Решение № 101 от 17.06.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Свищов, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20214150100807 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Ищецът Й. К. Д., чрез адв. С.К. о т САК твърди, че НА 19.05.2005г. станала поръчител по Договор за кредит между С.Д.И. и Б.Д. ЕАД, с който се задължила да отговаря солидарно заедно с Н.М.М. и Р.П.Г.. През 2008 г. било образувано ч.гр.дело № 17/2008г. по описа на РС Свищов, по което било издадено определение № 13 от 14.01.200г. за издаване на изпълнителен лист от 15.01.2008г. в полза на банката, с който същата започнала да изпълнява и претендира сумата в размер на 7 406,72 лева, от които главница в размер на 6 530,95 лева, лихви – 875,77 лева , ведно със законна лихва за забава считано от 07.01.2008г. и разноски 410,33 лева. Заявява, че поради липса на точно и своевременно изпълнение на поетите задължения по договора от 19.05.2005г. от длъжника И., банката – кредитор започнала да изпълнява спрямо поръчителите, каквато била и ищцата. Така след смъртта на кредитополучателя С. И., негови законни наследници, които са приели наследството му – съпруга Р. и децата му, също не предприели каквито и да било десйтвия за заплащане на дължими вноски по кредита. През февруари месец 2008г. ищцата получила уведомление изх. № 225/30.01.2008г. изпратено от Б.Д. ЕАД Свищов, с което на същата било предложено извънсъдебно споразумение за плащане на задължението по договора, тъй като бил издаден изпълнителен лист от 15.01.2008г. по ч.гр.дело № 17/2008г. по описа на РС Свищов, като банката посочила, че при неудовлетворяване ще образува изпълнително дело и ще предприеме действия спрямо цялото имущество на ищцата. През месец септември 2010г.

1 ищцата получила Покана за доброволно изпълнение, копие от подлежащ на изпълнение акт с изх. № 06552/13.09.2010г. издадено от ЧСИ М.Г., от която установила, че е образувано изпълнително дело 319/2010г. по описа на ЧСИ Г., а претендиранат сума бил в размер на 11 863,64 лева. Твърди, че месец по –късно, получила последващо съобщение - призовка за принудително изпълнение с изх. № 07842 от 27.10.2010г. издадено от ЧСИ Г., с което била уведомена, че на 15.11.2010г. от 11 часа ще се пристъпи към принудително изпълнение, като се извърши опис и оценка на собствения й недвижим имот. Поради насрочването на публична продан на 27.01.2011г. до 27.02.2011г. в РС Свищов, своевременно след получаване на уведомлението, ищцата подала молба от 09.11.2010г. по изпълнителното дело, в което заявила, че посоченото имущество, срещу което е насочено изпълнението е единствено и несеквестируемо. Впоследствие банката предоставила на ищцата сключено споразумение между Б.Д. ЕАД Свищов и А.Р.М., в което синът на кредитополучателя С. И.

– А.М. се задължил да погаси изцяло претендираните суми в изпълнителния титул, както и натрупаните разходи, но въпреки уговореното разсрочено плащане на задължението, същият не издършвал ежемесечните плащания в уговорения срок и не изпълнил условията на сключеното споразумение. Така през 2014 година получила нова Призовка за принудително изпълнение № 2730 от 19.02.2014г. на ЧСИ Г., с което била уведомена, че на 04.03.2014г. от 11 часа ще се пристъпи към принудително изпълнение като се извърши опис и оценка на собствения й недвижим имот. Била насрочена нова публична продан от 11.03.2014г. до 11.04.2014г. в РС Свищов, като от призовката за принудително изпълнение от 19.02.2014г. установила, че е наложен и запор върху пенсията, въпреки, че същата получавала минималния размер на пенсия определен за страната. Веднага след получаване на тази призовка, ищцата подала нова молба от 24.02.2014г. по изп.дело 319/2010г. на ЧСИ Г., с която отново уведомила, че не следва да се допуска изпълнение спрямо единственото й жилище. Посочва, че до датата на подаване на исковата молба, от последното изпълненително действие от страна на Банката са минали повече от седем години, което е довело до изтичане на законоустановения давностен срок за изпълнение. Следователно погасителната петгодишна давност за вземанията по договора от 19.05.2005г. била изтекла, тъй като липсавли доказателства за предприети действия за принудително събиране в поранен момент и същата не е била прекъсвана от дружеството кредитор Б.Д. ЕАД. Счита, че издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело, по което са извършвани справки за имуществото на ищцата, не представлявали действия по изпълнението и не прекъсвали давността, съобразно ТР № 2/2-13г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи, че при преценка дали е изтекъл давностния срок, следвало да се вземе предвид налице ли са обстоятелства, които да прекъсната течението на срока. В Тълкувателното решение било прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис или оценка на вещ, назначаване на пазач и др. . Не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване 2 имуществото на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи и книжа, назначаване на експертизи за определяне непогасения остатък от дължга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Посочва и , че преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия. Посочва и, че за да е прекъснато давността, искането за извършване на определено изпълнително действие следва да бъде уважено от съдебния изпълнител и действието да е предприето. Позовава се на съдебна практика, в смисъл, че когато не е предприето принудително изпълнение или изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл. 116 б. в ЗЗД. В случая, можело да се направи извода, че началният момент на давността, считан от настъпване на изискуемостта на вземането, до предявяване на иска е изтекъл. Давността започвала да тече от последното предприето изпълнително действие по изпълнителното дело, което в случая било от датата 19.02.2014г.. , а всички последващи изпълнителни действия нямали правно значение, тъй като били извършени по вече перемирано изпълнително дело, в който смисъл било и Решение № 31 от 09.09.2010г. по т.д.

