Решение № 50 от 10.03.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Карнобат, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20252130100558 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявения от ищецът Г.

П. К. чрез пълномощника й и процесуален представител адв. Н. Р. иск с правно основание чл. 26 ал.1 предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК срещу Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София с който моли съда да приеме за установено по отношение на Агенция за събиране на вземания АЕД , че сключеният между Г. П. К. и Сити Кеш ООД договор за паричен заем № 329948 към искане № 0356626 от 24.06.2019 г. вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 04.03.2021 г. на Агенция за събиране на вземания ЕАД е недействителен респ. нищожен. . Същият ищец моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени от него съдебни разноски по делото.

В съдебно заседание въпреки редовното му призоваване не се явява законен или процесуален представител на ищеца , но неговия процесуален представител с нарочна писмена молба поддържа така предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло от съда.

В законния едномесечен срок ответникът респ. ответното дружество , редовно уведомен чрез пълномощника си е представил писмен отговор на исковата молба по чл.

131 ал.1 от ГПК и в същия преклузивен срок по този начин е взел становище по така предявения срещу него иск като счита същият за недопустим за разглеждане , тъй като въз основа на негово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , която е основана на процесния договор за заем е било образувано съответното заповедно производство по ч.гр.д. № 1400 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат , по което е издадена и съответната заповед за изпълнение. Длъжникът Г. К. – ищец по настоящото дело не бил възразил против същата в законоустановения срок и същата заповед за изпълнение е влязла в законна сила . Съдът намира , че действително въз основа на подадено заявление от Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е било образувано ч.гр.д. № 1400 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат , като със същата се претендират вземания на Агенция за събиране на вземания ЕАД, която се явява ответник по настоящото дело срещу Г. П. К. – ищец по настоящото дело въз основа на процесния договор за паричен заем № 329948 към искане № 0356626 от 1

24.06.2019 г. вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 04.03.2021 г. на Агенция за събиране на вземания ЕАД. По така подаденото заявление е издадена и съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е постановено длъжникът Г. К. да заплати на заявителя Агенция за събиране на вземания ЕАД вземанията по горепосочения процесен договор за паричен заем както следва : 1.

Главница в размер на сумата от 1 191, 05 лв. , ведно със законната лихва върху същата начиная от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането , 2. Мораторна лихва за сумата от 545, 90 лв. дължима се за периода от 03.09.2019 г. до 26.11.2021г. , както и държавна такса от 34, 74 лв. и юрк. възнаграждение в размер на 50 лв. .Тъй като по отношение на същата заповед за изпълнение не е направено възражение, то тя е влязла в законна сила.Това обаче не води до мнението на настоящия съд за недопустимостта на така предявения иск тъй като формираната сила на присъдено нещо с влязлата в законна сила заповед на изпълнение , не препятства правото на страната – потребител да поиска в настоящото установително производство съдът да се произнесе по недействителността на клаузите на процесния договор с оглед установяване на тяхната евентуална неравноправност тъй като заповедния съд не се е произнесъл по отношение на клаузите за недействителност респ. неравноправност на процесния договор тъй като не е изложил мотиви затова , като по този начин не е установил съответния контрол затова в заповедното производство. Настоящия иск би се явявал недопустим ако заповедния съд при издаването на настоящата влязла в сила заповед на изпълнение се е произнесъл по действителността на процесния договор за заем респ. по неравноправносттта на клаузите на същия договор и е изложил мотиви затова. Тъй като заповедния съд не се е произнесъл по същите въпроси с отделен съдебен акт формиращ сила на присъдено нещо , макар и да е налице влязла в законна сила заповед за изпълнение , то така предявения установителен иск се явява допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество. В същия си отговор на исковата молба ответното дружество оспорва, че същия иск се явява неосновмателен и моли съдът да го отхвърли като такъв, като прави многобройни възражения в същата насока .

