Решение № 272 от 26.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Русе, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520101640 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от С. Х. Х., ЕГН:**********, от гр.Русе против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:131001375, сьс седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, кв.Малинова Долина, ул.Рачо Петков Казанджията №6.

Ищецът С. Х. Х. твърди, че с изпълнителен лист от 10.06.2010г., издаден по ч.гр.д. № 4278/2010г. по описа на РС- Русе, въз основа на влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение е осъден да заплати на „Обединена българска банка" АД по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 12.07.2007г., сумата от 7297,97 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2010г. до окончателното й плащане, сумата от 1097,23 лв.- договорна лихва за периода от 29.05.2009г. до 07.06.2010г., 127,26лв. - наказателна лихва за същото време, 170,45лв.- заплатена държавна такса и 474,80 лв. — възнаграждение за адвокат.

По молба на взискателя „Обединена българска банка" АД на 28.06.2010г. е било образувано изпълнително дело № 20107600400577 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева. Едновременно с образуването на изпълнителното дело и по искане на взискателя са извършени справки за имуществото на длъжника, изпратена е Покана за доброволно изпълнение на сумите по издадения изпълнителен лист, предприети са изпълнителни действия.

С Договор за прехвърляне на вземане от 08.12.2013г. взискателят „Обединена българска банка" АД е продала вземането по издадения Изпълнителен лист на ЕОС 1

Матрикс ЕООД.

На 11.01.2014г. от ЕОС Матрикс ЕООД е подадена молба за конституиране в качеството им на взискател по изпълнителното дело.

С Постановление на ЧСИ от същата дата са конституирани като взискатели по делото. Изискани са справки за родствени връзки на длъжника, за имущество, за банкови сметки. След, което не са предприемани валидни изпълнителни действия. С Постановление за прекратяване на изпълнително дело от 27.09.2017г., изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ Цветанка Георгиева, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Видно от отбелязването от ЧСИ — Цветанка Георгиева, на гърба на Изпълнителният лист, по изпълнителното дело не са били събрани суми.

По молба на ЕОС МЕТРИКС ЕООД е върнат оригиналът на изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20107600400577 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, per.№ 760, с р.д. Окръжен съд Русе. По молба на ЕОС МЕТРИКС ЕООД, въз основа на същият изпълнителен лист от 18.06.2010г. издаден по ч.гр.д. № 4278/2010г. по описа на РС-Русе, на 12.02.2025г. е образувано ново (второ) изпълнително дело № 20257600400131 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, срещу С. Х., като му е изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело, уведомен е за наложен запор върху банковите му сметки. Уведомен е за насрочен на 20.03.2025г. в 10,00 часа опис, оценка и изземване на движими вещи.

Предвид изложеното, счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. В този случай искът може да се основава само на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящият случай е налице издаден изпълнителен лист и висящо изпълнително дело. Вземанията предмет на изпълнителния лист, съответно на изпълнителното дело, са погасени по давност, който факт е настъпил след приключване на производството, по което е издаден изпълнителния титул.

Спрямо ищеца за вземането, за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4278/2010г. по описа на РС- Русе, се прилага общата 5годишна погасителна давност. Срокът на погасителната давност за вземането е бил прекъснат с подаване на молбата за образуване на изп.дело № 577/2010г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, съдържаща искане за прилагане на годен изпълнителен способ и не е текъл до 26.06.2015г., предвид действащото до тази дата ППВС № 3/1 8.11.1980 г. (отменено с ТР № 2/20 15г.,постановено по ТД № 2/2013г. на ОСГК на ВКС, която отмяна действа занапред). Изпълнителното производство е било образувано 2010г.- при действието на ППВС № 3/18.11.1980г. Съгласно даденото в 2 него тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като докато трае изпълнителния процес давност не тече. С постановяване на ТР № 2 от 26.06.20 1 5г. съдебната практика приема, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира, като във връзка с това, цитираното по-горе ППВС се счита за изгубило сила. Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №2/26.06.2015г., поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото в него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези приключили преди това.

Съгласно ТР № 2/2023г. от 04.07.2024г. по т.д. № 2/2023гг на ОСГТК, настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение. В настоящия случай към 26.06.2015г. (датата на обявяване на ТР № 2) изпълнителното производство по изп. дело № 577/2010г. на ЧСИ Цветанка Георгиева е било висящо. След посочената дата, по делото не са извършвани валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Новото изпълнително дело е образувано от Еос Матрикс ЕООД на 12.02.2025г., когато правото на принудително изпълнение на длъжника вече е било погасено. Между предприетите изпълнителни действия по първото изпълнително дело, до образуването на второто изп.дело, е изминал срок по-дълъг от пет години, поради което следва да се приеме, че самото изпълняемо право на взискателя е погасено по давност.

