Решение № 124 от 14.03.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Ловеч, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20244310102090 по описа за *** година

Производство с правно основание чл.238-240 от ГПК.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Кредито“ООД, ЕИК : 204554530, със седалище и адрес на управление : гр.София-1407, район „Лозенец“, бул.“Черни връх“№51Г, офис 32, представлявано от Росен Недялков Таков, чрез пълномощника си адв.С. С. против С. Д. Ч. от с.***, ***, в която посочва, че доверителят й е подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано Ч.гр.дело №***/*** год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч, VII състав, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от Договор за кредит №***.*** год. за следните суми : сумата 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 12.09.*** год. до изплащане на вземането по Ч.гр.дело №***/*** год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч, VII състав.

Твърди, че след връчване на заповедта на ответника е постъпило възражение в срок.

Относно извършените от длъжника плащания, отразени в приложените към постъпилото възражение платежни нареждания се отнасят за такса „удължаване срока на договора". След заплащане на таксата са подписани представените четири броя Анекси към Договор № ***, въз основа на което срокът на договора от 01.03.*** год. е удължен до 30.04.*** год. Заплащането на тези анекси не води до намаляване на основния дълг по Договор № ***. Въпреки постъпилите плащания от страна на длъжника, основното задължение продължава да съществува.

Като извънсъдебно признание за твърдяното от тях моли съда да приеме и посоченото основание в платежните нареждания в което е изписано „удължаване", а не погасяване на задължението по Договор №***.

На основание чл.415, ал.1 от ГПК и съгласно разпорежданията на съда, за „Кредито“ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника.

Паричните им претенции се основават на подписан индивидуален договор за паричен заем №***.*** год., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП с падеж 30.04.*** год. между „Кредито“ООД и С. Д.

Ч., във връзка с което е предоставена заемната сума от 800 лева на ответника.

1).Относно задължението им за доказване сключването на договор от разстояние договорът е сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР по следния начин : след регистрация на потребителя в платформата на „Кредито“ООД и направен избор за вида кредит, от „Кредито“ООД е изпратен имейл на посочената от ответника 1 електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация и придружаващите го декларации като прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла е описано, че ако заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразява своето съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от ответника CMC, който играе ролята на ел. подпис съгласно уговореното между страните.

Подписването на договора от страна на длъжника се осъществява чрез въвеждането на CMC, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер от заемодателя /прилага попълнено заявление за онлайн кандидатстване за кредит/.

При подписване на договора с въвеждане на изпратения CMC се счита, че договорът е сключен от страна на клиента, а „Кредито“ООД получава в програмата си статус на кредита „потвърден", за което прилага извлечение от регистър искания със статус потвърден на договора.

2). Относно задължението заемодателя да е предоставил, съответно заемополучателят да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит предоставя платежно нареждане за незабавно изплащане на заемната сума и потвърдителен имейл.

3).За настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер е видно от стр.1 на договора, в който са посочени параметрите на кредита, а именно :

1.ОБЩ РАЗМЕР НА КРЕДИТА : 800.00 лева

2.ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ПО КРЕДИТА : 0.00%

3.ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ : 0.00%

4.ЛИХВА : 0.00 лева

5.ТАКСА ЕКСПРЕСНО РАЗГЛЕЖДАНЕ : 170.00 лева

6.БРОЙ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ : 1

7.ДАТА НА ПАДЕЖ : 01.03.*** год.

8.ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПЛАЩАНИЯТА : 970.00 лева

9.СРОК НА КРЕДИТА : 30 дни.

Към договора е представен и погасителен план, който моли съда да приеме също като доказателство за настъпила изискуемост и размер на претенцията.

Пояснява, че сумата за експресно разглеждане на кредита е уговорена между страните като твърда сума от 170,00 лева и се дължи въз основа на желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за разглеждане на заявлението му /стр.5 от договора/. Тази такса не е поискана за присъждане от съда, издал заповедта за изпълнение, не е предмет за доказване в настоящото производство и няма да се установява или претендира за в бъдеще.

Относно служебната проверка на съда, касаеща недействителност на договора или на отделни негови клаузи, при произнасянето си моли да има предвид следното : Спазили са изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като договорът е сключен от разстояние в писмена форма, на траен носител, клаузите са изписани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Използваният формат за изготвяне на договора е Montserrat 12 - като за прегледност са използвани функциите на WORD-Bold, Italic, Underline за поголяма четливост, каквато е целта на закона.

Такса за експресно разглеждане на кредита счита, че не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като тя по никакъв начин не обуславя отпускането или не на кредита и не е част от разходите, съпровождащи усвояването на исканата сума. Допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит /т.2.7. от стр.9 на договора/.

