Решение № 460 от 18.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Благоевград, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Е. Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Е. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200500314 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от А. Л.

Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, Р. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, В.

Л. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и С. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.

***, чрез адв. И. Д., съдебен адрес: гр. *** против Решение № 259/13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1036/2024 г. по описа на РС- ***, с което е признато за установено по отношение на Х. Т. Ш., И. Т. Ш., Б. И. Б., С. Г. С., К. Е. С., Г. Е. С., И.

П. Н., О. И. Н. и Е. И. Н., че А. Л. Х., Р. С. Х., В. Л. Х. и С. В. Х. не са собственици на следния недвижим имот: 77/1207 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в кадастрален район 300 в гр. ***, с ЕКАТТЕ, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с площ от 1207 кв.м, с административен адрес: гр. ***, ул. „Божин Димов“ 2, номер по предходен план:

832,838, квартал 25, парцел 5, при съседи на поземления имот: имот с идентификатор ***, ***, ***, ***,

***, ***, които части преди изменение на КК от 2018 г. представляват: 77/780 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ за целия имот от 780 кв.м., находящ се на ***, общ. ***, обл. Благоевград, при съседи на поземления имот: север- поземлен имот с идентификатор ***; северозапад1 поземлен имот с идентификатор ***; изток- улица с идентификатор ***, запад- поземлен имот с идентификатор ***; югозападпоземлен имот с идентификатор ***; юг- улица с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** и е отменен нотариален акт № *** г. по описа на нотариус С. П., вписан в СВп- *** с вх. peг. № ***в частта, в която А. Л. Х. и В. Л. Х. са признати за собственици на 77/780 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

***.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на районния съд.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд за допустимост на предявения иск. Твърди се, че приетата съдебно-техническа експертиза и събраните по делото доказателства изцяло опровергавали извода на съда.

Произнасянето на РС- *** било в разрез с трайно установената съдебна практика, според която одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Отсъствието или наличието на записи в кадастралния регистър не могло да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Доколкото кадастралната карта имала информативно значение, то обстоятелството дали и как даден имот е отразен в нея, нямало пряко действие върху действително притежаваните вещни права.

Според жалбоподателите първоинстанционният съд не е изследвал обективно историята и идентичността на спорния имот, поради което е формирал неправилни и необосновани фактически и правни изводи, противоречащи на събраните доказателства по делото, на материалния закон, процесуалните правила и задължителната съдебна практика. Посочва се, че районният съд не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност. Сочи се, че първостепенният съд схематично и избирателно цитирал данни от приетата по делото съдебнотехническа експертиза, без да съпостави същите с допълнителните разяснения на вещото лице при разпита в съдебно заседание. Превратно били тълкувани и събраните гласни доказателства, от които било установено, че ответниците по делото и покойните им родители са владели непрекъснато, необезпокоявано и неоспоримо от никого 77 кв.м., находящи се в северозападната част на имот с идентификатор ***.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 259/13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1036/2023 г. по описа на РС*** и постановяване на решение, с което да бъде прекратено производството по делото, евентуално- да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 124 ГПК и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите Х. Т. Ш., И. Т. Ш., Б.

И. Б., С. Г. С., К. Е. С., Г. Е. С., И. П. Н., О. И. Н. и Е. И. Н., които в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок са депозирали отговор на подадената въззивна жалба.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че в съответствие с тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 8/2012 на ОСГТК на ВКС, районният съд е приел, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск в хипотезата на 2 притежаване на самостоятелно право върху спорния имот. Изложените във въззивната жалба доводи били насочени към оспорване правата на ищците, като те по никакъв начин не обосновавали правата на ответниците, което било от значение за предмета на спора.

Посочва се, че с жалбата се прави опит за допълване на твърденията по отговора на исковата молба с възражения, каквито не били заявени. Едва с въззивната жалба за първи път било направено искане за признаване на ответниците за собственици на основание наследяване от Л. Х., което не било заявено в отговорите на исковата молба. За първи път с въззивната жалба ответниците се позовавали и на давностно владение при условие на присъединяване на същото към това на наследодателите им, което било недопустимо.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд- ***.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред РС- *** е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х. Т. Ш., И. Т. Ш., Б. И. Б., С. Г. С., К. Е. С., Г. Е. С., И. П. Н., О. И. Н. и Е. И. Н. срещу А. Л. Х., Р. С. Х., В. Л. Х. и С. В. Х., с която е предявен иск за установяване, че ответниците не са собственици на 77/1207 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. *** и за отмяна на нотариален акт № *** г., вписан в СВп- *** с вх. peг. № ***

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на А.А. С. (А.А. Д.), бивш жител на гр. ***, починала на *** г. Сочи се, че приживе наследодателката на ищците е била собственик на основание давностно владение, за което е съставен нотариален акт № *** г. по описа на Свети Врачки околийски съдия, на следните недвижими имоти: 1. урегулирано дворно място на парцел 3 (три) в квартал 61 (шестдесет и първи) по регулационния план на град Свети Врач, състоящ се от 692 кв.м., при съседи: от двете страни улици, наследниците на Г. С. и наследниците на С.Д.; 2. 1/2 реална част от урегулирано дворище на парцел номер 4 (четвърти) в квартал номер 61 (шестдесет и първи) по регулационния план на град Свети Врач, цялото състоящо се от 988 кв.м., при съседи: площад „Бяло море“, А. С., А. Х.П. и наследниците на С.Д.. Пояснява се, че след одобряване на кадастралната карта на гр. *** през 2009 г., описаният имот бил заснет като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със заповед № РД-1880/11.11.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ за целия имот от 780 кв.м., находящ се на ***, общ. ***, обл. Благоевград, при съседи на поземления имот: север- поземлен имот с идентификатор ***; северозапад- ПИ с идентификатор ***; изток- улица с идентификатор ***, запад- ПИ с идентификатор ***; югозапад- ПИ с идентификатор ***, и юг- улица с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***.

