Решение № 108 от 04.06.2026, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Гражданско дело 958/2025
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 50 · Закон за защита на животните
- чл. 50, т. 2 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
- чл. 41 - 56 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. Радомир, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100958 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че живее в гр. П., на ул. „Р. е.” № № ., но притежава и вила в **********, където ежегодно живее от м. март до края на м. октомври.
На 15.10.2025 г., следобед, ищцата излязла от вилата и тръгнала на разходка. Имала уговорка с други жени от селото, които я чакали на около 100 метра от входната врата на имота ú. Излизайки от двора на улицата, внезапно я нападнало безстопанствено куче, бяло на черни петна. Кучето ухапало ищцата по дясното коляно. Твърди, че се уплашила и започнала да вика за помощ, след което кучето избягало.
След инцидента ищцата се върнала у дома и обработила раната с кислородна вода, риванол и йод. На следващия ден отишла до ЦСМП - гр. П., където била прегледана и ú била поставена инжекция против тетанус. След това била насочена към Съдебна медицина при МБАЛ „Р. А.” АД, гр. П., където ú издали съдебномедицинско удостоверение.
При прегледа на ищцата било установено наличие по предно-вътрешната повърхност на дясно коляно в долната трета на шест успоредни помежду си охлузвания, покрити с червеникава коричка на нивото на околната кожа, с размери по около 1/0,2 см, отстоящи помежду си на около 0,5 см, а около тях имало кръвонасядане със синкав цвят, по външната повърхност на дясното коляно имало шест прободни охлузвания с кръвонасядане около тях със синкав цвят, в областта на коляното имало и лек оток.
Твърди, че след инцидента била силно стресирана и сънувала непрекъснато случилото се. Не можела да спи. Отново изживявала случилото се.
С оглед изложеното, моли ответната Община Радомир да бъде осъдена да ú заплати сумата от 5000,00 лева/2556,46 евро, представляваща обезщетение за причинени 1 неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 15.10.2025 г., в с. Г. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 15.10.2025 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Твърди, че ищцата с поведението си е предизвикала настъпването на вредоносния резултат.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното съдебномедицинско удостоверение с изх. № 218/16.10.2025 г. се установява, че след извършен преглед на ищцата е констатирано наличието по предновътрешната повърхност на дясно коляно в долната трета на шест успоредни помежду си охлузвания, покрити с червеникава коричка на нивото на околната кожа, с размери по около 1/0,2 см, отстоящи помежду си на около 0,5 см, а около тях - кръвонасядане със синкав цвят, по външната повърхност на дясното коляно – наличие на шест прободни охлузвания с кръвонасядане около тях със синкав цвят и лек оток в областта на коляното.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. Д. и Ж. Ч..
От показанията на свидетеля И. Д. се установява, че на процесната дата – 15.10.2025 г., ищцата е била ухапана по десния крак от безстопанствено куче. След инцидента ищцата посетила болнично заведение. Според свидетеля в същия район на селото живеят още 5 – 6 кучета, които също са безстопанствени.
От показанията на свидетелката Ж. Ч. се установява, че на 15.10.2025 г. ищцата се обадила по телефона на свидетелката и ú казала, че е била ухапана от безстопанствено куче.
Свидетелката веднага посетила дома на ищцата и констатирала, че същата е ухапана по десния крак. Твърди, че след инцидента ищцата била много уплашена и треперела, като възстановяването ú след ухапването продължило значителен период от време.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на Р. С. К. относно прегледите, извършени на 16.10.2025 г., са установени и описани следните травматични увреждания: шест на брой охлузни наранявания по предно-вътрешната повърхност на дясно коляно в долната му трета с кръвонасядане на кожата в същата област; шест на брой охлузни наранявания по външната повърхност на дясното коляно с кръвонасядане по кожата в същата област; мекотъканен оток в областта на дясно коляно.
Според вещото лице тези мекотъканни травматични увреждания в този им вид, в тази степен и с тези характеристики, са причинили на ищцата болка и страдание, без 2 разстройство на здравето.
В резултат от травматичните увреждания ищцата е търпяла физически болки и страдания по време на оздравителния период, който при конкретните травми е бил с продължителност от две седмици. Болките са били с по-голям интензитет в първите часове след инцидента и са намалявали по сила по време на оздравителния период.
Вещото лице сочи и че ищцата е осъществила първична хирургична обработка на нараняванията и е приложен противотетаничен препарат с профилактична цел.
Описаните травматични увреждания в областта на дясно коляно по своя вид, локализация и морфологични характеристики отговарят да са получени по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба и в медицинската документация, а именно в резултат от ухапване от куче - от въздействието на островърхи предмети, каквито характеристики имат и кучешките зъби.
В заключението се сочи, че не са налице данни в материалите по делото относно настъпили неблагоприятни последствия и усложнения на физическото здраве на ищцата.
Към момента на прегледа от 13.05.2026 г. вещото лице е констатирало, че нараняванията по кожата на дясно коляно не са оставили белези (цикатрикси) и са придобили цвят като на околната тъкан.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно – медицинска експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество същият е частично основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича 3 от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние (действие или бездействие), с което е причинил на ищеца неимуществени вреди в претендирания размер, вследствие на причинено увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция. Следва да се установи и причинна връзка между вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната недостатъчност, или безрезултатност. Основание за отговорността на ответника е бездействието, довело до причиняване на вреди, независимо, че ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъсне причинната връзка по настъпване на вредите.
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищеца. В тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото ú задължение да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви с дължимата грижа, т. е. набелязала е адекватни за целта мерки и упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според възможностите си за изпълнението им (решение № 50151/19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г., ГК, III г. о.). Подобно доказване не е проведено. В случая категорично се установи, че на процесната дата ищцата е била нападната и ухапана от куче, което е било безстопанствено. Вследствие на нападението същата е получила физически увреждания, подробно описани в медицинските документи, приети по делото. На ищцата е причинено страдание, като оздравителният период е бил с продължителност от две седмици.
Според възприетото в съдебната практика, безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място, дори те да бъдат хранени от хората от квартала решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че описаното от ищцата куче е познато на свидетелите, като последните твърдят, че същото няма собственик. Ето защо, 4 съдът приема, че действително в случая се касае за безстопанствено животно, поради което отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното до момента на ухапването на ищцата бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 - 56 от Закона за защита на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното, съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.
Ответникът не ангажира доказателства, че ищцата с поведението си е предизвикала настъпването на описаните в исковата молба вреди, с оглед на което възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано.
Разпечатката съдържа 37 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45ed4334-5966-4f68-954a-a5deb137fceb