Решение № 436 от 26.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330118454 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Химмаш“ АД, ЕИК 836143969 против „Юрий Михайлов- Калория- Калория” ЕООД, ЕИК 115100826, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД , с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер о т 2870 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатена част от възнаграждение по сключен устен договор за изработка по поръчка № ********************** с предмет „ремонтни дейности и допълнителни работи по формоването на 10 броя дъна Ф1900х6“, за което е издадена фактура № **********/ 14.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.08.2022 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5833/ 16.08.2022г., по ч.гр.д. № 11798/ 2022г., по описа на Районен съдПловдив, VI- ти гр. с-в.

В исковата молба и в уточняваща молба от 27.01.2023 г. са изложени твърдения, че страните в трайни търговски отношения повече от 4 години по договори за изработка. С поръчка № ********************** ответникът е поискал формоване на елиптични дъна Ф1900х6 – 10 броя и допълнителни 1 работи и ремонти на заваръчните шевове на елиптичните дъна, за което ищецът се е съгласил и е сключен устен договор за изработка. Ответникът, като възложител, изпратил на ищеца – изпълнител заварени заготовки на дъна 10 броя за формоването им, с цел влагането им в неговото производство. При формоване на елиптичните дъна се налагало и допълнителни ремонти на заваръчните шевове на заготовките, тъй като последните не са изпълнени качествено от ответника. Твърди се, че ищецът изпълнил своите задължения по договора. Допълнителните работи и ремонти, които били уговорени между страните включвали – зануляване усилението на заваръчните шевове на четири броя дъна, 17 броя ремонти на заваръчни шевове и формоване на шест от дъната на първа операция двойно повече време /с два различни радиуса/.

Общата стойност на посочените допълнителни работи и ремонти е 3720 лева с ДДС, от които ответникът е платил частично сума в размер на 850 лева.

Незаплатената част е 2870 лева с вкл. ДДС. Ищецът е изпълнил допълнителните работи , като ответникът е получил „франко завода“ на ищеца формованите дъна след извършването им. На ответника е разрешено със свой транспорт в периода месец януари 2021 г. до месец март 2021 г. да изнесе от територията на завода дъната по процесната поръчка, въпреки че последният не заплатил стойността на допълнителните работи. С оглед цялостното и точно изпълнение на дейностите по договорното правоотношение, в полза на ищеца се поражда вземане за стойността на осъществената дейност. Моли се предявения иск да бъде уважен.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва между страните да е сключван договор за изработка. Оспорва да е отправял поръчка № ********************** с която да е искал допълнителни работи и ремонти.

Оспорва ответникът да е изнасял от завода на ищеца твърдените от него вещи. Твърди, че единствената поръчка на ответника била за формоване на елиптични дъна Ф1900х6 – 10 броя , която е заплатена. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

2

Във връзка с процесната поръчка, ищцовото дружество е издало фактура с № **********/ 14.09.2021г., на обща стойност 3720 лв. с вкл. ДДС / л. 14/.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза / л. 78- 81/ се установява, че процесната фактура № **********/ 14.09.2021г. на обща стойност 3720 лв. с вкл. ДДС е осчетоводена от ищцовото и от ответното дружество. Експертът е посочил и че по посочената фактура ответникът е осъществил частично плащане в общ размер от 850 лв. ( на дата 15.10.2021г. – 300 лв.; на дата 23.12.2021г.- 250 лв. и на дата 25.03.2022г.- 300 лв. ). В експертизата е посочено, че счетоводствата на двете дружества са водени редовно в периода от 01.01.2020г.- 31.12.2020г., като процесната фактура е включена в дневниците за продажби по ДДС на ищеца и в дневниците за покупки по ДДС на ответника. Експертът е посочил и че за процесната фактура № **********/ 14.09.2021г. ответникът е ползвал данъчен кредит в размер от 620 лв.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза като счита същото за обективно, обосновано и съответстващо на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

От показанията на св. Д. / л. 61 гръб – л. 62/ се установява, че работи в ищцовото дружество като заема длъжност „оперативен счетоводител“.

Изтъква, че между ищцовото и ответното дружество съществуват трайни търговски отношения от 2017г. Свидетелят поддържа, че в полза на ответника е осъществена дейността по процесната фактура № **********/ 14.09.2021г., а именно- формоване на 10 броя дъна и ремонти дейности по тези дъна.

Счетоводният документ за стойността на тази дейност е издаден от отдела, в който работи свидетелят, като последният си спомня и че във връзка с посочената фактура ответникът е извършил три частични плащания.

