Определение № 2930 от 03.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2930 гр. София, 03.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002100573 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. Р., ЕГН **********, действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на Калоян И.в Р., ЕГН **********, и Мария И.ва Р.а, ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв. Н. Д., против Решение №1100 от 02.09.2025г. по в. гр. д. №1819/2024г. по описа на Апелативен съд- София.

Със същото е било потвърдено Решение № 260000 от 03.01 2023г. по гр. д.

№ 11568/2016г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав, с което са отхвърлени предявените от И. С. Р., ЕГН **********, Калоян И.в Р., ЕГН **********, и Мария

И.ва

Р.а, ЕГН **********, срещу „Втора многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД, ЕИК: 000689022, искове за заплащане на сума в размер на по 26 000 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на деликта- 16.04.2015г., предявени частично от 150 000 лева за първия ищец и от 200000 лева- за втория и третия ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. Б. Ц.- фактическа съжителка на първия ищец и майка на втория и третия ищец, настъпила на 16.04.2015г., в резултат на протИ.правното поведение на служители на ответника, изразяващо се в непрофесионалното и немарлИ. изпълнение на служебните задължения: непрофесионално приложение на метода „Кристелер“ за 1 изгонване на плода; недокументиране състоянието на родилката между 8.30 ч. и 13.50 ч.; неизвършване на правилна диагностика при първи колапс на Ц. в 13.50 ч. на 16.04.2015 г. и неизграждане диференциалнодиагностичен план с цел установяване на причините за двата колапса; неправилно назначено лечение с водно-солеви разтвори; неправилно документиране на диагностичния процес, тъй като не се съхраняват резултатите от проведените две ултразвукови изследвания в 15.20 ч. и 15.30 ч., а в анестезиологичния лист освен стандартните жизнени показатели не е отразено централно венозно налягане, диурезен дебит, няма данни да е приложена пулсоксиметрия, не са следени активно хематологични и хемостазни показатели, не е изследван кръвно-газов анализ и артериалната кръв; забавяне в определянето на кръвната група и заявяването на кръвен продукт за преливане, което е довело до забавена трансфузия на кръвни продукти и неправилно обемнозаместващо лечение; липса на струйно венозно вливане на еритроцитна маса и колоидни разтвори за поддържане на осмотичното налягане на плазмата на кръвта; неосигуряване на централен венозен път в шийната област, за да бъде осигурен достатъчен венозен път на преливаната кръв.

С решението е обезсилено допълнителното Решение № 260173 от 15.03.2024г., постановено по делото, с което съдът е допълнил на основание чл. 250 ГПК Решение № 260000 от 03.01.2023г. по гр. дело №11568/2016г. на СГС, 1-11 състав, като е отхвърлил предявените от всеки от ищците срещу ответника искове за сума от още по 74 000 лв., представляващи разлика между размера на отхвърления с решението иск от 26 000лв. и увеличения размер от 100 000лв. с протоколно определение от 01.09.2020г., предявени частично от 150 000 лева за първия ищец и от 200000 лева- за втория и третия ищец.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея „Втора многопрофилна болница за активно 2 лечение- София“ ЕАД, ЕИК: 000689022, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Стефан

Н. Узунов, чрез пълномощника му по делото адв. Е. С., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от третото лицепомагач на страната на ответника- ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Според епикриза на И. Б. Ц., на 32 г., тя е постъпила във „Втора многопрофилна болница за активно лечение - София" ЕАД на 16.04.2015г., като в 5.30 ч. е родила дете от женски пол с тегло 3950 гр.и ръст 53 см., при кръвозагуба 300 мл., като два часа след раждането /2-ро раждане, 4- та бременност/ е преведена в Родилно отделение афебрилна, без оплаквания, с контрахирана матка, умерени лохии и стабилна хемодинамика.

В 13.50 ч. след прилошаване при ставане от леглото са включени венозни вливания от дежурен лекар, а в 14.00 ч. в болничната документация са отразени нормални стойности на кръвно налягане, пулс, розови лигавици, без субективни оплаквания. В 15.20 ч. след повторно колабиране при ставане от леглото е направен ехографски преглед, при който е установена кръгловата формация към левия хипохондриум с приблизителни размери 12x12 см., липсват данни за свободна течност в кавум Дъгласи, матка - линеално ехо. В 15.30 ч. е уведомен дежурният лекар д-р Угрински и завеждащият клиника проф. Стамболов. След направен консилиум е взето решение за спешна лапаротомия, заради описаната ехографска находка с присъствие на хирург от V-та градска болница - д-р Асенов. Лапаротомията е започнала в 16.15 ч. и е продължила до 20.00 ч., заедно с реанимационни мероприятия за поддържане на жизненоважните функции, включително и хемотрансфузия. По време на операцията в 20.05ч. е настъпила смъртта на пациента.