Ето защо предприетите изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително дело, не произвеждали целения от взискателя резултат. Тези действия фактически са извършени въз основа на погасен по давност изпълнителен титул, поради което не могат да бъдат зачетени.

Ищецът С. Х. Х. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сумата от 7297,97 лв. - главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 12.07.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2010г. до окончателното й плащане, 1097,23 лв.- договорна лихва за периода от 29.05.2009г. до 07.06.2010 г., 127,26лв. - наказателна лихва за същия период, 170,45лв.-заплатена държавна такса и 474,80 лв. - възнаграждение за редовно упълномощен адвокат, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.06.2010г., по ч.гр.д. № 4278/2010г. по описа на РС- Русе, въз основа на влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение № 2723/10.06.2010г., поради погасено по давност право на принудително изпълнение, на основание чл.439 ГПК.

3

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, счита че предявения иск е допустим, подаден от лице, по отношение на което е налице правен интерес, както и са налице изискуеми от закона предпоставки за надлежно възникване и упражняване на правото на иск. По основателността счита, че иска е неоснователен и недоказан и моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От приетите по делото писмени доказателства – изпълнителен лист, заповед за незабавно изпълнение, постановление за прекратяване, съобщение за образуване на ново изпълнително дело, както и от изисканите и представени заверени преписи от изп. дела № 20107600400577 и № 20257600400131 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева (чл. 192 ГПК) – съдът приема за установено:

С изпълнителен лист от 10.06.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 4278/2010 г. на РС – Русе, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 2723/10.06.2010 г., ищецът е осъден да заплати на „ОББ“ АД суми по договор за потребителски кредит от 12.07.2007 г., включително главница 7297,97 лв., договорна лихва, наказателна лихва, държавна такса и разноски за адвокат.

По молба на „ОББ“ АД на 28.06.2010 г. е образувано изп. дело № 20107600400577 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева.

С договор за цесия от 08.12.2013 г. „ОББ“ АД е прехвърлила вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което е конституирано като взискател по изпълнителното дело с постановление от 11.01.2014 г.

С постановление от 27.09.2017 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (липса на искане за изпълнителни действия две години – перемпция).

На 12.02.2025 г., въз основа на същия изпълнителен лист, по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувано ново (второ) изп. дело № 20257600400131 по описа на същия ЧСИ, по което са предприети действия – съобщение до длъжника, наложени запори върху банкови сметки и насрочване на опис/оценка/изземване на движими вещи.

Безспорно по делото е и това, че по първото изпълнително дело не са събрани суми.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

4

Погасяването по давност на правото на принудително изпълнение е именно такъв последващ факт.

Неоснователно е възражението на ответника, че искът е недопустим, защото давността не погасявала вземането, а го превръщала в „естествено“. Действително, по силата на чл.118 от ЗЗД погасителната давност не унищожава вземането като материално право, а отнема възможността то да бъде принудително осъществено. Това именно е причината искът по чл.439 от ГПК да има за предмет не съществуването на вземането, а съществуването на правото на принудително изпълнение – т.е. дали кредиторът може да ползва държавна принуда чрез изпълнителния процес. Този предмет е признат и в практиката на ВКС (напр. Определение № 318/25.07.2018 г. по гр.д. № 2828/2018 г., IV г.о., на което страните се позовават).

Следователно, дори и след евентуално изтичане на давността кредиторът да разполага с естествено вземане, длъжникът има правен интерес да установи, че принудителното изпълнение е недопустимо, ако правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

По оплакването за формулировката „не дължи“: когато от основанията и фактите ясно следва, че спорът е за правото на принудително изпълнение, съдът тълкува петитума съобразно действителната воля (чл.235, ал. 2 ГПК) и се произнася по релевантното правоотношение, без да обявява иска за недопустим само поради стилистика.

Страните не спорят, а и съдът приема, че за процесните вземания, установени с изпълнителен лист, е приложим общият петгодишен давностен срок (чл.110 от ЗЗД), като се касае за спор относно давността на правото на принудително изпълнение, свързано с паричното притезание, установено с изпълнителния титул.

Безспорно е, че първото изпълнително дело /изп. дело № 20107600400577 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева/ е образувано на 28.06.2010 г. – т.е. при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., което е възприемало, че докато трае изпълнителният процес, давност не тече.

С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието противоположно разбиране в смисъл, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение и не спира само поради висящност на изпълнителното дело, като същевременно е обявено за изгубило сила разбирането на ППВС № 3/1980 г.