Присъда № 150 от 19.06.2024, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 150, постановена на 19.06.2024 г. по НОХД № 1674 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

Производството по НОХД № 1674 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 1541 по описа за 2023 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. М.С.П., с ЕГН: **********, с адрес: *.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. П. за това, че на 18.11.2023 г. в гр. Варна, действайки в условията на повторност, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 180 лева от владението на Р.Я.Я., собственост на „Дени 1“ ЕООД гр. Варна, ЕИК:

148003740, с управител К.Д.К. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 19.06.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1674 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение срещу подс. П., намирайки, че по категоричен и несъмнен начин е установена и доказана фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на държавното обвинение поставя фокус в своята пледоария върху наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, като предлага да му бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде редуцирано с 1/ 3 на основание разпоредбата на чл.

58а, ал. 1 от НК и на подсъдимия да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно в условията на затвор. Представителят на Прокуратурата също така пледира сторените в хода на наказателното производство разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 19.06.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1674 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., служебният защитник на подс. П. – адв. П.В. от АК – Варна моли на подсъдимия да му бъде наложено минимално по размер наказание, като поставя акцент в своята пледоария върху това дали не следва процесното 1 деяние да се квалифицира като „маловажен“ случай, предвид ниския размер на имуществената щета, причинена на ощетеното юридическо лице.

Подс. М.С.П. се придържа към становището на своя защитник адв. В., като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. П. изразява съжаление за постъпката си и моли за минимално по размер наказание.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Търговското дружество „Дени 1“ ЕООД, с ЕИК: 148003740, с управител св. К.Д.К. стопанисвало магазин за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. „Под игото“ № 37. Търговския обект се състоял от две съседни помещения, които не били свързани, а всяко едно от тях имало отделен вход. В магазина като продавач – консултант работела св. Р.Я.Я..

В сутрешните часове на 18.11.2023 г. в магазина се намирали св. К. и св.

Я., като търговския обект функционирал нормално.

Около 09:30 часа на 18.11.2023 г. св. К. излязъл от обекта, тъй като имал ангажимент и в магазина останала само и единствено св. Я., която изпълнявала служебните си задължения.

Около 10:00 часа на 18.11.2023 г. св. Я. отишла в съседното помещение на магазина и оставила вратата на другото помещение отворена.

Същевременно покрай търговския обект преминал подс. М.С.П., който забелязал, че в едното помещение на търговския обект няма никой и вратата към него е отворена, като влязъл в него и се насочил към намиращото се в помещението дървено бюро с плъзгащо се чекмедже, където св. Я. и св. К. държали различни парични суми, собственост на търговското дружество „Дени 1“ ЕООД.

Подс. П. отворил чекмеджето, взел намираща се в него парична сума в размер на 180 лева и веднага след това бързо напуснал помещението, отдалечавайки се в неустановена по делото посока.

Св. Я. се върнала в помещението след няколко минути, като веднага установила, че неправомерно е била отнета сума в размер на 180 лева.

Малко след това в магазина се върнал и св. К., като двамата заедно със св. Я. прегледали видеозаписите от охранителната камера, която била монтирана в магазина и ясно видели престъпните действия на подс. П. в 2 търговския обект.

Видеозаписа от охранителната камера бил предоставен на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, като св. И.Т.К. – разузнавач в сектор „Криминална полиция“ към Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна прегледала видеозаписа и разпознала подс. П. като автор на престъплението, насочено срещу собствеността на дружеството „Дени 1“ ЕООД гр. Варна.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на св. К.Д. К. (л. 27 от досъдебното производство); показанията на св. Р.Я.Я. (л. 25 – л. 26 от досъдебното производство); показанията на св. И.Т.К. (л. 28 от досъдебното производство); изготвената от вещото лице Л.И. видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза; актуална справка за съдимост на подс. П., изготвена от Районен съд – Провадия (л. 20 – л. 39 от НОХД № 1674 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.).

Според съда не е необходим някакъв изключително подробен и детайлен анализ на събраните в хода на досъдебната фаза на наказателното производство доказателства, доколкото подс. П. не само призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, възползвайки се от процедурата, рамкирана в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, но и в нито един момент от привличането си в качеството на обвиняем в наказателното производство не е оспорил авторството на деянието, а именно, че на 18.11.2023 г. противозаконно е отнел сума в размер на 180 лева от търговски обект, находящ се на ул. „Под игото“ № 37 в гр. Варна, стопанисван от „Дени 1“ ЕООД.

Все пак за прецизност следва да се отбележи, че признанието на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя безусловно от показанията на св. К., св. Я. и св. К., чиито показания съдът кредитира като категорични, последователни и взаимнодопълващи се.

