Решение № 3692 от 09.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3692 гр. Пловдив, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330113501 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника М. Ю. К., ЕГН **********, от ***, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор - доставчик на питейна вода, а ответника – собственик на горния адрес, като партидата при ищеца била разкрита на името на ответника. Затова между страните имало договор при общи условия за доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, по силата на който, дружеството доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода 25.04.2018 год. – 26.03.2021 год. на стойност от 785.68 лв., като съставило за доставката и фактури. Отчетът в имота на ответника е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8, чл. 23, ал. 5 от ОУ одобрени от КЕВР с решение № ОУ – 09 /11.08.2014 г.- при условията на липсващо измервателно устройство, и затова количеството доставена вода било начислено нормативно, по 5 м3 на човек на месец, при двама живущи в имота. Понеже плащане не последвало в сроковете по договора, начислили в тежест на длъжника и мораторна лихва в размер на 82.25 лв. за периода от 30.06.2018 г. до 28.02.2021 г., като „Водоснабдяване и канализация“ се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение № 3443/09.04.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 5908/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр. състав; заповедта била 1 връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Отрича съществуването на договор, отрича доказателствената стойност на представените от ищеца документи, в частност карнетите, на които липсвали достоверни дати, отрича справката за неплатени задължения. Възразено е също така, че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност, като в тази връзка, ответната страна се позовава на кратката тригодишна такава. Моли се исковете да се отхвърлят и да се присъдят разноските, направени за защитата.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на ищеца е правилно водено, като остойностеното във фактурите съответства по количеството си на това, записано в карнетите. Размерът на задълженията на ответника е следният: 785.68 лева - главница и 82.25 лева от обезщетението за забава, за периода, въведен като индивидуализиращ в заповедта за плащане и исковата молба. До момента на изготвяне на експертизата, няма извършвани от К. плащания.

Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, включая наемателите на водоснабден обект, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име; партидата на имота е на името на ответника. Тоест, след като е потребител, то същият е страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното задължение да плати доставеното. К. е собственик на имота и това е видно и от представената справка от агенцията по вписванията, както и от предоставеният ***. След като е собственик, то същият е страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното задължение да плати доставеното;

Що се касае до това, дали количеството на доставената вода е правилно определено, 2 тоест, дали иска е доказан с оглед размера си, то трябва да се каже следното:

Според изложеното в исковата молба, в имота няма монтиран водомер, ответнияка не твърди и не доказва наличието на такъв. Към началната дата на процесния период действат общите условия между страните, одобрени от КЕВР с решение № ОУ – 09 /11.08.2014 г ., според които, чл. 25, ал. 8, чл. 23, ал.5, при условията на липсващо измервателно устройство, задължение е на потребителя, който е и собственик, да монтира в имота си годно измервателно устройство. Неизпълнението на това задължение по каквито и да било причини води до право на оператора да начисли като използвано количество вода по реда на чл. 23 от ОУ ал. 5, тоест - определено нормативно, без да има нужда от реален отчет. За целия процесен период, количеството на доставеното е определяно договорно, по тарифа.

Видно от записите в съответните графи в карнетите, където в графата „показания „ е записано „т” ( тарифа), а количеството на водата навсякъде е посочено да е 10 м3 при двама живущи на адреса. Следователно условията на чл. 23 са били налице и са спазени , при което няма как съдът да уважи възражение за липса на реална доставка ( за неизпълнен договор ). При нормативното начисляване, неизвършването на отчета или неспазването на предвидената в общите условия процедура за това е обстоятелство, ирелевантно на спора.

Съдът не споделя и погасителната давност. възражението на ответната страна, че за вземането е изтекла

Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011 г., ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за задълженията и договорите. Вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност, тоест, с изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата на този срок е 08.04.2021 г., когато ищецът – кредитор предприема първото действие за събирането на вземането си, като инициира процес за него – депозира заявление за издаване на заповед за плащане. Началната дата е датата на изискуемостта на всяка от месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от датата на фактурата, каквато ищецът следва да издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ), тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил преди 08.03.2018 г. падеж – вземанията по фактури, издадени редовно преди 08.04.2018 г.

Според таблицата към заключението на вещото лице на л. 72, която възпроизвежда описа на фактурите на л. 2 от делото, няма такива с падеж преди 08.04.2018 г фактури.

Тоест, иска за главницата е основателен в пълния си размер от 785.68 лева; иска да се присъди обезщетение за забавата е основателен също в пълния си размер от 82.25 лева.

Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се понасят от ответника в пълен размер. Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 100 лева, колкото се претендират, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 987 лева, като се има предвид и хонорара на особения представител.

3

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. Ю. К., ЕГН **********, от ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в ***, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3443/09.04.2021 г., по ч. гр. дело № 5908/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,: 785.68 лева - главница, стойност на доставена за периода от 25.04.2018 год. – 26.03.2021 год. питейна вода, сумата от 82.25 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30.06.2018 г. до 28.02.2021 г., и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба/заявлението – 08.04.2021 г до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда М. Ю. К., ЕГН **********, от ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по производството в размер на 987 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________

4