Сумата за експресно разглеждане на кредита е описана в преддоговорната информация и посочена като сума на стр.1 от договора и в погасителния план ясно и точно. Преди сключване на договора е дадена възможност потребителят да прочете предоставения проект на договор, да го измени като представи свой проект, да го откаже или да го подпише. Очевидно потребителят се е съгласил с ясните и точни условия на договора и го е подписал, но не е върнал нищо по усвоения кредит до настоящия момент. Общата дължима сума за 2 допълнителната незадължителна услуга е видима на сайта на кредитора и е описана в условията и параметрите на Договора за кредит.

В т.2.6. и т.2.7 на стр.9 страните са уговорили в договора, че таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т.2.5 се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен и не се дължи от кредитополучателя, ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено. Тя не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи Кредит.

Европейският съд постановява, че всички разходи, свързани с кредит, които са задължителни за потребителя, трябва да бъдат включени в ГПР, като подчертава значението на прозрачността и правото на потребителя да бъде информиран за всички такси и условия /Дело С-453/10 от Европейския съд/. Съдът следва да анализира дали дадена такса е задължителна или опционална, и как това влияе върху Годишния процент на разходите (ГПР). С Решение №301 от 2020 год. на ВКС (Гражданска колегия) съдът установява, че ако една такса не е задължителна за получаването на кредита и клиентът може да избере дали да я плати (например, за бързо разглеждане на заявление), тя се счита за опционална и не трябва да бъде включена в ГПР.

С Решение на ВКС №45 от 2017 год. (Търговска колегия) счита, че опционалните такси (например такса за допълнителни услуги) не трябва да се включват в ГПР, ако не са задължителни. Таксите трябва да бъдат ясно разграничени в договора, а клиентът трябва да има възможност да избере дали да се възползва от тях.

В Решение на Районен съд по дело №176/2019 год. (Пловдивски районен съд), съдът установява, че опционални такси не могат да бъдат включвани в ГПР, ако те не са задължителни за ползването на кредита.

Горецитираните национални решения са в унисон и с европейската практика, например Решение на Европейския съд по дело С-76/10 (Дело Perenicova и Perenic)/, с което европейския съд постановява, че такси, свързани с допълнителни услуги по потребителски креди не трябва да бъдат включвани в ГПР, ако те са опционални и не са задължителни за получаването на кредита.

Предвид гореизложеното, счита, че такса експресно разглеждане е опционална, като при предоставянето й са изпълнили изискването клиентът да бъде ясно информиран за нея и да поиска изричното й предоставяне след прочитане на информационното съобщение, преди да се вземе решение, което установяват с предоставения документ.

Видно от представената справка от системата на „Кредито“ООД за попълненC M C и платежното нареждане е, че задължението на заемодателя е изпълнено според уговореното.

Моли да бъдат призовани на съд и след като се убеди в истинността на горе твърдяното, да се произнесе със съдебен акт, по силата на който да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Д. Ч., ЕГН**********, адрес : с.***, ***, ул.“***“*** че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Кредито“ООД, ЕИК : 204554530 въз основа на индивидуален договор за паричен заем №* * * от 31.01.*** год. сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, а именно сумата 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 12.09.*** год. до изплащане на вземането по Ч.гр.дело №***/*** год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч, VII състав.

Моли в полза на „Кредито“ООД, ЕИК : 204554530 да бъдат присъдени сторените в настоящата исково производство разходи, съобразно списък, включващ и направените във връзка с издаване на Заповед за изпълнение разноски по Ч.гр.дело №***/*** год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч, VII състав.

Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно предоставен от тях списък и доказателства към него.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но чрез пълномощника си адв.С. С. сезира съда с писмено становище вх.№***/*** год., в което моли съда да се произнесе с неприсъствено решение, тъй като по делото няма депозиран писмено отговор на ответницата. Моли за присъждане и на направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство, за които към становището си прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответницата С. Д. Ч., редовно призована, не се явява и не изразява отношение по предявения срещу нея иск.

Съдът съд като прецени приложените с исковата молба писмени доказателства и доводите на процесуалния представител на ищеца, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено, че в конкретният казус действително са 3 налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, по смисъла на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК.

Установява се по безпорен начин, че в законният срок по чл.131 от ГПК ответницата С. Д. Ч. не е представила писмен отговор на исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран. Освен това в първото по делото заседание не се явява лично или чрез упълномощено от нея лице, в съответствие с изискванията на чл.32, т.1, т.2 от ГПК, нито е сезирала съда с писмена молба делото да се гледа в нейно отсъствие, поради което ищецът, чрез пълномощника си адв.С. С. е в правото си да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея.

Не без значение е и факта, че съдът е указал на страните какви ще са последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание още с разпореждане №***/***.*** год.