От изключително важно значение са показанията на св. К., която споделя, че е прегледала внимателно видеозаписите от охранителната камера, монтирана в магазина за продажба на плодове и зеленчуци и веднага е разпознала подс. П. като лицето, което влиза в търговския обект сутринта на 18.11.2023 г., отваря чекмеджето на дървеното бюро в помещението и взема 3 наличната парична сума в него, след което напуска обекта в неустановена посока.

Съдът няма причина да не кредитира показанията на св. К., още повече, че същите са безусловно подкрепени от изготвената в хода на досъдебното производство лицево – идентификационна експертиза, поради което и съдът приема, че признанието на авторството на деянието, направено в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в хода на наказателното производство доказателства.

От приложената справка за съдимост на подс. П. е видно, че същият е осъждан многократно за различни по вид престъпни деяния. В случая за коректната правна квалификация на деянието, предмет на разглеждане по НОХД № 1674 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., е релевантно осъждането на подс. П. по НОХД № 4940 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, по което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, при първоначален строг режим, което е било изтърпяно на 12.01.2020 г., т.е. изпълнителното деяние по НОХД № 1674 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е било извършено, преди да изтече срока, предвиден в чл. 30, ал. 1 от НК по отношение наказанието, наложено по НОХД № 4940 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обект на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна изпълнителното деяние е извършено, чрез действие, което се изразява с прекратяване на фактическата власт върху паричната сума в размер на 180 лева, собственост на дружеството „Дени 1“ ЕООД и установяване на фактическа власт върху нея от страна на подс. П..

Субектът на престъплението – М.С.П. е пълнолетно и вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към датата на извършване на престъплението – 18.11.2023 г.

От субективна страна – престъплението е извършено при формата на вината пряк умисъл. Подсъдимият П. отлично е съзнавал, че паричната сума е 4 чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил действията си към отнемане на паричната сума. Волята му е била насочена именно към постигане на съставомерния резултат, а именно да прекрати фактическата власт на ощетеното юридическо лице върху инкриминираните вещи и да установи своя фактическа власт върху тях, като подс. П. е искал и целял настъпването му.

Квалификацията на престъплението по т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК се обуславя от предходното осъждане на подсъдимия по НОХД № 4940 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, по което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което е било изтърпяно на датата 12.01.2020 г., т.е. изпълнителното деяние, предмет на разглеждане по НОХД № 1674 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е било извършено, преди да изтече срока, предвиден в чл. 30, ал. 1 от НК по отношение наказанието, наложено по НОХД № 4940 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд.

По отношение възражението на защитата в лицето на адв. П.В. за квалификация на деянието като „маловажен случай“.

В своята пледоария в хода на съдебните прения адв. В. макар и да не застъпи категорична позиция, че деянието следва да се квалифицира като „маловажен случай“, все пак обърна внимание на съда върху тази възможност, поради което и е редно съдът да изложи своите аргументи защо не приема, че деянието може да се квалифицира като ‚маловажен случай“.

В случая отнетата парична сума възлиза на 180 лева – размер, който не може да бъде определен като незначителен, още по – малко, както се изрази адв. В. „Няма неимуществени вреди“. Напротив – неимуществените вреди са налице, още повече, че съдът си дава ясна сметка, че ако в чекмеджето е имало поставени повече пари, подсъдимият най – вероятно е щял да вземе противозаконно и тях. Няма как съдът да не обърне внимание на изключителната дързост, проявена от подсъдимия, при извършване на изпълнителното деяние. Същият влиза посред „бял ден“ в търговски обект и съвсем безцеремонно отваря чекмедже и взема цялата намираща се в него парична сума.

Също така обществената опасност на самият деец също е изключително завишена. Красноречив факт в тази посока е обстоятелството, че свидетелството за съдимост на подсъдимия се разпростира на цели 20 5 страници, което обстоятелство само по себе си говори за неговото трайно пренебрежително отношение към законоустановения правов ред в страната, като преобладават извършените престъпни посегателства срещу собствеността на гражданите.

Ето защо според съда е обществено неприемливо да бъде проявено снизхождение към подсъдимия и не би било законосъобразно случаят да бъде квалифициран като „маловажен“.

По отношение вида и размера на наложеното наказание.

Наказателният закон предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години за лица, извършили престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

В процеса по индивидуализация на наказанието в случая съдът прие като отегчаващо отговорността обстоятелство предходната съдимост на подсъдимия, която категорично го характеризира като лице с висока степен на обществена опасност.

Единственото смекчаващо вината обстоятелство е невисокия размер на причинената щета, но тук неминуемо следва да се има предвид, че в чекмеджето е имало сума само в размер на 180 лева и цялата сума е била отнета от подсъдимия.