Решение № 2839 от 21.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2839 гр. Пловдив, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330112003 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Д. Д., против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9, т.

10 и т. 11 ЗПК , с който се претендира да бъде установена недействителността на договор за потребителски кредит № ***** от 21.12.2021 г., сключен между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с който се претендира да бъде установена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2021 г., сключен между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД, поради липса на основание, неравноправност и противоречие с добрите нрави, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2021 г. към договор за потребителски кредит № ***** от 21.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в 1 размер на 50 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2021 г. към договор за потребителски кредит № ***** от 21.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.12.2021 г. между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *****, по силата на който на ищеца е предоставен заем от 1000 лева при фиксиран лихвен процент на ден в размер на 0,11 % и ГПР от 48,40 %, със срок за погасяване на заема от 30 дни. На същата дата се твърди ищецът да е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД при възнаграждение в размер на 267 лева. Сочи се, че ищецът е погасил своите задължения по договора за потребителски кредит и за поръчителство чрез плащане и рефинансиране с друг потребителски кредит № *****/19.01.2022 г., също сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.

Изложени са съображения за недействителност на кредитното правоотношение и акцесорния договор за поръчителство. Изтъква се, че с уговорения фиксиран годишен лихвен процент по договора за кредит в размер на 39,60 % се нарушават добрите нрави, доколкото размера на възнаградителната лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва.

Поддържа се, че договорът е недействителен доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР и не е включено възнаграждението за поръчител.

Посоченото представлявало и заблуждаваща търговка практика, което правела клаузата за ГПР неравноправна, доколкото по своята същност е скрита лихва и от там следвало, че такава клауза липсва и договорът е недействителен, съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излагат се твърдения, че във връзка с договора за кредит от ищеца е сключен договор за предоставяне на поръчителство с „Кредит Гаранция“ ЕООД, който е недействителен, доколкото е сключен с цел да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се твърдения, че договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК. Сочи се, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер и може да съществува валидно единствено при условие, че съществува валиден главен дълг, какъвто в 2 настоящия случай липсва, както и сделката е лишена от правно основание, доколкото законодателят е уредил договора за поръчителство като сделка между кредитора и трето лице, различно от длъжника, отчитайки, че интерес от неговото сключване има кредитора, но не и длъжника. Направено е искане за прогласяване нищожността на двата договора. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който не се оспорва сключването на процесния договор за възлагане на поръчителство от 21.12.2021 г. Оспорва се предявеният срещу това дружество иск по основание и размер, като се твърди, че в исковата молба не се съдържат факти и обстоятелства, въз основа на които да се обоснове нищожността на договор за възлагане на поръчителство, а се дадени единствено такИ. за нищожност на договора за кредит. Настоява се за отхвърляне на исковите претенции срещу дружеството. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба и от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с който се признава сключването на процесния договор за кредит с ищеца, както и че същият е погасил частично задълженията си, като на 19.01.2022 г. е заплатил сумата в размер на 300 лева. Поддържа се становище за неоснователност на предявения срещу този ответник иск, като се излага, че между страните клаузите са индивидуално уговорени, а посоченият ГПР е реално приложеният в кредитното правоотношение между страните такъв. Излагат се подробни съображения за това, че от страна на кредитора са спазени всички императивни изисквания на приложимата в отношенията между страните императивна уредба по ЗПК и ЗЗП. Поради изложеното се иска предявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД срещу Л. Д. Д. за заплащане на сумата в размер на 700 лева, представляваща част от усвоената от ищеца главница по договор за потребителски кредит № ***** от 22.11.2021 г., намалена със заплатената вноска в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2022 г. до окончателното плащане.

В срок е постъпил отговор на предявения насрещен иск, в който се посочва, че процесният договор за кредит е погасен с плащане на сумата в 3 размер на 300 лева на 19.01.2022 г. и с рефинансиране на остатъка с друг договор за кредит, сключен на 19.01.2022 г. Поради изложеното моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2024 г., на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер от 50 лева на 300 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, а и от представените към исковата молба договор за потребителски кредит № ***** от 21.12.2021 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2021 г. се установява, че между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за кредит, по който е предоставена заемната сума от 1000 лева, с фиксиран лихвен процент на ден 0.11% и ГПР от 48.40%, за обезпечаването на вземането по който, е сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД от същата дата, в който е предвидено възнаграждение за поръчителя.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение в срок от 24 часа от подписването чрез: едно физическо лице поръчител с месечно брутно възнаграждение от 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество поръчител или банкова гаранция от одобрена банка.

На свой ред съгласно чл. 1, ал. 2, от договора за възлагане на поръчителство е посочено, че същият влиза в сила от подписването му, но поражда действие при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за кредит. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че възнаграждението по договора е в размер на 267 лева, а в следващата ал. 3, че плащанията се извършват по банкова сметка на посредник, която е идентична с тази на кредитора по договора за кредит.

По делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че в ГПР по договора за кредит не е включено възнаграждението за поръчителя, като при неговото включване ГПР става в размер на 2229,81 %. Вещото лице е констатирало, че 4 по процесния договор за кредит има извършено едно плащане в размер на 300 лева, с което са погасени 267 лева от главницата и 33 лева от договорната лихва. Експертът е посочил, че няма данни за погасяване на задълженията чрез рефинансиране, а по договора за поръчителство няма плащания. В съдебно заседание на 10.10.2023 г. съдът е допуснал допълнителна задача към вещото лице да изследва как е осчетоводена сумата от последващия сключен между страните договор за кредит № *****/19.01.2022 г. с оглед твърдението на ищеца, че чрез нея е рефинансиран процесният договор за кредит. Предвид липсата на оказано съдействие на вещото лице от страна на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, в съдебно заседание на 22.05.2024 г. съдът е отменил на основание чл. 253 ГПК определение за допускане на допълнителна задача на ССчЕ.

По делото е приета като писмено доказателство справка за кредитна задлъжнялост, издадена от Централния кредитен регистър към БНБ, от която е видно, че процесният договор за потребителски кредит № *****/21.12.2021 г., сключен между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, е погасен на 20.01.2022 г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По отношение на договора за кредит:

Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК, същият договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за 5 потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплати възнаграждение за това, неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Последното обстоятелство не само, че не се оспорва от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД , но и изрично се признава с оглед изявленията в отговора на искова молба, а и се установява от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза.