Решение № 4046 от 27.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4046 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110205720 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба с входящ № 72921 от 12.04.2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС) от Т. Р. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес в: гр. С, ул. „О“ № , ет. , чрез адвокат П. А. В., САК, със съдебен адрес: гр. С, ул. „Л К“ № , ет. , против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5347576 от 2021 г., издаден от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че процесния ЕФ е незаконосъобразен, поради нарушаване на материалния закон и е издаден при неспазване на съдопроизводствените правила. Сочи се, че ЕФ страда от пороци поради недобра нормотворческа техника на законодателя като липса на конкретен издател и дата на съставяне на ЕФ. Възразява се срещу представянето на Клип/снимка и скица/схема и други относими документи с доказателствена сила едва пред въззивния съд. Излагат се аргументи за липсата на фактически и доказателствено обосновано обвинение за конкретно виновно деяние на жалбоподателя. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесния ЕФ.

В съдебно заседание, жалбоподателят, Т. Р. Ю., редовно призован, не се явява, не се 1 представлява. Постъпила е молба от адвокат П. А. В., с която не се възразява делото да се гледа в отсъствието на жалбоподателя, поддържа се жалбата и се иска процесния ЕФ да бъде отменен изцяло, като неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се аргументи, че при така издадения ЕФ не може да бъде установено кое е санкционираното лице и в какво качество.

Претендират се направените в настоящото производство разноски, в размер на 300 (триста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, които да бъдат присъдени на адвокат В. за осъществена безплатна адвокатска защита и съдействие на жалбоподателя по реда на чл.

38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, в съответствие с представената декларация за правна защита и съдействие и списък на направените разноски в настоящата инстанция.

Въззиваемата страна, началника на СВДР, редовно призован, не се явява. Постъпили са писмени бележки от главен юрисконсулт Х С Х, с приложени към тях пълномощно и заповед на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) относно последващи проверки на средствата за измерване, подлежащи на контрол. В бележките се твърди, че жалбата е неоснователна, необоснована и недоказана, представят се аргументи за законосъобразността на процесния ЕФ и се иска съда да потвърди изцяло атакувания ЕФ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова се претендира, с оглед неголямата сложност на делото от фактическа и правна страна.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не се явява, не се представлява.

Съдът, като взе предвид становището на страните, служебно провери атакувания ЕФ, обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателствени материали, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2021 г., в 12:50 часа, в град София, бул. „Рожен”, до блок № 32, с посока на движение от ул. „Ген. Никола Жеков” към ул. „Скопие”, с автоматизирано техническо средство/система (АТСС) – мобилна система за видеоконтрол, тип „TFR1-М” № 509, било заснето движението на товарен автомобил „Дачия Логан”, с регистрационен номер, , собственост на „ТИХ ИВЕЛ” ООД, ЕИК , като при ограничение на скоростта от 50 км/ ч за населено място, скоростта на движение на автомобила била 70 км/ч, с което разрешената скорост на движение била превишена с 20км/ч.

Скоростта, с която се движил лекият автомобил, била установена и заснета от преносима система за контрол на скоростта на моторно превозно средство (МПС), тип „TFR1-М”, с № 509. Преносимата система за контрол на скоростта била одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г., като било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Към процесната дата, преносимата система за контрол на скоростта била преминала последваща периодична проверка на 18.01.2021 г.

Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта бил издаден ЕФ серия К № 5347576, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Т. Р.

2

Ю., ЕГН **********, представител на „ТИХ ИВЕЛ” ООД, било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В ЕФ било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч, установената скорост на движение била 70 км/ч, съответно разрешената скорост била превишена с 20 км/ч.

