Решение № 506 от 04.08.2020, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 484/2020
- Вид
- Решение № 506
- Подписан
- 04.08.2020
- В сила
- 27.08.2020
- Състав
- ДАНИЕЛА ВАСИЛЕВА ДИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 100 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.141, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- Чл. 185 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 99 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за българските лични документи
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл.150а · Закон за движението по пътищата
- чл. 151 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 130, ал. 1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- § 24, ал. 2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- § 24, ал. 3 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 127, т. 5 · Конституция на Република България
Р Е Ш Е Н И Е
№ 506 гр.Плевен, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, I ви състав, в открито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА при секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова адм. дело № 484 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147 ал.2 във вр. с чл.16 ал.1 т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото е образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Плевен на осн. чл. 16 ал. 1 т.1 вр. Чл. 186 , вр.
Чл. 185 от АПК срещу индивидуален асминистративен акт - свидетелство за управление на МПС с № 28334271 / 08.08.2017г.г. за категория „В“ връчено на 14.08.2017г на името на П.В.М. с ЕГН: ********** , издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, с който се иска да бъде обявявено СУМПС за нищожно, като издадено в нарушение на закона. Твърди се, че при подаване на изискуемите документи за издаване на СУМПС от П.В.М. на 04.08.2017 е представено свидетелство за завършено средно образование издадено от ОУ „Отец Паисий“ с.Опанец. Твърди се, че производството по издаване на СУМПС на името на заявителя П.М. е приключило с издаване на свидетелство № 28114271/08.08.2017г. за категория B и връчено на 14.08.2017г. Тврди се, че след изменение на чл. 151 ал.2 от ЗДвП/ ДВ бр. 77 , в сила от 26.09.2017г./ СУМПС се издава на лица завършили Х клас, с изключение на случаите описани в ПЗР на ЗИД на ЗДП, където в пар. 16 е записано, че лица завършили основно образование или завършили Х клас по реда а отменения ЗНП до влизане в сила на този закон/ 26.09.2017г. /получават свидетелства за управление на МПС по досегашния ред, а именно след успешно завършен VIII клас и представяне на свидетелство за завършено основно образование. По реда на чл. 23 ал.4 от отменения ЗНП. Твърди се, че предвид факта, че П.М. е представил свидетелство за завършено основно образование, придобито след завършване на VII клас, издадено по реда на отменения Закон за народната просвета , липсва основание за издаване на СУМПС по смисъла на чл. 151 ал.2 от ЗДвП и чл. 13 ал.1 т.7 от Наредба № I-157/ 01.10.2020г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС .Счита, че това е съществено нарушение на законосъобразността при издаване на СУМПС № *********/08.08.2017г. Излага доводи, че липсва основание за издаване на СУМПС , което се явява ново обстоятелство по смисъла на чл. 99 ал.1 от АПК и е от съществено значение за издадения индивидуален административен акт-СУПС № *********/08.08.2017г. за категория В на името на П.В.М., което не е могло да бъде известно на административния орган издаващ този акт. Сочи се, че са изтекли предвидените в чл. 102, ал. 2 вр. с чл. 100 от АПК, срокове за възобновяване на административното производство, поради което е в правомощията на прокуратурата да предприеме действия по обявяване за нищожен на индивидуалния административен акт, като издаден в нарушение на Закона.
В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен, който излага доводи за неговата основателност.
Ответникът редовно призован не се явява в съдебно заседание.Представлява се от адв. Д.М., който изразява становище че протеста е неоснователен. Твърди, че свидетелството за правоуправление на МПС е издадено седем дни преди промяната в ЗДвП и за жалбоподателя следва да се приложи по-благоприятния закон.
Заинтересованата страна П.М., редовно призован не се явява в съдебно заседание по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като според чл. 147, ал. 2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16 от АПК. В чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове. Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, според легалната дефиниция на чл. 50 от ЗБЛД. Т.е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.
От горното следва извода, че законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК. Ето защо прокурорът при ОП – Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името на Арсени Милев СУМПС.С разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК е регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ето защо, съдът приема, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената и приета като доказателство по делото преписка е, че на 04.08.2017г.
