Разпореждане № 69280 от 15.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 69280 гр. София, 15.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско дело № 20241110122420 по описа за 2024 година намери следното:

Образувано е по заявление на „АПС / / ЕООД ЕИК: **** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. К. Д. с ЕГН: ********** за сумата 271,02 лева (двеста седемдесет и един лева и 02 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 418327 от 08.05.2020 г., ведно със законна лихва от 12.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 13,64 лева (тринадесет лева и 64 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 08.05.2020 г. до 10.08.2020 г., сумата 61,35 лева (шестдесет и един лева и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2020 г. до 19.03.2024 г., 163,66 лева (сто шестдесет и три лева и 66 стотинки), представляваща неплатени дължими такси , 105,34 лева (сто и пет лева и 34 стотинки), представляваща неустойка , както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с добрите нрави.

В случая заявителя претендира да е придобил с договор за цесия вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.

По искането за издаване на заповед за изпълнение за задължение за неустойка за неизпълнение на задължение

Заявителят претендира неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора.

Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С 1 настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи обезпечение за кредитора. Посоченото задължение е описано в чл. 6. 1 от договора, съгласно който заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на сумата, да предостави на заемодателя едно от изрично посочените в чл. 33, ал. 1 от Общи условия обезпечения. Съгласно чл. 6.2 от договора при неизпълнение на задължението по чл. 6.1 заемателят дължи неустойка, разсрочено съгласно погасителния план, включен в договора.

При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно развити в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK и след преценка съдържанието и смисъла на цитираната договорна разпоредба, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното. Начинът, по който същата е уговорена обаче сочи, че заемателят всякога ще дължи парична неустойка, ако в краткия срок, не осигури обезпечение съгласно посочените в договора изисквания. Дължимост на неустойката ще е налице дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си договорно задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и да е удовлетворен интересът на кредитора по договора за заем в срок да получава главницата и възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. От друга страна неизпълнението на главното задължение на кредитополучателя да върне на падежа предоставената в заем сума и уговорената възнаградителна лихва съгласно императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, когато се касае за сключен договор за потребителски кредит, може да бъде санкционирано само с възникване на задължение за заплащане на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава и до размера на законната лихва. Поради това уговарянето на неустойка и в този случай също е нищожно поради противоречие с императивна правна норма.

Преценката за нищожност на договорната клауза, с която е предвидено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, води до извод за недължимост на търсената сума за погасяване на това задължение за неустойка.

По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

По искането за издаване на заповед за изпълнение за суми, представляващи такси за събиране на задължението

Заявителят претендира разходи и такси за събиране на вземането, които претенции са в противоречие с изричните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на законната лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото 2 неизпълнение на задълженията на длъжника в негова полза да е възникнало и вземане за лихва за забава, за което вземане също е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. На допълнителни такси и неустойки вследствие забавата на длъжника кредиторът няма право с оглед императивната законова разпоредба.

Не се твърди и няма данни такива разходи действително да са направени за точно определени действия в конкретния случай. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК от своя страна, предписва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане и на допълнителна такса за извънсъдебно събиране на вземане, която се претендира в настоящото производство.

По разноските

С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса следва да бъде отхвърлено в съответната част.

За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от претенциите по заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявление по ч.гр.д.№ 22478 г. на „АПС / / ЕООД ЕИК: **** срещу К. К. Д. с ЕГН: ********** за сумата 163,66 лева (сто шестдесет и три лева и 66 стотинки), представляваща неплатени дължими такси и за сумата 105,34 лева (сто и пет лева и 34 стотинки), представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит № 418327 от 08.05.2020 г., сключен със ИУ ООД, ЕИК ****, вземанията по който са прехвърлени в полза на АПС / / ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г. както и за държавна такса над 14,07 лева до претендираната сума от 25,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение над 28,13 лева до пълния претендиран размер – 100 лева.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3