Свидетелят сочи и че непосредствено е възприел комуникацията между двете дружества във връзка с процесната поръчка, както и че ответното дружество е уведомено за всяка една допълнителна дейност, която ищецът следва да извърши с цел точното изпълнение на възложената му работа. Изтъква се, че от страна на ответника е дадено пълно съгласие да се извърши всяка една необходима дейност във връзка с изпълнение на поръчаното.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д. като счита същите за обективни, логически последователни и съответни на останалия, приобщен по 3 делото доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума срещу изпълнение на възложена работа; приемане на възложената работа от възложителя- ответник и настъпила изискуемост на задължението. Посочените юридически факти следва да бъдат установени от ищеца.

В настоящия случай, от приетите по делото фактура № **********/ 14.09.2021г. на обща стойност 3720 лв. с вкл. ДДС, заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза и показанията на св. Д., безспорно се установява, че между страните е възникнало правоотношение с предмет „ремонтни дейности и допълнителни работи по формоването на 10 броя дъна Ф1900х6“.

В рамките на така възникналото правоотношение, ищецът като изпълнител е осъществил точно ( в количествено, качествено и времево отношение ) възложената му дейност, а ответникът като възложител е приел резултата от така осъщественото. Аргумент в подкрепа на този категоричен извод, са освен свидетелските показания на Д., така също и заключението по приетата ССчЕ, от което се установява, че ответникът надлежно е осчетоводил процесната фактура и е ползвал данъчен кредит върху пълната й стойност. В този смисъл, безпротиворечива е практиката на ВКС, че отразяване на парична престация като дължима в счетоводството на ответника- възложител и ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението (Решение № 172/13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 на I т.о. на ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І ТО и др. ). Съдът счита за нужно да посочи и че след като възложителят- ответник е осчетоводил издадената от изпълнителя – 4 ищец фактура и е ползвал данъчен кредит, то е налице приемане на извършената дейност, дори и да не е подписан приемо – предавателен протокол ( в този смисъл – Решение № 65/ 24.04.2012г., по т.д. № 333/ 2011г. на ВКС, II- ро т.о. и Решение № 178/ 13.10.2017г., по т.д. № 638/ 2017г. на ВКС, II- ро т.о. ).

Съобразно нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Тоест, с факта на приемане, възниква и корелативното задължение от ответника да заплати стойността на така изработеното от ищеца. Както вече бе посочено, в рамките на настоящия процес безспорно се установи, че ответникът е приел осъществената работа, като не се установява своевременно да е релевирал каквито и да било възражения в насока точното изпълнение на възложената дейност. Предвид това, в полза на ищеца като изпълнител възниква вземане за сумата по процесната фактура № **********/ 14.09.2021г., което е на обща стойност от 3720 лв. с вкл. ДДС. От приетото заключение по изготвената ССчЕ се изясни, че по посочената фактура ответникът е осъществил частични плащания в общ размер от 850 лв. ( на дата 15.10.2021г. – 300 лв.; на дата 23.12.2021г.- 250 лв. и на дата 25.03.2022г.- 300 лв. ). Предвид гореизложеното, оставащата дължима главница е в размер на 2870 лв. с вкл. ДДС, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Върху посочената сума за главница от 2870 лв. се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 15.08.2022г./ до окончателното й изплащане.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. Сторените разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 11798/ 22г., по описа на РС- Пловдив, VI- ти гр. с-в възлизат на сума в общ размер от 357, 40 лв. ( 300 лв. – адвокатски хонорар и 57, 40 лв.- държавна такса. Сторените разноски в исковия процес са в общ размер от 817, 40 лв. ( 57, 40 лв. – държавна такса, 180 лв.- депозит за изготвяне на ССчЕ и 580 лв.- адвокатски хонорар).

Съобразно гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 1174, 80 лв., представляваща сторени 5 разноски в рамките на исковия процес и заповедното производство по ч.гр.д.

№ 11798/ 22г., по описа на РС- Пловдив, VI- ти гр. с-в.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Юрий Михайлов- Калория- Калория“ ЕООД, ЕИК 115100826 ДЪЛЖИ на „Химмаш“ АД, ЕИК 836143969 на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сума в размер от 2870 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатена част от възнаграждение по сключен устен договор за изработка по поръчка № ********************** с предмет „ремонтни дейности и допълнителни работи по формоването на 10 броя дъна Ф1900х6“, за което е издадена фактура № **********/ 14.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.08.2022 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5833/ 16.08.2022г., по ч.гр.д. № 11798/ 2022г., по описа на Районен съдПловдив, VI- ти гр. с-в.

О С Ъ Ж Д А „Юрий Михайлов- Калория- Калория“ ЕООД, ЕИК 115100826 да заплати на „Химмаш“ АД, ЕИК 836143969 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 1174, 80 лв. , представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 11798/ 2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, VI- ти гр. с-в.