Решение № 219 от 04.12.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Габрово, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Д.а

Велемира Димитрова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20234200500258 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ю. С. Д. и М. С. Д., подадена чрез пълномощника адв.Г. срещу постановеното решение № 31 от 25.04.2023 г. на Pайонен съд - Трявна по гр.д.№207/2022г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от първоинстанционния съд решение. Оспорва се правилността на изводите на съда относно приетото, че жалбоподателите не са придобили правото на собственост върху процесната тераса въз основа на решение №131/7.12.1989г. по гр.д.№7/89г. по описа на Тревненския районен съд, както и по давност; че не се касае и за обща част на сградата, в която те да имат съответна идеална част от правото на собственост. Твърди се ,че съдът се е позовал само на твърдения и факти, които обосновават тезата на ответниците, а игнорира онези , които доказват твърденията на ищците. Сочи се, какво е прието от съда ,за да отхвърли иска и се твърди, че тези изводи са необосновани, като придобиването чрез възлагателно решение по дело за делба със заплащане на определената равностойност на възлагания имот, е именно този друг начин, предвиден в закон. Освен решението, е представено и заключението на вещото лице. инж. К.. В заключението оценката е формирана като е оценено дворното място с подобренията, лятната кухня, стопанската сграда, жилищната сграда с нейните принадлежности, таван и отделно са оценени, извън оценката на сградата, конзолна тераса с парапет за 1