400/2009г. , второ отделение. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело, последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, било извършено по вече перемирано дело. Затова следвало да се приеме, че от датата на последното извършено валидно изпълнително действие на 19.02.2014г. до датата на завеждане на делото били изтекли повече от седем години, като през този период давността не е била спирана, нито прекъсвана, а извършените по перемираното дело действия не следвало да се кредитират. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Б.Д. ЕАД, че ищцата не дължи сумата 7 406,72 лева, от които главница в размер на 6530,95 лева, дължими лихви в размер на 875,77 лева, ведно със законна лихва върху сумата 6530,95 лева, считано от 07.01.2008г. , както и за направените разноски в размер на 410,33 лева, тъй като вземането било погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД по предявения отрицателен установителен иск на основание чл. 124 от ГПК.

Претендира разноски. В хода на устните състезания процесуалният й представител взема становище, че уведомлението за извършената цесия не било надлежно връчено на ищцата, като писмото било върнато в цялост или новият кредитор имал задължение да уведоми длъжника, както и, че последното плащане по изпълнителното дело било от 15.03.2015г. , както и следвало да се съобрази постановеното постановление от ЧСИ Г., в което съдия изпълнителят приема, че е настъпила перемция по изпълнителното дело 319/2010г.. След образуване на изпълнителното дело последното валидно действие, годно да прекъсне давността било извършено по вече перемирано дело, видно от книжата по делото, поради което следвало да се приеме, че от датата на последното извършено валидно изпълнително действие – 19.02.2014г.. до датата на завеждане на делото са изтекли повече от седем години, през които давността не е била спирана или прекъсвана, а извършени по перимарано дело действия не следвало да се кредитират, поради което и следвало иска да се уважи, като се приеме за установено по отношение на ответника, че вземането е погасено по давност.

3

Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските.

Ответникът „

Б.Д.“АД , със седалище гр. София, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, тъй като към датата на предявяване на иска и към момента „Б.Д.“АД не била кредитор по процесното вземане. В условията на евентуалност, иска бил неоснователен. Посочва, че на 19.05.2005г. бил сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Б.Д.“ЕАД/сега АД/, като кредитор и С.Д.И. като кредитополучател, обезпечен с поръчителството на ищцата, като поради допусната забава в плащанията, кредитът е станал изискуем и кредиторът е предприел необходимите действия за събиране на вземането, като се е снабдил с изпълнителен лист от 15.01.2008г.. , издаден по ч.гр.дело № 17/2008г. на РС Свищов и по негова молба било образувано изпълнително дело № 319/2010г. по описа на ЧСИ м.Г. срещу задължените лица по кредита в това число и ищцата. Посочва, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 20.04.2015г.. , сключен между Б.Д. АД и ОТП Ф.Б. ЕАД, ОТП Ф.Б. ЕАД е придобило вземането, произтичащо от неизпълнеинето по Договора за кредит за текущо потребление от 19.05.2005г. с кредитополучател С.Д.И., включително срещу поръчителя – ищцата. Сочи, че „ОТП Ф.Б.“ЕАД е изпратило до ищцата писмо за извършената цесия от името на цевента – Б.Д. ЕАД, като писмото било върнато в цялост с отметка“пратката не е потърсена от получателя“ , видно от известоитео за доставяне.

Уведомлението за цесията било изпратено на адреса, посочен от ищцата в сключения от нея договор за поръчителство с Банката, като адрес за кореспонденция, поради което следвала да се счита уведомена за прехвърлянето на вземането, независимо от това, че поради бездействие на адресата, пратката била върната в цялост. В случай, че бъде прието, че това не представлявало надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането, следвало да бъде прието, че ищцата е уведомена за прехвърляне на вземането с връчване на отговора на исковата молба, ведно с приложените към него писмени доказателства, сред които договора за цесията и уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД , пълномощното от цедента за уведомяване на длъжника за цесията. Счита, че на основание чл. 429 от ГПК цесионерът , като частен правоприемник на цедента се ползва от издадения в полза на „Б.Д.“ЕАД изпълнителен лист. По молба на новия кредитор, с резолюция на ЧСИ М.Г. от 14.08.2015г. на основание чл. 429 ал. 1 от ГПК, като взискател по изпълнително дело № 319/2010г. бил конституиран цесионерт „ОТП Ф.Б.“ЕАД и било прекратено производството по отношение на Б.Д. ЕАД, сега АД. Счита, че след като много преди предявяване на иска, процесното вземане било прехвърлено от Б.Д. ЕАД на „ОТП Ф.Б.“ЕАД и Б.Д. ЕАД не била взискател по изпълнителното дело още от 2015г., разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от ГПК не можела не бъде приложена и било налице липса на пасивна легитимация на Б.Д. ЕАД като ответник по делото, поради което и иска бил недопустим, евентуално неоснователен. В хода на устните състезания, процесуалният представител взема станови иска да бъде отхвърлен , като неоснователен, тъй като би предявен срещу процесуално нелигитимна страна по изложени в 4 отговора на исковата молба съображения, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита излага подробни съображнеия за отхвърляне на предявения иск – прехвърляне на вземането, уведомяване на ищцата за цесията. Позовава се, че уведомяването по чл. 99 от ЗЗД не било елемент от фактиечския състав на договора за цесия и нямало отношение към неговата валидност, доколкото целта на уведомяването била единствено да се избегне ненадлежното изпълнение от страна на длъжника, което в случая не било налице и не се твърдяло.