Решение № 22775 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22775 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110112723 по описа за 2022 година

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „....“ АД срещу „....“ ЕАД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща част от вземане с общ размер от 76 764,43 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна собственост или сграда с повече от един клиент в гр. София за отоплителен сезон 2020/2021, дължима на основание раздел III, т.3.2 и т.3.3 от Договор № .../03.06.2020 г., сключен по общи условия за извършване на услугата „дялово разпределение“ по чл. 139в ЗЕ, за която сума е издадена фактура № .../04.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 17.12.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72429/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав.

Ищецът „....“ АД твърди, че между него като изпълнител и „....“ ЕАД като възложител е сключен Договор .../ 03.06.2020 за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в град София. По силата на раздел III, т. 3.2 и т.

3.3 от договора възложителят заплаща извършената услуга въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях, като плащането се извършва съгласно разпоредбата на чл. 38 от Общите условия. Стойността за обслужване на партида за всеки отчетен период се заплаща на 12 месечни вноски, всяка от които се определя като 1/12 от цената за дейността, коригирана с броя на партидите съобразно данни на констативен протокол по раздел IV, т.15 от подписания договор. Стойността за обслужване на уредите за дялово разпределение се определя след подписване на Констативен протокол за месечен обмен на данни за месец април 1 на текущата година, като така определената стойност се заплаща на шест равни месечни вноски, считано от месец юни на текущата година за периода по раздел II, т. 2 и т. З на Договора. По силата на чл. 38, ал. 1 от Общите условия на „....“ ЕАД последното заплаща на търговеца сумата за услугата по начин, определен в договора срещу приемо-предавателен протокол, подписан за извършен месечен обмен на данни и издадена фактура от търговеца. Съгласно чл. 38, ал. 2 от тези общи условия „....“ ЕАД извършва плащане в срок от 30 дни от издаване на фактурата. На 10.05.2021 г. е съставен и подписан между страните Констативен протокол по т. 3.2 и т. 3.2 от Раздел III. На 09.11.2021 г. ищецът изпратил до ответника напомнително писмо за извършване на разплащане по издадените фактури с настъпил падеж за плащане. След изпращане на писмото ответникът погасил всички посочени в писмото фактури, с изключение на фактура ...725/ 04.11.2021, с падеж 03.12.2021 г. Поддържа се на 15.11.2021 г. страните да са подписали и констативен протокол за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., в който изрично са потвърдили, че няма допуснати грешки, че не е предоставена невярна информация и че всички задължения, за които е предвидена санкция за неизпълнение за ищеца са изпълнени точно и в срок. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „....“ ЕАД, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че междустраните е налице договор при общи условия № .../03.06.2020 г., с който дружеството е възложило на „....“ ЕАД, да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия по смисъла на чл.139, ал.2 във вр. с ал. 1 ЗЕ. Твърди се, че в периода на същия отоплителен сезон, за който се претендира плащането, служители на ищеца са извършили неправомерно смяна на индивидуални топломери и водомери по време на вече започнал отоплителен сезон в сграда, която „....” ЕАД обслужва в качеството си на топлинен счетоводител. Твърди се, че подмяната на уредите е констатирана, след като служител на дружеството посещава адреса, за да извърши годишен отчет на топломерите и водомерите за изготвяне на изравнителните сметки на клиентите за отоплителен сезон 2020/2021 г. В сградата етажна собственост, която е тип затворен комплекс, находяща се на адрес ж.к. „...., са сменени 184 броя топломера от общо 254 броя и 232 броя водомери за топла вода от общо 254 броя. Собствениците от сградата на свикано Общо събрание са избрали да закупят топломери и водомери от „....” АД и съответно са избрали фирмата да извършва дяловото разпределение в сградата, но от „....“ АД не са входирали в „....“ ЕАД документи за смяна на фирмата за дялово разпределение за горепосочения адрес, както и не са предоставени и монтажни протоколи и водомерни справки от смяната на уредите така, както се изисква по регламент. Ответникът твърди, че е налице неизпълнение на задълженията на ищеца по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4.2 от Приложение № 4, неразделна част от сключения между страните договор. Поради това, на основание раздел VII, т. 1 от договора ищецът дължи на ответника неустойка в размер на 100 лева на ден за всяка сграда етажна собственост за всеки ден забава за предоставянето на информация. Така за закъснението за уведомяване за сграда на адрес: .... се дължи неустойка за времето от 24.11.2020 г. (датата на монтажа на уредите) до 02.08.2021 г.

