Решение № 4506 от 10.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4506 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330110179 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 415 ал. 3, вр. ал. 1 т. 3 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от ********** С.Н., Я.Ч. и Н.Л., чрез пълномощник юрисконсулт Г.С.-К., е предявил против Н. П. С., ЕГН:

**********, от ************************ и И. С. М., ЕГН: **********, от ************************, искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно следните суми: сумата от 4 219, 38 лева- главница по договор за потребителски кредит № ******** от 28.02.2014 г., сумата от 4 531, 11 лева- договорно възнаграждение за периода 02.02.2016 г.- 02.03.2018 г., сумата от 3 810, 45 лева- лихва за забава за периода 02.03.2018 г.29.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2023 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******** от 28.02.2014 г., при следните параметри: сума по кредита- 5 000 лева, срок- 48 месеца, размер на вноската- 337, 50 лева, ГПР- 110, 70 %, ГЛП76, 89 % и общо задължение по кредита- 16 200 лева. С част от сумите първият ответник поискал да се рефинансират негови задължения по три други договора за кредит, след което по банковата му сметка се превела остатъчната сума от 1 389, 96 лева. Вторият ответник бил солидарно отговорен, като двамата подписали договора и ОУ към него без възражения и така се задължили по тях. Плащанията на погасителните вноски обаче били преустановени и 1 лицата изпаднали в забава. По кредита била платена общо сума в размер на 8 160, 22 лева, като с нея изцяло се погасили лихвите за забава от 72, 71 лева и законната лихва от 638 лева.

Договорът бил сключен по вече отменения ЗПК, но това бил релевантният нормативен акт, действащ към онзи момент. Съдържанието на договора отговаряло на изискуемото в закона, поради което той бил действителен. Договорното възнаграждение не противоречало на добрите нрави, като длъжниците се били съгласили с тази цена на кредита. Лихвеният процент не бил нищожен поради прекомерност, а и в случая се касаело за „бърз“ кредит, при който рискът за финансовата институция при отпускане на сумата бил по- висок. Клаузите на договора били индивидуално уговорени, потребителите били предварително информирани за условията по кредита и се съгласили с тях без възражения. За събиране на дължимите суми се образувало частно гр. дело № 7785/ 2023 г. на ПРС, II гр. с-в, по което заявлението било отхвърлено изцяло и в тази връзка се предявявал настоящият осъдителен иск. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответниците. Твърди се, че претенцията за главница била погасена по давност, защото падежът на последната вноска по погасителния план бил на 02.03.2018 г., а заповедното производство било образувано повече от пет години след тази дата- на 30.05.2023 г. Лихвите пък се погасявали с тригодишна давност, която дори била изтекла по- рано. Освен това с влязло в сила решение по гр. дело № 15177/ 2021 г. на ПРС, XII гр. с-в, ищецът бил осъден да заплати на първия ответник сумата от 2 103, 39 лева- платена без основание възнаградителна лихва по нищожната клауза за договорна лихва. Вторият ответник не бил участвал в предходното производство, поради което в настоящото въвеждал възражение за нищожност на лихвата поради добрите нрави. В случая оскъпяването било в размер на 224 %, което било необосновано високо и водело до неоснователно обогатяване на кредитната институция. Така и тази клауза от договора се явявала нищожна, поради противоречиe с добрите нрави. Заемната сума по договора била платена с общо погасеното по кредита. Не било дължимо и обезщетението за забава. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски по чл. 38 ал. 2 от ЗА. В с.з. пълномощникът на страната поддържа отговора, като допълнително представя и писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Ищецът в качеството си на заявител по частно гр. дело № 7785/ 2023 г. на ПРС, II гр. с-в, е поискал присъждане на исковите суми срещу длъжниците, но съдът е отхвърлил изцяло заявлението, като разпореждането му в тази връзка е било потвърдено от въззивната инстанция след обжалване от страна на заявителя.

Осъдителните искове в случая са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С влязло в сила на 11.05.2023 г. решение № 1685/ 18.04.2023 г., постановено по гр. дело № 15177/ 2021 г. на ПРС, XII гр. с-в, е осъден ищецът да заплати на първия ответник 2 сумата в размер на 2 103, 39 лева- платена без основание за периода 27.09.2016 г.- 27.09.2021 г. възнаградителна лихва по договор за кредит № ******** от 28.02.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Приключилото производство е приложено към настоящото дело.

Между ищеца и ответниците като солидарни длъжници е сключен договор за потребителски кредит № ******** от 28.02.2014 г., при следните условия: сума- 5 000 лева, срок- 48 месеца, размер на вноската- 337, 50 лева, ГПР- 110, 70 %, ГЛП- 76, 89 %, обща сума по кредита- 16 200 лева.

Като писмени доказателства са представени копие от договора за паричен заем, ведно с общите условия по него.

