 ЗВСВНОИ 2 по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Поддържат, че с решение по гр.д. № 857/2012 г. по описа на ВКС, II ГО, било признато правото им на собственост, а ответниците били осъдени да предадат владението върху описания по-горе имот. Въз основа на влязлото в сила решение им бил издаден изпълнителен лист, по силата на който било образувано изпълнително дело № 1960/2013 г., до ответниците била изпратена покана за доброволно изпълнение, но последните не предали доброволно владението върху имота и затова не е осъществен въвод във владение. Твърди се, че за периода от 24.10.2009 г. до 24.10.2014 г. ответниците ползват имота без правно основание, като ги лишават от възможността да реализират в пълен обем правото си на собственост, поради което претендират обезщетение от по 30 000 лева за всеки ищец от всеки ответник или общо 60 000 лева от Столична Община и 60 000 лева от Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“, като претендират и законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане и сторените пред въззивния съд разноски.

Ответника Столична Община оспорва исковете, като излага доводи, че не е нито собственик, нито владелец, нито ползвател на процесните идеални части, тъй като преди подаването на искова молба по ревандикационният иск и съответно влизането в сила на решението по спора за собственост между страните, е прехвърлил правото на собственост върху 1620/4500 идеални части от ПИ № 2437, кв. 58 по плана на гр. Банкя на трети лица – И. С., Л. С. и М.

С.. Не оспорва, че е образувано изпълнително дело и е получил покана за доброволно изпълнение - предаване владението на имота, като в тази връзка твърди, че съдебният изпълнител не е пристъпил към принудително отстраняване, поради наличие на спор между страните, което обективирал в съставен по изпълнителното дело протокол. Моли съда да отхвърли претенциите срещу него, като в проведеното последно открито съдебно заседание релевира възражение за изтекла давност на претенцията. Претендират се разноски.

Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“ също твърди, че не е собственик, нито владелец или държател на процесните идеални части, като излага твърдения, идентични с тези на Столична Община. Заявява, че не е бил поканен да заплати претендираното обезщетение, а предвид факта, че се касаело до съсобствен имот, смята, че искът е недопустим. Евентуално заявява, че имотът, за който ищците търсят обезщетение не е идентичен с имота, който сдружението ползва, съгласно сключените от него договори за заем за послужване. Моли съда да отхвърли претенциите срещу него, като и този ответник в проведеното последно открито съдебно заседание релевира възражение за изтекла давност на претенцията. Претендира разнооски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:

Фактическата обстановка е правилно установена и хронологично проследена е следната:

Столична Община на 22.01.2009 год. е прехвърлила на И. С., Л. С. и М. С. няколко имота, измежду които и 1620/4500 идеални части от ПИ 2437, кв. 58 по плана на гр. Банкя.

Физическите лица са прехвърлили на 28.05.2009 год., 1620/4500 идеални части от имота с № 3

2437 на „Интеракт“ ЕООД, като тези идеални части се ползват от ответното Сдружение на основание договори за заем за послужване, считано от 01.06.2009 год. Видно е от представените доказателства, че на 31.10.2011 г., И. С., Л. С. и М. С. отново са придобили собствеността върху 1620/4500 идеални части от имота с №2437 в кв. 58 на гр. Банкя. Не е спорно, че И. С. е председател на управителния съвет и представляващ Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“.

Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш. са депозирали на 24.04.2009 год. искова молба против Столична Община и Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“, като са поискали от съда да ги признае за собственици на целия ПИ 2437, кв. 58 по плана на гр. Банкя с площ от 4 500 кв.м. при съседи – имот 1784 и улица и да осъди ответниците да им предадат владението на имота. Основали са претенцията си на заповед на кмета за отмяна на отчуждаване на 2880/4500 идеални части от имота, а за останалите 1620/4500 идеални части са твърдели възстановяване на собствеността по силата на реституционният закон.

На 17.01.2012 г. са били одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на стария имот с пл. № 2437 в кв. 58 по плана на гр. Банкя от 1977 год., като имотът, идеална част от който притежават ищците, попада в няколко други имота, съгласно одобрената кадастрална карта. Един от тези имоти е с идентификатор ***. На територията на последния се помещава ответното Сдружение, което се установява от заключението на вещото лице Д. и изготвената от него комбинирана скица и се потвърждава от приетата тройна съдебно-техническа експертиза.

Производството по исковете с правно основание чл.108 от ЗС е приключило пред първата инстанция с решение за отхвърляне на претенциите. По въззивна жалба на ищците е образувано производство пред СГС, където съдът на 01.05.2012 г. е провел заседание на което е даден ход на устните състезания, след което с решение от 30.05.2012 г. е потвърдил решението на първата инстанция. По реда на инстанционният контрол решението е обжалвано от ищците пред ВКС, като съдът с решение от 26.07.2013 г. постановено по гр.д.

№ 857/2012 г. е осъдил Столична Община и Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“ да отстъпят собствеността и предадат на Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш. владението върху 2880/4500 идеални части от имот, представляващ пл.№ 2437 в кв. 58 по плана на гр. Банкя от 1977 год., включен в УПИ I-за балнеосанаториум, целият с площ 4 500 кв. м., при граници на този имот: от запад – имот 1784, от север и юг – части от УПИ I - за балнеоложки комплекс и улица, представляващ стар пл. № 319 в кв. 71 и 72 /кв. 80/ по плана от 1955 год., като в останалата част, в която ищците са претендирали собствеността върху 1620/4500 идеални части съдът е оставил в сила решението на въззивната инстанция, която е потвърдила първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията.

Въз основа на влязлото в сила решение и издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително производство пред ЧСИ А., по което на 22.11.2013 год. ответниците са били поканени да предадат владението върху 2880/4500 идеални части от имота с №2437 в кв. 58 на гр. Банкя, но въвод във владение не е бил реализиран.

4

В производството пред първоинстанционият съд са разпитани свидетелите Х., И. и А., които установяват, че комплексът с изградени тенис кортове продължава да функционира и към датата на съдебното заседание, в което са изслушани свидетелите - 20.05.2016 г.

Свидетелите, доведени и от едната и от другата страна, потвърждават, че тенис кортовете работят и се намират на мястото където са били от 90-те години насам, като от показанията на свидетелката И. се установява, че на входа им има табела „Тенис клуб банкя“, а в показанията си свидетелят Х. заявява, че саздов е собственик на имота и ползва същия. И настоящия състав кредитира показанията на свидетелите, тъй като те отразяват непосредствени техни впечатления за правно релевантни за спора факти, поради което следва да се приеме за установено, че Сдружението ползва имота, част от който е собственост на ищците. В подкрепа на този извод са и данните от вещите лица, извършили оглед на място на 24.02.2017 г., като експертите са констатирали, че в имота попадат част от ресторант с обслужваща сграда, част от два покрити тенис кортове и част от открит тенис корт с червена настилка. Това е заключението и на експертизата, изготвена от инж.Д..