Решение № 127 от 15.03.2023, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 31/2023
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 15.03.2023
- Състав
- МАРИЯ БЕЛЕВА ХУБЧЕВА, ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ ПЕТРОВ, МАРИЯ ИВАНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 209, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 190, ал. 4, т. 2 · Закон за водите
- чл. 190а, ал. 2 · Закон за водите
- чл. 201, ал. 12 · Закон за водите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 127/15.3.2023г. гр. Пазарджик, ….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА при секретаря Антоанета
Метанова с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно административно-наказателно дело № 31 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Община
Пазарджик с ЕИК *********, с адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, чрез пълномощника главен юрисконсулт П. В. срещу Решение № 454 от 04.12.2022 год. постановено по административно-наказателно дело № 1079 от 2022 год. по описа на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-108 от 10.05.2022 год. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София за налагане на имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева на Община Пазарджик, представлявана от кмета Т.
Д. П.. Със същото решение е осъдена Община Пазарджик да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80,00 (осемдесет)лева разноски по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т.
3 от АПК при постановяване на обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в редакцията им към акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и последващото издаване на обжалваното наказателно постановление (НП), поради което съдът неправилно е приложил ЗАНН, респективно в АУАН не е посочена датата и мястото на извършване на нарушението и НП не съдържа задължителните законоустановени реквизити - датата, на която е извършено нарушението. Също така сочи, че е налице нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – не е спазен тримесечният срок от откриване на нарушителя, тъй като на 10.03.2021 год. е извършена проверката на язовир „Тополи дол“ и е дадено предписание на Община Пазарджик да се премахне храстовидната растителност по водния откос в срок до 31.08.2021 год., а АУАН е съставен на 16.11.2021 год., т.е. след изтичането на срока, визиран в първата хипотеза на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Позовава се на Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015 год. на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, в което е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, като давността погасява наказателната отговорност, което води до недопустимо производство. Моли се за отмяна на атакуваното решение и съдът да постанови друго, с което да отмени процесното НП. Не претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – Председателят на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, чрез пълномощника старши експерт, юрист Е. В. З., изразява становище по касационната жалба в писмен отговор, с който я оспорва с изложени доводи за нейната неоснователност и моли за отхвърлянето й. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пазарджик изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на Община Пазарджик против Наказателно постановление № НЯСС-108 от 10.05.2022 год. на Председателя на ДАМТН гр. София, с което на основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 200, ал.
1, т. 39 от същия е наложена на имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева на Община Пазарджик, представлявана от кмета Т. Д. П. за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, във връзка с чл. 190а, ал.
1, т. 3 от посочения. От фактическа страна районният съд е приел, че на 23.09.2021 год. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от ЗВ е извършена проверка на язовир „Тополи дол“, находят се в поземлен имот с № 000001 в землището на с.
Тополи дол, Община Пазарджик, област Пазарджик, собственост на Община Пазарджик въз основа на Акт за публична общинска собственост № 1 от 30.10.201 год. Посочено е, че за извършената проверка е съставен констативен протокол № 07-02-81 от 23.09.2021 год. при която е установено чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията, че водният откос в горната си част е обрасъл с храстовидна растителност и е невъзможен обход и оглед, а именно че не е изпълнено от собственика на язовира предписанието, дадено в Констативен протокол 07-02-16 от 10.03.2021 год. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно „Да се премахне храстовидната растителност по водния откос“, със срок за изпълнение 31.08.2021 год. По делото е разпитан и актосъставителят К. С., който е потвърдил констатациите в АУАН.
Въз основа на така установената фактическа обстановка решаващият съд е извел извод за незаконосъобразност на обжалваното НП. Установил е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по съставяне на АУАН и процесното НП. Същите са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им. Посочени са датата, мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Както в АУАН, така и в НП е посочена датата на нарушението - 01.09.2021г. , което е първият ден след 31.08.2021г. - крайният срок за изпълнение на предписанието. Съдът не е констатирал нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и е приел, че АУАН № 07-041 е съставен на 16.11.2021 год., т.е в тримесечния срок, визиран цитираната правна норма, съответно в едногодишния срок от извършване на нарушението. Също така е приел, че правилно са посочени нарушените материално правни норми - чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от посочената, поради което законосъобразно наказващият орган, съобразно чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39, всички от ЗВ е наложил на Община Пазарджик имуществена санкция, която е в минимален размер на 1 000,00 (хиляда) лева. Направил е извод, че Община Пазарджик е субект на нарушението в качеството си на собственик на язовира съгласно АОС № 1 от 30.10.20001 год. и за местната администрация е възникнало задължение да го изпълни в указания за това срок.
Първоинстанционният съд е развил съображения с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и е посочил, че случат не може да бъде преценен за маловажен.
Решението е правилно.
При извършената касационна проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и относими доказателства, включително и гласни такива и въз основа на тях е достигнал до правилни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да се преповтарят. Мотивите към решението са правилни и обосновани, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към тях.
Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неспазване на сроковете за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Безспорно е, че срокът за изпълнение на даденото предписание е бил 31.08.2021 год., както и че извършената проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, и документацията за експлоатацията на язовир „Тополи дол“ е извършена на 23.09.2021 год., когато е установено и неизпълнението на предписанието „Да се премахне храстовидната растителност по водния откос“. От датата на проверката започва да тече и срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който към датата на съставяне на настоящия АУАН, 16.11.2021 год., не е изтекъл.
По тези съображения касационната инстанция приема, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Като е потвърдил наказателното постановление, Районен съд - Пазарджик е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в сила от 23.12.2021 год., в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). С оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател да се осъди да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Воден от горното, Административният съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 454 от 04.12.2022 год. постановено по административно-наказателно дело № 1079 от 2022 год. по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА
Община Пазарджик да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.