Определение № 2590 от 06.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2590 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502712 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. Кукуш №1, чрез адв. Л.М., против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5845/24.08.23 г., постановено по ч.гр.д. №11091/23 г. по описа на ПдРС, IХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Д. Й. М., ЕГН **********, в частта за сумите: 200 лв. – неустойка за неизпълнение на договор №М6211359 за електронни съобщителни услуги, сумата от 32.78 лв.

– обезщетение за забава за периода от 14.11.2021 г. до 27.06.2023 г. върху главницата; сумата от 468.60 лв. – неустойка за неизпълнение на договор №М6211466 за електронни съобщителни услуги, ведно с 84.55 лв. обезщетение за забава за периода 06.05.2021 г. до 27.06.2023 г., както и за разноските над уважения размер до пълните претендирани.

Частният жалбоподател счита, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като излага подробни съображения. Иска се отмяна на разпореждането и уважаване на заявлението в частта, касаеща процесните суми, като се присъдят и разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок (по пощата) против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, имаща правен интерес – заявител в първоинстанционното производство, поради което е допустима.

В съответствие с чл.413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника. Разгледана по същество е неоснователна.

1

Пловдивският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Пред РС Пловдив е образувано ч.гр.д. №11091/23 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "А1 България" ЕАД чрез адв. Л.М., против Д. М. от град *****, ЕГН **********, за следните суми: 310.46 лв. за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден № М6211359 като част от рамков договор с уникален №505542977, за периода 26.04.2021 г. до 13.11.2021 г., от които 110.46 лв. – неплатени суми по предоставени електронни съобщителни услуги; съгласно чл.54.12 от ОУ - 200 лв. – начислени неустойки при предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната. За електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден № М6211466, като част от рамков договор, идентифициран с уникален №505542977, задължения за периода 12.04.2021 г. до 28.10.2021 г. на обща стойност 1051.88 лв., формирани както следва: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 330.74 лв.; неплатени суми по устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 252.54 лв.; съгласно чл.54.12 от ОУ – 468.60 лв. – начислени неустойки при предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната.

Съдът е издал заповед №5845/24.08.23 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК следните суми: 110.46 лв. – неплатени суми по предоставени електронни съобщителни услуги, ведно с обезщетение за забава върху сумата от 21.69 лв. за периода 17.05.2021 г. – 27.06.2023 г.;

330.74 лв. дължими месечни такси за потребление и ползвани услуги за периода 12.04.2021 г. до 28.10.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху сумата – 66.31 лв. за периода от 03.05.2021 г. – 27.06.2023 г.; 252.54 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, ведно с лихва за забава в размер на 44.37 лв. за периода 03.05.2021 г. – 27.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по съразмерност, от които 16.47 лв. държавна такса и 25.62 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в същата заповед, е отхвърлено заявлението в частта, касаеща претенцията за неустойка за неизпълнение на договора и в частта за претендираната мораторна лихва върху описаните суми, а именно 200 лв. – неустойка за неизпълнение на договор №М6211359 за електронни съобщителни услуги, сумата от 32.78 лв.

– обезщетение за забава за периода от 14.11.2021 г. до 27.06.2023 г. върху главницата; сумата от 468.60 лв. – неустойка за неизпълнение на договор №М6211466 за електронни съобщителни услуги, ведно с 84.55 лв. обезщетение за забава за периода 06.05.2021 г. до 27.06.2023 г. Изложени са съображения в съответствие с чл.411, ал.2, т. 2 от ГПК, че е налице противоречие с добрите нрави, тъй като неустойката излиза извън присъщите функции.

2

Разпореждането е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно установената съдебна практика, при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

Настоящата инстанция счита, че е налице обоснована вероятност клаузите за неустойка да са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. При съобразяване с изложеното в уточнителната молба, съдът намира, че претенцията на мобилния оператор в действителност обхваща три вида неустойки – в размер на три месечни такси, в размер на отстъпката от цената на месечната такса и в размер на отстъпката от цената на продаденото мобилно устройство. Настоящата инстанция намира, че договарянето на няколко, различни по вид неустойки, излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции. Практически се достига до хипотезата, че при неизпълнение на един договор кредиторът получава различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, тъй като надхвърлят това, което би получил от самото изпълнение. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да се приравняват като размер на пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя, каквито обаче след прекратяването на договора не са предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от това, в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по - висок размер. Така се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, а в случаите, когато до изтичане срока на договора остават по - малко от три месеца, той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Относно клаузата, предвиждаща, че в случаите на предоставено мобилно устройство потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на доставчика и заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг, също е налице обоснована вероятност да е неравноправна съгласно чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП. Същата позволява на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, както и да получи за устройството значително по-висока от първоначално определената и договорена за него цена, препращайки към едностранно 3 изготвена от търговеца ценова листа, като същевременно, в съответствие с договореното, операторът има право да получи обратно предоставеното на лизинг устройство от абоната, а ако последният не го върне или го върне в неизправно състояние – да получи и обезщетение в размер на стойността му, също съгласно едностранно изготвената от оператора ценова листа.

Уговорената от страните неустойка за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и устройство на изплащане поради виновно неизпълнение на задълженията на длъжника в посочения размер е в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, присъщи за неустойката, предвидени в чл. 92 ЗЗД.

С оглед на изложеното, клаузите, с които е уговорена неустойка, се явяват неравноправни. Същата се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира суми в необосновано висок размер по прекратен договор – без да предоставя престация за оставащия срок.

Поради недължимостта на неустойката и обезщетението не се дължи и акцeсорното вземане за лихви.

В този смисъл не се възприемат доводите на частния жалбоподател в обратната насока. Цитираната практика е на равни по степен съдилища няма задължителен характер и виждането в нея не се възприема от настоящия състав.

Не следва да се обсъждат доводите във връзка с обезщетението за обработка на просрочени задължения, както и за невърнато оборудване, тъй като такова произнасяне няма.

По отношение на разноските, присъдени със заповедта за изпълнение – доводите на жалбоподателя са, че следва да се присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение не могат да се възприемат. Същите се дължат в съответствие с чл.78, ал.1 ГПК по съразмерност. Ето защо и в тази част жалбата е неоснователна.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди. Разноски са поискани, но, с оглед отхвърляне на жалбата, такива не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5845/24.08.23 г., постановено по ч.гр.д. №11091/23 г. по описа на ПдРС, IХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Д. Й. М., ЕГН **********, в 4 частта за сумите: 200 лв. – неустойка за неизпълнение на договор №М6211359 за електронни съобщителни услуги, сумата от 32.78 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.11.2021 г. до 27.06.2023 г. върху главницата; сумата от 468.60 лв. – неустойка за неизпълнение на договор №М6211466 за електронни съобщителни услуги, ведно с 84.55 лв. обезщетение за забава за периода 06.05.2021 г. до 27.06.2023 г., както и за разноските над уважения размер до пълните претендирани.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5