Решение № 260092 от 09.04.2021, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1274/2019
- Вид
- Решение № 260092
- Подписан
- 09.04.2021
- Състав
- МАРИЯ МАРКОВА БЕРБЕРОВА-ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б.в · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.23, ал.4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.38, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.38, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.46б · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1, т.10 · Закон за управление на етажната собственост
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260092 09.04.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:
Председател: М. Берберова-Георгиева секретар: Радостина Менчева като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №1274/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******”, с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност Бостанлъка, представлявана от управителя М.Ч., подадена чрез процесуалния им представител – адв.С.Т.С. ***, със съдебен адрес:*** против А.В.Ш., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. с Булстат ******, с адрес: гр.Несебр, обл.Бургас, КК Слънчев бряг, к-с „******”, вх.В, ет.1, ап.2, В.Н.Л., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. с Булстат ********, с адрес: гр.Несебр, обл.Бургас, КК Слънчев бряг, к-с „******************ап.3, Л.Б.Л., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г., Булстат ********, с адрес: ***, КК Слънчев бряг, к-с „******************ап.3 и Д.В.Л., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. с Булстат ********, с адрес: гр.Несебр, обл.Бургас, КК Слънчев бряг, к-с „******************ап.3.
В исковата молба се сочи, че ответниците са съсобственици при равни квоти – по 1/4 (една четвърт) идеална част за всеки от тях на следния недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ С.2.3 с идентификатор ********, находящ се във вход С, на втори етаж, апартамент 3, в комплекс „******”, с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност Бостанлъка, със застроена площ от 47,18 кв.м, ведно с 6,16 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, или общо 53,23 кв.м. Сочи се, че на 09.09.2014г., собствениците на самостоятелни обекти са свикали Общо събрание, на което била учредена Етажната собственост в комплекса. По т.3 от дневния ред било взето решение, с което е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на сградата в размер на 7 /седем/ евро на кв.м. С оглед на това се твърди, че за притежавания от ответниците апартамент същите не са заплатили дължимата от тях такса за управление и поддръжка за 2016г., възлизаща общо в размер на 373,38 евро. Сочи се, че ответниците многократно били канени – устно и по електронната поща да изпълнят задълженията си към етажната собственост, но резултат на последвал. Макар да не било взето решение в какъв срок следва да се заплащат разходите за общите части на сградата, ищецът твърди, че същите са дължими до края на съответната календарна година. Предвид обстоятелството, че са касае за неизпълнение на парични задължения, ищецът претендира и лихва за забава върху главницата от 373,38 евро, възлизащи общо в размер на 114,18 евро за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото – 30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците А.В.Ш., В.Н.Л., Л.Б.Л., и Д.В.Л. да заплатят на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******”, с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, дължимите от тях разходи за управление и поддръжка на общите части на комплекс „******” за 2016г., както следва:
- А.В.Ш.
– сумата в размер на 93,40 евро-главница, сумата от 28,29 евро – лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото – 30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
- В.Н.Л.
- сумата в размер на 93,40 евро-главница, сумата от 28,29 евро – лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото – 30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
- Л.Б.Л.
- сумата в размер на 93,40 евро-главница, сумата от 28,29 евро – лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото – 30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
- Д.В.Л.
- сумата в размер на 93,40 евро-главница, сумата от 28,29 евро – лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото – 30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Посочват банкова сметка, ***ендираните суми в „Инвестбанк” АД, BIC: ***; IBAN: ***.
Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, както следва:
Постъпил е писмен отговор с вх.№ 6165 от 06.08.2020г., подаден от особения представител на ответницата А.В.Ш., с който се оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер. Заявява, че ответницата Ш. не е пребивавала в имота си повече от 30 календарни дни през процесната 2016г., поради което не дължи заплащане на разходите за управление и поддръжка на общите части в етажната собственост.
Отделно от това счита, че претенциите на ищеца са погасени по давност, поради което прави възражение за погасяване на исковете по давност на основание чл.111, б.в от ЗЗД. С оглед на това сочи, че на основание чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания за лихви, макар давността за тях да не е изтекла. Моли на основание чл.190 от ГПК да бъде задължена ищцовата страна да представи документи, в които са конкретизирани претендираните разходи. С допълнителна молба с вх.№ 260224 от 19.08.2020г., назначеният на ответницата Ш. особен представител заявява, че определеното й от съда възнаграждение не е съобразено с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, който е в размер на 300 лева и моли да бъде задължен ищеца да довнесе сумата от 100 лева.