В съдебно заседание въпреки редовното му призоваване не се явява законен или процесуален представител на ответното дружество , но същото чрез подадена от негов пълномощник молба поддържа становището си за недопустимостта и неоснователността на така предявения иск по съображения изложени в същата молба , като претендира за присъждане на разноски по съдебното производство.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.06.2019 г. между "Сити Кеш" ООД, в качеството на кредидодател и Г. П. К. в качеството на кредитополучател е сключен договор за паричен заем № 329948 към искане № 0356626 (за краткост Договора). В чл. 3 от Договора, "Параметри на отпуснатия заем", са отразени: размер на отпуснатия заем - 1 600 лева, за които не се спори, че са получени от длъжника; годишен процент на разходите - 49. 63%; брой вноски – 27 седмични , като 2 от тях по 12, 46 лв. и 25 по 70.68 лв., дата на първо плащане – 01.07.2019 г. и дата на последно плащане – 30.12.2019 г. ; фиксиран лихвен процент - 40, 05% и обезпечение по чл. 6 поръчител/банкова гаранция, по избор на кредитополучателя; обща сума за плащане – 1791.92 лв.

Според чл. 6 от Договора във вр. с чл. 9 ал.2 от общите условия към договора за заем страните се споразумяват заемът да бъде обезпечен в три дневен срок от сключването му с поне едно от посочените по-долу обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 6,ал.2 т. т. 1 и т. 4 от общите условия , както и със залог върху движима вещ и ипотека

2

Според чл. 8 от Договора с подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9 ал.2 т.1 и т.4 от общите условия , заемателят дължи неустойка в размер на 1 070, 08 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към Договора.

В погасителен план към Договора към процесния договор за заем в приложение 1 , носещ неоспорения подпис на представител на заемодателя, е посочен размер на вноската без неустойка по чл. 11 от Договора (2 вноски по 12, 46 лв. и 25 вноски по 70, 68 лв. и размер на вноската с включена неустойка, която за всичките 27 седмични вноски е в размер на 106,00 лв. Видно от погасителния план общия размер на седмичните вноски неустойка е в общ размер на 1070,08 лв. Посочено е още, че общата сума за връщане е в размер на 1791,92 лв. само главница и лихва , а общата сума с включена неустойка - 2862 лв.

От назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в процесния договор за паричен заем посочения ГПР включва само фиксирания годишен лихвен процент по кредита в размер на 40, 05%, като посочената стойност на същия ГПР не дава информация на кредитополучателя за тежестта на неустойката като част от разходите на кредита и че ако тя бъде включена като разход в ГПР то той би станал 1005, 31 % което значително надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения посочен по чл. 19 ал.4 от ЗПК който в конкретния случай е 50, 00 % . Същото вещо лице посочва , че размера на възнаградителната лихва по процесния договор за заем надвишава трикратния размер на законната лихва за забава към датата на сключването на заем , който тогава е бил 30 % .

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 26 ал.1 предл. първо от ЗЗД във връзка с чл.

22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК е основателен по следните съображения:

Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл Договорът попада под уредбата на ЗПК.

Съгласно чл. 10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора.

Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по 3 кредита за потребителя - пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК.

Видно е от Договора, че в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". Вярно е, че в чл. 3 "Параметри на отпуснатия заем" фигурира "обща сума за плащане", но тя отчита само общия размер на кредита (отпуснатите 1 600 лева) и дължимата възнаградителна лихва - 2 вноски по 12,46 лв. и 25 седмични вноски по 70, 68 лв. , но не и общите разходи за потребителя, в които следва да се включат и неустойката по чл. 8 от Договора.

Това е така, тъй като въпросната излиза извън предвидените й функции и представлява допълнително възнаграждение за кредитора по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, извън уговорената договорна лихва, и на практика води до скрито оскъпяване на кредита.

Дължимостта на неустойката за неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя е уговорена при непредставяне в тридневен срок от сключване на договора едно от две алтернативно предвидени обезпечения - банкова гаранция и поръчителство на едно или две физически лица, за финансовата надеждност на което са поставени множество конкретни условия или предоставяне на банкова гаранция за два пъти по-висока от дължимата сума.

Кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение (арг. от чл.16 ЗПК), като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора, или да откаже предоставянето на кредита (чл.18 ЗПК). В случая осигуряването на обезпечения не е предварително условие за предоставяне на заетата сума, т.е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Поставяйки изискване за последващо осигуряване на обезпечения, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника като го натоварва с неприсъщо за договора за кредит задължение.