Твърди се, че след смъртта на наследодателката А.А. С. (А.А. Д.), ищците са придобили описания имот по наследство от нея, както следва: Х. Т. Ш.- 1/8 ид.ч., И.

Т. Ш.- 1/8 ид.ч., Б. И. Б.- 1/4 ид.ч., С. Г. С.- 1/12 ид.ч., К. Е. С.- 1/12 ид.ч., Г. Е. С.1/12 ид.ч., И. П. Н.- 1/12 ид.ч., О. И. Н.- 1/12 ид.ч. и Е. И. Н.- 1/12 ид.ч. Изтъква се, че след смъртта на наследодателката до предявяване на исковата молба ищците владеят дворното място явно и спокойно, упражняват фактическата власт и никога 3 не са имали спорове относно собствеността.

Сочи се, че на основание одобрени изменения на плана за регулация, извършени със заповед № АБ-33/21.05.2018 г. на кмета на Община ***, изразяващи се в отреждане на общ УПИ V за имоти с идентификатори *** и ***, било извършено изменение и в КК, където двата ПИ били отразени като един общ ПИ, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1207 кв.м., при съседи: имот с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Твърди се, че в този новообразуван имот ищците участват с площта на бившия поземлен имот ***, поради което от новообразувания имот притежават 780/1207 кв.м., като останалите 429/1207 кв.м са собственост на собствениците на бившия имот ***.

Разяснява се, че във връзка със снабдяване с документи относно осъществяване на строителство в имота, ищците установили, че през 2018 г. ответниците А. Х. и В. Х. са се снабдили с нотариален акт за 77/780 идеални части от имота на ищците с идентификатор към този момент ***. Пояснява се, че към 2018 г. А. Х. е в брак с Р. С. Х., а В. Х.-със С. В. Х.. Твърди се, че ответниците никога не са упражнявали владение върху частта, за която същите са се снабдили с документ за собственост. Съществуването обаче на документа в правния мир формално легитимирало ответниците като съсобственици, което правело невъзможно упражняването на правата на ответниците. По изложените съображения ищците считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на иска.

В отговора на исковата молба ответниците оспорват предявените искове.

Ответниците оспорват качеството на наследници на А.А. С. (А.А. Д.) на ищците, като се твърди, че същите не са приели наследството по реда на чл. 49 ЗН или в процедура по приемане на наследството по опис.

Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищците и техните праводатели са собственици и владеят изцяло поземлен имот с идентификатор ***, който имот към настоящия момент е част от поземлен имот с идентификатор ***. Твърди се, че ответниците и техните родители са владели непрекъснато повече от 50 г. 77 кв.м., находящи се в северозападната част на имот ***. Посочената площ била оградена с ограда от циментови колове и мрежа между тях. На място съществувала и денивелация между владените 77 кв.м. и останалата част от поземления имот, която денивелация била около 1,50 м.

Поради съществуващата денивелация била изградена подпорна стена от суха каменна зидария с височина около 1,50 м., която съществувала близо 70 г. Сочи се, че процесните 77 кв.м. се обработват и стопанисват от ответниците, като през годините засявали различни култури и никога нито ищците, нито техните родственици, както и други трети лица, не били предявявали претенции и не са оспорвали владението на ответниците.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за наследници изх. № ГСР-172/24.01.2023 г., издадено от Община ***, ищците Х. Т. Ш., И. Т. Ш., Б. И. Б., С. Г. С., К. Е. С., Г. Е.

С., И. П. Н., О. И. Н. и Е. И. Н. са наследници на А.А. С., б.ж. на гр. ***, починала на *** г. От удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № ГСР4 1210/03.05.2023 г., издадено от Община ***, се установява, че имената А.А. С. и А.А. Д. са имена на едно и също лице.

С нотариален акт за право на собственост на недвижими имоти, издаден на основание обстоятелствена проверка № 39, т. първи, регистър 724, дело № 43 от 1941 г. на Свети Врачки околийски съд, А.А. Д. е призната за собственик на следните недвижими имоти: 1) урегулирано дворно място на парцел номер трети в квартал шестдесет и първи по регулационния план на град Свети Врач, състоящ се от 692 кв.м., при съседи: от двете страни улици, наследниците на Г. С. и наследниците на С.Д. и 2) една втора реална част от урегулирано дворище на парцел номер четвърти в квартал номер шестдесет и първи по регулационния план на град Свети Врач, цялото състоящо се от 988 кв.м., при съседи: площад „Бяло море“, А. С., А. Х.П. и наследниците на С.Д..