Определение № 948 от 10.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 948 гр. Плевен, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500627 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е на основание частна жалба Вх. № 13994/07.05. 2026г., подадена от „Стик Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, чрез процесуалния им представител адв. Х. М. от САК против Определение № 1839/20.04.2026г., постановено по гр.д. № 4430/2025г. на ПлРС, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА, молбата с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на Решение № 206/17.02.2026г. по същото дело в Частта за разноските, присъдени на М. В. И. от гр.Плевен, ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро /480лв./.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че делото е заведено при условията на злоупотреба с право, поради което излага становище, че адвокатско възнаграждение не се дължи. По отношение на присъдените разноски по всеки от предявените искове, жалбоподателят твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е по два иска, с които се защитава един и същ материален интерес. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразно с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22. Твърди, че в случая, освен вида на делото, 1 количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от спецификата на спора. Жалбоподателят счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, посочена е съдебна практика на националните съдилища, приложени са и съдебни актове.

Моли съда, да отмени обжалваното определение на ПлРС, с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК и да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност, да ги намали значително.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба, депозиран от М. В. И. от гр.Плевен, ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв.М. М. от АК Пловдив, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че доводите за злоупотреба с правото на иск, съгласно чл.3 от ГПК са неоснователни, като посочва, че въпреки множеството решения на СЕС, предписанията и заповедите на КЗП от 2024/2025г. насочени към фирмите за бързи кредити, с цел същите да узаконят своите Договори за кредити, за да не се включват в тях скрити клаузи, с които да се трупат колосални печалби на гърба на потребителя, фирмите за бързи кредит продължават и към днешна дата да уговорят в своите Договори за кредит скрити печалби под формата на неустойка, такси, гаранти и др., което от своя страна продиктува воденето на дела от страна на потребителите, като естествена тяхна защита. Посочва, че наред с фактическата и правна сложност, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че адвокатът понася не малко разходи в изпълнение на професионалните си задължения. Излага становище, че съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като се изразява несъгласие с доводите на частния жалбоподател, посочена е съдебна практика на ВКС и на СЕС.

Моли въззивният съд, след като съобрази изложените в отговора съображения, да остави без уважение депозираната жалба.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното определение с оглед изложените оплаквания от частния жалбоподател, както и възраженията 2 в депозираният отговор от страна на въззиваемата страна, приема следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежен жалбоподател, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че в решението си, съдът подробно е мотивирал защо възнаграждението на процесуалният представител на ищеца, следва да бъде определено в общ размер на 245,42 евро /480,00 лева с ДДС/, като е намерил за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът обсъдил и приел, че подробно още в решението е мотивирал въпроса за разноските, като постановявайки съдебното решение, същият съд се е произнесъл и по направеното възражение за прекомерност от страна на ответното дружество – преценявайки същото за неоснователно. Съобразена е и спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност, както вида и броя на предявените искове, като заплатеното от ищеца възнаграждение счел, че е в съответствие на принципа на добросъвестност, закрепен в нормата на чл.3 ГПК.

Тези мотиви се споделят от настоящия състав на въззивния съд и при условията на чл.272 ГПК съдът препраща към тях при мотивиране на своето определение.

Съгласно посочената в частната жалба разпоредба на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1 000,00 лв. е 400,00 лв., или с ДДС - 480лв.

Следва да бъде съобразено даденото тълкуване на чл.101, параграф 1 ДФЕС съгласно решението от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС.

Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

3

Правилно е определено от първоинстанционния съд дължимото адвокатско възнаграждение още с решението, като са отчетени вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай е бил предявен иск с правно основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 1128149/27.07.2024г, сключен между сключен между М. В. И., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.Плевен, и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул.Оборище №13Б, представлявано от С. Н. Т., поради противоречие със закона - ЗПК и ЗЗД, и добрите нрави, който иск е приет за основателен и е бил уважен от ПлРС. Цената на този иск е размера на главницата по Договора – 2 000лв. и решението е влязло в сила.

По отношение на вторият предявен обективно кумулативно съединен осъдителен иск на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул.Оборище №13Б, представлявано от С. Н. Т., да заплати на М. В. И., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.Плевен, сумата от 111,17 евро /217,42 лева/ - като недължимо платена по недействителен договор №1128149/27.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16,07,2025 г., до окончателното й изплащане, същият също е приет за основателен от ПлРС, или общия материален интерес по делото е 2 217,42лв.

По делото е депозирана изготвена от адвокат М. М. от АК – Пловдив искова молба с предмет гореописаните обективно съединени искове, по които адвоката е провел успешно защитата и е спечелил делото в полза на М. В. И. с ЕГН **********. В процесния случай при депозирането на исковата молба е представен Договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025 г./л.10 от делото пред ПлРС/ и пълномощно от 10.06.2025 г., с които ищеца по гр.д. № 4430/2025 г. М. В. И. с ЕГН ********** упълномощава адв. М. М. от АКПловдив да го представлява пред компетентния български съд, като изрично в Договора за правна защита е посочено, че упълномощеният адвокат ще осъществява безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв на материално затруднено лице. Представена е и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на М. В. И. с ЕГН ********** – л.22 от 4 делото пред ПлРС. От процесуалният представител адв. М. М. е представено по делото писмено становище по даване на ход на делото и по същество – от л.88 до л.91 и от л.142 до л. 143 от делото пред ПлРС, също така е представен и списък с разноските по чл. 80 от ГПК. В хода на делото е представил и Договор за ПЗС от 25.11.2025г. – л.111 от делото, видно от който ищецът е платил на адвоката в брой 480лв. с ДДС.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.248, ал.3 във вр. чл.274, ал.1 от ГПК настоящето въззивно определение няма да подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1839/20.04.2026г. по гр.д. № 4430/2025г. на Плевенски районен съд като законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5