Определение № 123 от 04.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. София, 04.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100512750 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответника П. С. А. срещу решение от 22.03.2023г., постановено по гр.д. № 58526/2021г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, в частта, в която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, в която са отхвърлени предявените насрещни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът констатира, че във въззивната жалба е инкорпорирано искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските по доводи за прекомерност на присъдените в полза на насрещната страна съдебни разноски в исковото производство, както и по съображения за липса на произнасяне по искането на ответника за присъждане на сторените от него разноски в производството. Компетентен да се произнесе по това искане е съдът, постановил обжалваното решение. Разрешаването на спора за разноските зависи от разрешаването на основния спор по делото, поради което следва да се разгледа заедно или след постановяването на решението по депозираната въззивна жалба. Ето защо делото следва да се върне на СРС за произнасяне по искането, като след влизане в сила на постановения акт, респективно след надлежно администриране на евентуални жалби срещу 1 него, делото да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираната въззивна жалба.

На следващо място, при извършената служебна проверка се установи, че въззивната жалба не отговаря на изискването на чл. 261, т. 4 от ГПК, тъй като не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Жалбоподателят е представил доказателства за заплатена държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лева, а в случая се обжалва решението както в частта по предявените главни искове, така и в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни искове. Следователно и с оглед обжалваемия интерес въззивникът дължи заплащане на сумата от още 25 лева за въззивното производство.

По изложените съображения се налага извод, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК /не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса/ и на жалбоподателя следва да се укаже на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК процесуалното задължение за внасяне на държавна такса по сметка на СГС в размер на сумата от още 25 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на въззивната жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия /извършване на преценка за редовност на въззивната жалба/, като на жалбоподателя следва да се укаже да отстрани в едноседмичен срок от получаване на съобщението посочените по-горе в настоящото определение нередовности, както и неблагоприятните последици от неотстраняването им в срок.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 12750/2023г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

2

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 66 състав, за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3