(предоставянето на необходимите документи за избор на ново ФДР), за вх. 2 - за времето от 24.11.2020 г. до 02.08.2021 г., за вх. 3 - от 26.11.2020 г. до 02.08.2021г. и за вх. 4 - от 25.11.2020 г. до 02.08.2021 г., в общ размер на 99 700 лева. Ответникът излага твърдения, че е изпратил на ищеца покана за доброволно изпълнение и справка за начислена неустойка по договора, сключен между страните и едва след получаване на горните документи, в дружеството-ответник е получено цитираното в исковата молба напомнително писмо от 09.11.2021 г. Излага доводи, че след размяна на 2 кореспонденцията между страните, на основание чл.103 и 104 ЗЗД, с писмо № П13874, „....“ ЕАД е направило изявление за прихващане, като с дължимата неустойка в размер на 99 700 лева, е прихванало сумата от 76 764.43 лв., начислена по фактура № ...725/04.11.2021г. Ответникът твърди, че след направеното изявление за прихващане ищецът „....“ АД е предявил срещу „....“ ЕАД отрицателен установителен иск, че не дължи начислената неустойка, и по спора е образувано т.д. № 2810/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като вземането, предмет на иска е погасено чрез прихващане. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на претендираното с исковата молба вземане със сумата от 99 7000 лева.

С молба от 27.09.2024 г. ответникът „....“ ЕАД заявява, че е заплатил на ищеца исковата сума, представляваща част от цяло вземане по фактура № ...725/ 04.11.2021 г. в общ размер на 76764,43 лв., с оглед на което взема становище за признание на иска.

Моли сторените в производството разноски да бъдат възложени на ищеца.

Ищецът в свое становище от 17.10.2024 г. намира искането на ответника за неоснователно. Счита, че плащането е станало в хода на производството, като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание ищецът прави искане за присъждане на законната лихва в размер на 1557,42 лв., начислена за периода 17.12.2021 г. до 31.07.2024 г. върху платената на 31.07.2024 г. главница в размер на 5000 лв., както и поддържа искането си за присъждане на разноски.

Ответното дружество „....“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, отправя искане законната лихва да не бъде присъждана с оглед направеното признание, като разноските бъдат присъдени в тежест на ищеца.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приобщеното ч.гр.д. № 72429/2021г. по описа на СРС, 161 състав, се установява, че по заявление от 17.12.2021г. ищецът е поискал издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу ответника сумата 5000 лв., ведно със законната лихва за период от 17.12.2021 г. до окончателното й плащане-част от вземане с общ размер 76 764,43 лв.цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в град София за отоплителен сезон 2020-2021 г. по т.3.2. и 3.3. от Раздел III на Договор №.../03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в ЗЕ съгласно фактура №...725/04.11.2021 г. с падеж 03.12.2021 г. Въз основа на заявлението била издадена заповед от 13.01.2022г., с която съдът е разпоредил длъжниците да заплатят на кредитора претендираните суми. В срока по чл.

414 ГПК е постъпило възражение от длъжника „....“ ЕАД, поради което с разпореждане съдът е дал указания на ищеца по чл.415, т.1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск. Ето защо настоящото производство е допустимо.

С доклада по делото съдът е обявил на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че между тях е налице Договор при общи условия № .../03.06.2020г., с които ответникът „....“ ЕАД е възложил на ищеца „....“ ЕАД, да извършва услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия; 2) че ищецът е 3 извършил възложените му дейности за отоплителен сезон 2020/2021 г., 3) че за начислените по договора от ищеца на ответника суми като възнаграждение за извършване на услугата „дялово разпределение“ за отоплителен сезон 2020/2021 г. е издадена фактура № ...725/ 04.11.2021 г., както и 4) че ответникът е погасил изцяло задължението си по процесната фактура на 31.07.2024 г.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните доказателства се установява, че с влязло в сила на 25.04.2024 г. решение по т.д. № 52/2023 г. по описа на САС, с което е потвърдено решение № 1279/14.11.2022г. по т.д. № 2810/2021 г. по писа на СГС, е признато за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от „....” АД срещу „....” ЕАД, че „....” АД не дължи на „....” ЕАД сума в размер на 99 700 лв. /деветдесет и девет хиляди и седемстотин лева/, представляваща неустойка за забава, дължима за периода от 24.11.2020 г. до 02.08.2021 г. на основание раздел VII, чл. 1 от договор № .../ 03.06.2020 г., сключен между „....” ЕАД и „....“ АД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, поради неизпълнение на задълженията на „....“ АД по този договор да не извършва смяна на индивидуални толпломери и водомери в сгради, които „....” ЕАД обслужва като топлинен счетоводител, по време на вече започнал отоплителен сезон по отношение на уредите, монтирани в четири броя сгради в режим на етажна собственост на адреси: гр. София, ж.к. ...., както и при извършване на такава смяна да представи на „....” ЕАД документи за това.

С оглед на горните факти настоящият състав приема, че ищецът с оглед разпределената му доказателствена тежест е доказал, че е изпълнил точно и в срок възложените му дейности с договор № .../03.06.2020г. за отоплителен сезон 2020/2021.

Безспорно с оглед направеното признание от страна на ищеца, се установява, че ответникът е погасил изцяло претендираното от ищеца вземане в размер на 5000 лв., представляващо част от цяло вземане от 76764,43 лв. по процесната фактура.

Предвид горното и на основание чл. 235 ГПК съдът приема, че вземането за главница на ищеца е погасено изцяло в хода на процеса, с оглед на което предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.