570 лева и покрит проход за 220 лева, като е определена въз основа на всичко това общата оценка на възлагаемия имот в размер 21 367.46 лева. Точно тази оценка е записана във възлагателното решение на имота и съобразно нея получилите праводатели на жалбоподателите са осъдени да заплатят на Г.П.Т. стойността на неговия дял в сроковете по чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./,т.е.закупили са и конзолната тераса с парапет. Поначало не е прието всички подробности на възлагания имот до се описват във възлагателното решение или нотариалния акт. Между страните не е било спорно, че са платили тази цена, но освен това са представили и писмено доказателство за плащане на този дял, видно от нотариален акт № 6, том I, н.д. 13/1991 год. на РС-Трявна, където е представен кредитния превод от 25.12.1989 год. Претенцията на жалбоподателите винаги е била за тази конзолна тераса, която е била извън възложения втори жилищен етаж. Нещо повече, тя е записана в заключението редом с покрития проход, защото това са били двата входа за възложения имот. Жалбоподателите не са споменавали покрития проход в исковата молба, тъй като той не е оспорван, а освен това е с друго предназначение вход за каруци и леки коли. Обичайно за строителството в България е жилищните имоти да са снабдени с отделен вход за жилищната сграда и отделен за леките коли. Че тези два входа са ценени като принадлежност на втория етаж, е видно и от приложения по делото НА № 161, том 4, per. № 918, дело № 1366/1975 г. на ДРС, по който праводателите са закупили и „входовете". Районният съд, описвайки този нотариален акт , не е посочил това придобиване, а е вписал като доказателство по спора констативния нотариален акт № 9, том 1, дело № 24/2000 год. по описа на РС-Трявна, с който праводателят на ответниците е признат за собственик на процесната тераса ,с площ 21 кв.м., който акт е оспорен от жалбоподателите и е предмет на иск за отмяна , и който не установява окончателно правото на собственост. За да отхвърли иска, че жалбоподателите са закупили процесната тераса, съдът се е позовал и на заключението на вещото лице инж. Б.. Съгласно трайната практика на ВКС оспорването или неоспорването , не е основание съдът да приеме, че заключението е правилно. В случая поважно е какво установява това заключение и доколко е в компетенциите на съответния специалист. Съдът е нарушил чл. 197, ал. 1 ГПК, като не е посочил образованието и специалността на вещото лице. Посочено е едва в решението - геодезист. Тази специалност е свързана с кадастрални проучвания на земята, с правните граници на отделните парцели земя, с нейното замерване и т.н. Геодезистите не са специалисти по строежи, функции на строежи и др. Назначеното служебно от съда вещо лице по това дело е могло с оглед на специалните си знания да отговори само на първия въпрос, поставен от съда, който не е бил и спорен. В жалбата се твърди, че неговото заключение в частта, в която твърди, че конзолната тераса на първия етаж е свързана функционално само с него, е неправилно. По делото е установено по безспорен начин, че къщата с процесната тераса е построена от един собственик и тогава тази тераса е имала предназначение/функцията/ да 2 осигурява предимно достъпа до втория етаж, тъй като помещенията на първия етаж са имали входове от към улица „С.“. Тази функция е продължила да се осъществява и в годините, когато жилищната сграда е станала съсобствена. В тази насока са показанията на трима свидетели, като единият от тях е бивш съсобственик на втория етаж. За входа към тази тераса откъм улица „С.“ са имали ключ единствено ищците по делото, както е и до настоящия момент. В тази насока е и самопризнанието на ответника К. А. в отговора на исковата молба. Твърди се ,че по делото няма нито една данна ответниците да са ползвали терасата за вход към техния етаж. Доколкото техните двама свидетели са излизали от склада на терасата, единият през 2016, а другият през 2022г„ това е било инцидентно , само за краткотрайно пребиваване по време на ремонт в склада. Във връзка с отговора на в.л. Б. в заключението си по т. 5, жалбоподателите са поискали назначаването на в.л. строителен инженер. Съдът е назначил инж. Х. П.. В решението си обаче не кредитира с доверие заключението на това вещо лице и не обсъжда направените изводи, тъй като констатациите били относно технически характеристики на процесната тераса като съоръжение, а такава задача не била поставена и тъй като компетенциите й били неясни като вещо лице по такива въпроси. Тези изводи се оспорват от жалбоподателите. Сочи се, че инж. П. фигурира в списъка на вещите лица на Окръжен съд Габрово в раздел 5.5. - съдебно строителнотехнически експертизи като строителен инженер със специалност промишлено и гражданско строителство, докато в.л. инж.Б. въобще не е в този списък. Вещото лице инж. П. се е произнесла по техническите характеристики на двете конзолни тераси с оглед задачата й да ги остойности по пазарни цени съобразно нормативната уредба към момента на изготвяне на заключението на инж.К. по гр.д.№7/89г. на ТРС. Поради различието на двата обекта „конзолни тераси", съгласно пар.5 от ДР на ЗУТ, т.57 и 59 ,оценката им е различна, тъй като тази на втория етаж е балкон, чиято стойност се включва и е била включена в общата оценка на етажа, а тази над реката е била тераса и се цени отделно, както е постъпило и в.л. инж. К.. Той обаче е увеличил погрешно тази оценка от 286лв. на 570, тъй като не е спазил чл.45,ал.З от Наредбата за цените на недвижимите имоти - да се редуцира с „ с 10 на сто при площ над 20кв.м, а я е редуцирал с 20 на сто.Това заключение обстойно и мотивирано доказва, че ценената от вл. К. тераса е тази над реката.

Тя е влязла в общата оценка на имота по възлагателното решение на ТРС и праводателите на ищците са я платили чрез изплащане на дела на праводателя на ответниците. На пар.5 от ДР на ЗУТ, т.59 се е позовало и в.л. инж.Б. за техническата характеристика на терасата на първия етаж, но не е дало тази за балкона. Жалбоподателите никога не са твърдели, че са придобили терасата по силата на заключението на вещото лице, както приема районният съд, а са се позовавали на възлагателното решение и залегналата в него цена на възложения имот. Следва да се има предвид, че заключенията на вещите лица имат освен заключителна и констативносъобразителна част, която съдът следва да прецени с оглед на всички доказателства, събрани по делото.