Процесният ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 04.04.2022 г.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: Жалба с вх. № 72921 от 12.04.2022 г.; ЕФ серия К № 5347576 от 2021 г.; Клип № 16067 от 20.09.2021 г. с карта към него; снимка на позиционираната система; Протокол № 3-38-21 от 28.01.2021 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1М; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г.; Протокол за използването на АТСС на 20.09.2021 г.; Справка картон на водача Т. Р. Ю.; Ежедневна форма на отчет за извършена дейност от 20.09.2021 г.; Справкаизвадка от АИС АНД за издаване и връчване на ЕФ; Справка за собствеността на лекия автомобил; Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от 30.08.2016 г. за утвърждаване на образци на ЕФ; Писмо от ОПП-СДВР УРИ № 433200-43106 от 28.04.2022 г.; Писмо № 3286р-12416 от 12.03.2020 г. от ГД „Национална полиция” на МВР относно срока на валидност на одобрения тип система TFR1-M; пълномощно в полза на адвокат В. от 11.04.2022 г.; писмени бележки с вх. № 127008 от 20.06.2022 г. от главен юрисконсулт Христов и приложено пълномощно; Електронно съобщение от 11.04.2022 г.; Заповед № А616 от 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН; Молба № 126140 от 20.06.2022 г.;

Декларация за правна помощ и съдействие от 18.06.2022 г. и списък на разноските.

Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред доказателства за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от лице, което има право на жалба, в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

В съответствие с разпоредбите на ЗДвП, при избиране на скоростта на движение на МПС водачите следва да се съобразяват с ограниченията на скоростта, въведени с чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, като ограничението за населено място за пътните превозни средства от категория В е 50км/ч. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, ограничение на скоростта се сигнализира с пътен знак.

В случая, на пътния участък не е било сигнализирано ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което жалбоподателят е следвало да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил с ограниченията въведени от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

3

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на 20.09.2021 г., в 12:50 часа, в град София, бул. „Рожен”, до блок № 32, с посока на движение от ул. „Ген. Никола Жеков” към ул. „Скопие”, Т. Р. Ю. е управлявал товарен автомобил „Дачия Логан”, с регистрационен номер, , собственост на „ТИХ ИВЕЛ” ООД, ЕИК , с превишена скорост от 73 км/ч, при разрешена скорост за движение от 50 км/ч за населено място, в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като скоростта е установена и заснета с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност са представени писмени доказателства.

От представените и приети по делото писмени доказателства: Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR–1М № 3-38-21 от 28.01.2021 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. се установява, че преносимата система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 509 е одобрен тип средство за измерване, като на 20.09.2021 г., същата е била позиционирана в служебен автомобил с регистрационен № СА6413ММ, паркиран в гр. София, на бул. „Рожен“ до блок № 32, за периода от 12:30 часа до 14:30 часа и е записвала време, скорост, дата и регистрационен номер на преминаващите автомобили.

Така представеното Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. за одобрен тип средство за измерване на преносимата система за видеоконтрол тип „TFR1-M” е било със срок на валидност до 24.02.2020 г.

В тази връзка, съобразно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип на средствата за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

В този смисъл е и писмо № 3286р-12416 от 12.03.2020 г. на заместник-директора на Главна дирекция „Национална полиция” на МВР до директорите на СДВР и ОДМВР относно възможността да бъде извършван контрол на правилата за движение по пътищата със системите „TFR1-M”, стига да отговарят на изискванията на чл. 43 от ЗИ – да са преминали последваща метрологична проверка, от когато да се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях, както и да изпълняват предвиденото си предназначение.

Съобразно приобщените доказателства, преносимата система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 509 в съответствие с горните разпоредби е преминала метрологична проверка, за което е издаден Протокол № 4-38-20 от 28.01.2021 г., поради което съдът приема, че към 20.09.2021 г. посочената АТСС е била технически изправна.

При отчитане на скоростта и последвалото издаване на фиш е взето предвид допустимото отклонение в показанията на АТСС и от резултата са извадени 3 (три) километра, като гаранция за обективност на измерването.

Видно е, че в ЕФ е приета скорост на движение на автомобила от 70 км/ч. От друга 4 страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано техническо средство, е отчетена скорост на движение 73 км/ч.

ЕФ серия К № 5347576 от 2021 г. е издаден от компетентен орган. В съответствие със Закона за МВР, областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива те притежават съответната териториална компетентност за издаване на ЕФ по чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Процесното нарушение е извършено в гр. София, а ЕФ е издаден от СДВР, поради което съдът приема, че процесния ЕФ е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

На следващо място, от приобщените по делото доказателства се установява, че процесния ЕФ е издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, ЕФ съдържа териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото на нарушението, посока на движението на автомобила, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и сметката, срока и мястото на доброволното й заплащане.