Определение № 2486 от 24.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2486 гр. Пловдив, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502420 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане №21714/26.07.2024г., постановено по ч.гр.д.№11480/2024г на ПРС, деветнадесети гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Х. А. Ц. с ЕГН-********** за вземания по Договор за паричен заем №2691110/17.12.2022, цедирани на заявителя.. Основните наведени доводи са, че в договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като неравноправни. Моли съда да отмени отказа на първоинстанционния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление за претендираните суми.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните: главница - 1008.81лв; 232.44лв възнаградителна лихва за периода 10.02.2023г. до 10.01.2024г.; 163.96 лева обезщетение за забава за периода от 11.02.2023г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, като съдът е приел, че процесният договор за заем е недействителен, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на 1 права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на заявителя се претендират от договор за паричен заем, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка за неравноправност на част от клаузите от договора за паричен заем е правилна. Съгласно чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива / в нея е включен възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство/, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР. С процесния договор за паричен заем, длъжникът е задължен да предостави едно от посочените възможни обезпечения по кредита, като липсва алтернатива същият да не обезпечи кредита т.е. предоставяне на едно от посочените обезпечения се явява условие за сключване на договора.С оглед на това уговорените разходи по обезпечението на кредита, несъмнено са разход по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК във вр. § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „ общ разход по кредита за потребителя „ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвидения разход за обезпечение на кредита, е пряко свързан с предоставения по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. Действително, съгласно разпоредбите на чл. 19 ал. 3 т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включен възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, с което е нарушена императивната норма на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за недобросъвестност. Налага се следователно извод за значително неравновесие между 2 правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. А съгласно чл.

22 от ЗПК, когато договорът не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, същият е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Доколкото обаче са налице данни за извършени плащания от страна на длъжника, то в конкретният случай не би могла да се присъди чистата стойност на кредита, тъй като в това производство, съдът не разполага с възможността за изследва какъв е дължимия остатък от договора. Ето защо правилно и законосъобразно заявлението е отхвърлено.

Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане №21714/26.07.2024г., постановено по ч.гр.д.

№11480/2024г на ПРС, деветнадесети гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Х. А. Ц. с ЕГН-********** за вземания по Договор за паричен заем №2691110/17.12.2022, касаещи: главница

- 1008.81лв; 232.44лв възнаградителна лихва за периода 10.02.2023г. до 10.01.2024г.; 163.96 лева обезщетение за забава за периода от 11.02.2023г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, цедирани на заявителя..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3