Приети са още искането за карта на клиента, погасителния план към договора, платежни нареждания от ищеца към предходни кредитори на първия ответник за погасяване на негови стари задължения и стандартният европейски формуляр, ведно със справка за лихви и извлечение по сметка на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответниците са усвоили заетата сума.

Доколкото обаче основният спор по делото е дали вземането на кредитора по този договор е погасено по давност, съдът дължи произнасяне по така направеното възражение в отговора. Няма и спор по това, че в случая е приложима общата петгодишна давност, защото хипотеза на периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД ще има, когато по естеството си плащането има периодичен характер. Такива плащания, макар че произтичат от общ юридически факт, са самостоятелно обособени и представляват независими една от друга престации. При договора за заем (какъвто е конкретният) обаче принципно има едно неделимо плащане, като обстоятелството, че страните са се уговорили сумата по кредита да се плаща по погасителен план, разсрочена на вноски, всяка дължима на различна дата, не превръща тези вноски в периодични плащания. Това са частични плащания по договора, като кредиторът се е съгласил по този начин да приеме изпълнение от длъжника си- на части, а не наведнъж. Оттук- не е приложима кратката 3- годишна давност, защото дългът е разсрочен, а не представлява периодично плащане на повтарящо се еднородно задължение по смисъла на цитирания по- горе законов текст.

Видно от погасителния план към договора, последната погасителна вноска по кредита е на 02.03.2018 г. Заповедното производство, дало начало на настоящото дело, е образувано на 30.05.2023 г., т.е. повече от пет години след датата на крайния падеж. Оттукдействително претенцията за главница се явява погасена по давност, а доколкото лихвите като акцесорни вземания принципно се погасяват с кратката тригодишна давност, то по отношение на тях давността дори е настъпила по- рано.

Ищецът в писмено становище за първото с.з. излага съображения за това, че 3 давността била прекъсната с признанието на вземането от длъжника, обективирано с правени погашения по кредита (плащане на вноски по заема). Няма спор по обстоятелството, че по кредита са били извършени плащания, като дори самият ищец в исковата си молба признава този принципно неизгоден за него факт. Плащането обаче не представлява признание на дълга по смисъла на чл. 116 буква „а“ от ЗЗД, защото, за да е налице признание според цитираната законова норма, с оглед дадените разяснения в ТР № 4/ 2019 г. на ОСГТК на ВКС, е необходимо изрично изявление на длъжника, достигнало до кредитора, с което категорично и недвусмислено да се потвърждава съществуването на съответно задължение. Длъжникът трябва несъмнено да заяви, че не оспорва дълга, като признанието му следва да е насочено спрямо конкретен дълг. В случая подобно нещо не се установява, защото, макар да е имало частични плащания, те са погасявали конкретни суми по кредита, но по делото не се установява, че с дадено плащане длъжникът е признал целия дълг. Нито се твърди наличие на подобно негово волеизявление до кредитора, нито пък такова е доказано, поради което плащането на отделни суми тук не е равнозначно на признание и то не може да прекъсне давността за цялото вземане, а само погасява съответната вноска по кредита. Затова по делото следва да се приеме, че възражението за давност се явява основателно и така вземанията по кредита са погасени по давност.

Във връзка с изложеното дотук, не е необходимо да се разглеждат останалите съображения на страните по въпроса за действителността на договора, тъй като при всички положения искът следва да се отхвърли дори и само на това основание- изтекла погасителна давност за всяка от предявените претенции.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответниците имат право на разноски. В процеса всеки от тях не е заплатил хонорар на пълномощника си, в която връзка се моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на всеки от ответниците е посочено, че те се представляват безплатно от адв. Д. Б., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед общата цената на всички осъдителни искове тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от по 1 530, 48 лева, на всеки от ответниците. Доколкото всеки един от ответниците е ангажирал самостоятелно адвокат за своята защита, на което има право, на всяка страна отделно се следват самостоятелно разноски. Всяка страна по делото има право на самостоятелно присъждане на разноски, като няма пречка и двамата ответници да бъдат представлявани от един и същ адвокат, ако те нямат противоречиви интереси, както е в случая. Тъй като с всеки ответник е сключен самостоятелен договор за правна защита, е без значение дали е един и същ обемът на защитата на страните и дейността на адвоката им по делото, защото всеки има самостоятелно основание да получи разноски за адвокат, като това основание произтича от 4 договора за правна защита.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради погасяването им по давност исковете на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, представлявано от ********** С.Н., Я.Ч. и Н.Л., против Н. П. С., ЕГН: **********, от ************************ и И. С. М., ЕГН: **********, от ************************, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: сумата от 4 219, 38 лева- главница по договор за потребителски кредит № ******** от 28.02.2014 г., сумата от 4 531, 11 лева- договорно възнаграждение за периода 02.02.2016 г.- 02.03.2018 г. и сумата от 3 810, 45 лева- лихва за забава за периода 02.03.2018 г.- 29.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2023 г. до окончателното й погасяване.