Постъпил е писмен отговор с вх.№ 260143 от 17.08.2020г., подаден от особения представител на ответника В.Н.Л., с който се оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер. На първо място сочи, че сумите не се дължат на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, поради липсата на доказателства, че ответникът Л. е пребивавал в имота повече от 30 дена в рамките на една календарна година. На следващо място се сочи, че представеният протокол от ОС на ЕС от 2014г. касае вноските за 2015г., като не било посочено, че размера на вноските остават същите и за 2016г. Независимо от това се твърди, че претенцията за заплащане на годишна такса за управление и поддръжка за 2016г. е погасена по давност, поради изтичане на тригодишния срок от възникването му до завеждането на иска. Наред с това оспорва задължението за заплащане на лихи за забава от 01.01.2017г., тъй като ответникът не е бил поканен да ги прати. Допълва, че в протокола от ОС от 2017г. не бил посочен конкретен размер на дължимата сума за всеки длъжник поотделно и не бил даден срок за доброволно изпълнение, поради което вземанията не били изискуеми. Оспорва истинността на представените протоколи от ОС на ЕС и покани, поради което моли съда да задължи ищеца да ги представи в оригинал, както и списък на присъстващите лица на ОС през 2014г. Отделно от горното, особеният представител на ответника Л. оспорва решенията на ОС от 2014г. и 2017г., като нищожни, като излага подробни съображения в тази насока. Предвид гореизложеното заявява, че ответникът Л. не дължи заплащане на претендираните от ищеца суми за годишни такси за управление и поддръжка, както и законна лихва върху главниците, поради което моли предявения срещу Л. иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Моли съда да задължи ищеца да представи в оригинал договора с избраната компания – „Хотелски Мениджмънт“ ЕООД за предоставяне на услуга управление и поддръжка на комплекса, както и протоколите от ОС на ЕС, проведени на 09.09.2014г. и 08.09.2017г. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор с вх.№ 260451 от 31.08.2020г., подаден от особения представител на ответницата Л.Б.Л., с който се оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен, недоказан и недопустим. На първо място сочи, че не е налице представителна власт на лицето, депозирало исковата молба – М.Ч.. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че на основание протокола от проведеното на 09.09.2014г. ОС на ЕС, представляващият ЕС е оправомощен да завежда съдебни дела срещу собственици, които не са изпълнили задълженията. Заявява, че представеният протокол подобно решение не се съдържа. Твърди, че липсва и решение на ОС на ЕС за завеждане на дела срещу етажните собственици, които не са заплатили задълженията си в съответствие с чл.38, ал.2, изр.второ от ЗУЕС.
На следващо място оспорва представения протокол от 09.09.2014г., поради липса на доказателства, че посочените в него решения действително са взети. Предвид гореизложеното моли за отхвърляне на предявения срещу ответницата Л. иск.
Постъпил е писмен отговор с вх.№ 260471 от 01.09.2020г., подаден от особения представител на ответника Д.В.Л., с който се оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер и се моли същият да бъде отхвърлен, като недопустим и недоказан. На прво място особеният представител възразява относно наличието на облигационно правоотношение между страните. Твърди се, че липсват доказателства ответникът Д.Л. да е участвал, респективно да знае за взетите решения на ОС на ЕС. На следващо място оспорва всички представени с исковата молба документи, както и размера на предявените искове против ответника Д.Л. за процесния период, поради неяснотата на формирането им. С оглед на това се моли да бъде отхвърлен предявения срещу ответника Д.Л. иск, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове, ведно с приложените писмени доказателства. В изпълнение указанията на съда представя оригинали на приложените към исковата молба писмени доказателства.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Назначеният на ответницата А.Ш. особен представител не се явява. Изпраща писмено становище, в което заявява, че поддържа подадения отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер и моли същите да бъдат отхвърлени.
Назначеният на ответника В.Л. особен представител поддържа подадения писмен отговор на исковата молба. В хода по същество излага допълнителни възражения за нищожност на взетите през 2014г. решения на ОС на ЕС.
Назначеният на ответницата Л.Л. особен представител не се явява. Изпраща писмено становище, в което заявява, че поддържа подадения отговор на исковата молба. Сочи, че липсвало взето решение за размера на паричните вноски за разходите за управление и поддръжка на общите части на ЕС, поради което счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Назначеният на ответника Д.Л. особен представител поддържа подадения писмен отговор на исковата молба и моли съда да отхвърли предявените искове, като недоказани по основание и размер. Твърди, че липсвали доказателства ответникът да е пребивавал в имота повече от 30 дни през 2016г. Недоказано останало и обстоятелството, че същият бил канен многократно да изпълни задължението си.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 195, том І, рег.№1040, дело № 191 от 2011г. на Нотариус с рег.№ 600 на НК, с район на действие – Районен съд – гр.Несебър /л.18-21 вкл./ се установява, че ответниците А.В.Ш., В.Н.Л., Л.Б.Л. и Д.В.Л. са съсобственици н.самостоятелен обект в процесната Е.с.на к. „Г.х.”, разположен в сграда с идентификатор ********1, представляващ: Жилище – Апартамент ******, на втори етаж, със застроена площ от 47,18 кв.м, ведно с 6,16 кв.м идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на апартамента, ведно с общите части възлиза на 53,34 кв.м.