П.В.М. е подал заявление до сектор ПП Плевен за издаване на свидетелство за управление на МПС. Видно от приложената към преписката копие от диплома е, че П.М. е представил копие от свидетелство за основно образование № 032728/15.06.2017г. Видно от свидетелството е, че то е издадено реда на отменения ЗНП и удостоверява придобито основно образование и завършен VII клас. Видно от преписката е, че а П.М. е издадено свидетелство за управление на МПС, категория АМ, В1 и В , което у е връчено на 14.08.2017г.
Видно от приложеното писмо до Началника на ПП при ОД на МВР е, че е постъпила докладна записка от В.К.-началник група „Отчет на ПТП и водачи, на АНД и ИАД“ в сектор ПП при ОД на МВР Плевен относно това, че при подаване на заявление за издаване на СУМПС от П.М. е представено свидетелство за завършено основно образование и завършен VII клас, а приетите изменения на чл. 151 ал.2 от ЗДВП предвиждат издаване на свидетелство за управление на МПС на лица завършили Х клас., с изключение на случаите описани в ПЗР към ЗИДЗДП, където е записано, че лицата завършили основно образоваие или завършили Х клас по реда на отменения ЗНП до влизане в сила на отменения ЗНП, до влизане в сила на този закон, /26.09.2017г. получават СУМПС по досегашния ред- след успешно завършил осми клас и представяне на свидетелство за завършено основно образование по реда на чл. 23 ал.4 от ЗНП. В докладната е направен извод, че липсва основание за издаване на СУМПС на П. В. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 151 ал.2 от Закона за движение по пътищата в актуалната редакция (ДВ - бр. 77/2017, в сила от 26.09.2017г.) свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Съгласно §16 от ПЗР към ЗИД на Закона за движение по пътищата (ДВ – бр. 77/2017г.) лицата, завършили основно образование или завършили Х клас по реда на отменения Закон за народната просвета (обн. ДВ – бр. 86/1991г., отм. бр. 79/2015г., доп. Бр.
80/2015г.) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на МПС по досегашния ред. Т.е. съгласно чл. 151 ал.2 (ред. ДВ-бр. 54/2010г., в сила от 19.01.2013г. действаща към момента на подаване на заявлението за издаване на СУМПС), СУМПС се издава на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява МПС за съответната категория, преминало е обучение за водач на МПС и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на МПС. От представеното по делото свидетелството за основно образование се установява, че жалбоподателят е придобил основно образование след завършен VII клас през учебната 2016/2017 г. на основание § 24, ал. 3 от ПЗР на ЗПУО, тъй като попада сред учениците по ал.
2 на § 24. Тази разпоредба има за цел да приведе заварените случаи към изискванията на новия ЗПУО, съгласно който средно образование се придобива след успешното завършване на VII клас /чл. 130, ал. 1 от ЗПУО/ за разлика от отменения Закон за народната просвета, според който основно образование се придобива след завършен VIII клас /чл. 23, ал. 4 от ЗНП/. Според изискването на § 24, ал. 2 от ПЗР на ЗПУО обучението следва да се извършва по учебните планове и програми, утвърдени при ЗНП и ЗСООМУП, но това обаче не означава, че жалбоподателят е завършил образованието си по реда на ЗНП (отм.);, както изисква нормата на § 16 от ПЗРЗИДЗДвП с въведеното в нея изключение. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че съгласно § 24, ал. 3, изр. второ от ПЗР на ЗПУО, съдържанието на свидетелството за основно образование, което получават тези ученици, се определя в действащия държавен образователен стандарт за информацията и документите /Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование /, а не по отменената Наредба № 4 от 2003 г. за документите за системата на народната просвета. Жалбоподателят се е обучавал през учебната 2016/2017 г. по предходните учебни планове и програми, но е придобил основно образование на основание и по реда на новия закон, доколкото отмененият ЗНП е изисквал за това завършен VIII клас, какъвто жалбоподателят безспорно няма към датата на подаване на заявлението.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.