3

Твърди се, че са необосновани и изводите на районния съд досежно придобивната давност. Съдът признава, че ищците са използвали и използват процесната тераса като втори начин за достъп до собствения им етаж. Но и ответниците я използвали във връзка с използването на съседното складово помещение. Второто съждение е абсолютно невярно с оглед събраните по делото гласни доказателства. Тримата свидетели на ищците, единият от които праводател на ищците и собственик на имота още от 1975 год. обясняват, че не са виждали да влиза някой от ответниците на тази тераса. На склада на ответниците имало поставени ролетни щори още от 9 септември 1944 г. и никой не ги е виждал вдигнати, поради което не са знаели, че там има врата.

Видели са за първи път, когато е започнала смяната на щорите и вратата през лятото на 2022 год. Това, което твърдят двамата свидетели на ответниците , не установява ползване на терасата по предназначение за преминаване от тяхната врата към улица „С.“. Само ищците са имали ключове от тази врата, а двамата свидетели-майстори са излизали на терасата само във връзка с извършвания ремонт. Именно във връзка с ремонта през лятото на 2022г. ищците са узнали, че ответниците предявяват собственически претенции за терасата и са започнали настоящето дело. Фактически ищците са упражнявали фактическата власт върху процесната тераса със съзнанието за собственост още от 1989 год., а за някои от праводателите от 1975 год., не са обезпокоявани от ответниците през целия период до 2022г., поради което са придобили терасата и по давност още преди да се издаде атакувания констативен нотариален акт през 2000г. Показателно е, че праводателят на ответниците прави този констативен акт в деня, в който продава имота на ответниците. Правилно първоинстанционния съд се е произнесъл по въпроса може ли процесната тераса да представлява обща част на сградата по смисъл на чл. 38 от ЗС, но необосновано и незаконосъобразно е приел, че тя е индивидуална собственост на собствениците на първия етаж. За да направи този извод съдът отново се е позовал на заявеното от в.л. Б., че процесната тераса се намира на първия етаж и функционално и конструктивно е свързана с него посредством врата към склада на този етаж, както и че терасата не е единствен подход към втория етаж на ищците. Единствената функция на тази тераса е да обезпечи достъп до втория етаж. Тази функция може да ползва както ищците, така и ответниците, предвид че и двете страни имат врати към тази тераса. Ако теоретично се приеме за вярно, че жалбоподателите не са придобили терасата по възлагателното решение или по давност, то наймалкото с ответниците са съсобственици на обща част на сградата, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, според който при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са освен конкретно изброените обекти, и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Доводът, че жалбоподателите са имали втори вход към втория етаж е ирелевантен досежно общите чести. И ответниците имат втори вход към склада си, който е откъм същата улица, от към която е и входът към процесната тераса, а ползването от ищците на 4 терасата за достъп до втория етаж е установено неопровержимо от доказателствата по делото.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и се уважат предявените искове.

От ответниците Б. Н. , И. М. и К. А. са постъпили писмени отговори, в които се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищците М. С. Д. и Ю. С. Д. против ответниците Н. Е. Т., А. Г.

Т., И. И. М., Б. И. Н. , К. К. А. и С. П. А., иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено правото на собственост върху ТЕРАСА с площ от 21 кв.м. към първия етаж от построената двуетажна къща в ПИ-191 от кв.16 по плана на гр. П., при граници: улица, река и ПИ-192, като неоснователен и недоказан ,както и искането на основание чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт №9, т.I, дело №24/02.03.2000 г. по описа на Районен съд – Трявна и на нотариален акт №54, т.І, рег. №723, дело №50/01.03.2019 г. по описа на нотариус с рег.№706 на НК и район на действие района на Районен съд – Трявна С.Л., като неоснователно. Съдът е приел, че ищците не са представили писмени доказателства да са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ тераса , чрез правна сделка или по друг начин, предвиден в закона и че не може да се приеме,че терасата е била предмет на делба по гр.д.№7/1989г. Приел е ,че ищците не са придобили правото на собственост и по давност , както и че терасата , нито по естеството си, нито по предназначение , служи за общо ползване, поради което не е обща част на сградата по смисъла на чл.38 ЗС, а представлява индивидуална собственост , която принадлежи на собствениците на първия етаж.