3

Според историята на заболяването на И. Б. Ц. след раждането в 8.15 ч. са измерени кръвно налягане- 115/70, пулс - 76, като е констатирано, че матката е добре контрахирана, кърви умерено. В 8.30 ч. е посочено, че пациентката е афебрилна, без оплаквания, матка контрахира, изтичат лохи. Следващото отразяване е в 13.50ч., като е посочено, че при ставане от леглото й прилошало, измерено е кръвно 80/60, пулс 90, лигавици бледи; в 14,01 ч. е измерено кръвно 110/70, пулс 86, без оплаквания, лигавици - бледи; в 15,20 ч. - повторен колапс, кръвно 80/60, пулс – 96; в 15,30 ч. е отразено открита в лява подребрена област находка под слезката и в 15.50 ч. пациентката е преведена в операционна зала. За извършената операция е изготвен оперативен протокол.

От показанията на св. Цветкова, които съдът е приел, че подлежат на критичен анализ съгласно чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, тъй като свидетелства и за изпълнение на свои задължения, е установено, че през април 2015 г. е работила като акушерка във „Втора градска болница“, в родилна зала. На датата на раждането на И.

Ц. била дежурна нощна смяна. И. постъпила някъде между 22-23 часа „по повод на това дали е започнало раждането или не“. От прегледа на лекаря се установило че жената има 1 см. разкритие и тя самата преценила, че е по-добре да си отиде вкъщи и да изчака момента, защото е раждала и знае какво е контракции, но искала да си бъде вкъщи. Около 1-1,20 ч. тя постъпила отново, с родова дейност, с 4-5 см. разкритие, някъде към 4 часа дежурният лекар установил, че то е 6-7 см. и отворил околоплодния мехур. Раждането имало нормален ход, към 6,35-6,40ч. станало без никакъв проблем. При И. нямало обстоятелства, които да наложат прилагането на метода „Кристелер“, и такъв метод не е използван от лекаря. Тоновете били идеални.

Жената напъвала, слушала, като от постъпването й с 4-5 см. разкритие в 1ч. до раждането в 6,30 ч. минали 4-ри часа, което според свидетелката е нормално като времетраене за второ раждане. Всяка родилка задължително два часа заедно с бебето оставала в коридора пред вратите на родилна зала и се следяло състоянието й без да се превежда в стая. В случая не е имало никакви притеснения, като дежурството на свидетелката било до 7,30 ч., жената била събудена от родилното легло и я сложили в коридора, след настаняването на леглото два часа не се позволявало да се опитва да става сама, да ходи до тоалетна или нещо да иска да си вземе. Над главите им имало аларма, която да 4 се натисне, ако няма персонал; съобщили на свидетелката, че на И. й е станало лошо някъде около обяд. Една от колежките й я попитала дали при нея е имало повече кръвозагуба, тъй като й е станало лошо и е колабирала.

Свидетелката отговорила, че е станало това, което е написано в листа и това което е отчетено с мензурката, при нея плацентата била малко по-голяма.

Очаквало се, че кръвозагубата ще е малко по-голяма, защото се отделят поголеми кръвоносни съдове отколкото при по-малка плацента, но всичко било в границите на нормалното. След превеждането в стаята се извършвало периодично наблюдение над родилката от нарочна акушерка и ако до родилката имало друга жена винаги предупреждавали жената, която е до нея и която е с един или два дни повече от нея, че има аларма, която се натиска при нужда. Единственото, което било позволено да вписват в история на раждането това бил декурзус, който се пишел два часа след ражданетотемпература, пулс, кръвно, матката къде се намира,умерено ли кърви матката или малко повече и тогава записвали отдолу- превежда се в родилно отделение, а после лекарите отбелязвали декурзус при визитация. При едно нормално раждане, както протекло при И., не е имало никаква причина, която да им дава повод да водят реанимационен лист, да се отбелязва декурзус на два часа, на един час и т.н. В 7,05 ч. приключили със самия шев, тъй като се получило едно малко разкъсване на перинеума, но това било нещо, което ставало почти при всяка родилка. Оставили спонтанно да се скъса на ново място, за да може по-добре да се осъществи зарастването. Упойката била сложена, защото тя изтърпяла доста болки по време на раждането и за да й спестят болките от самото зашиване.

От показанията на св. Порожанова се установява, че е родила във Втора МБАЛ на 11.04.2015г. и останала повече дни в болницата. След като И. родила сутринта я настанили в стаята при нея. Била изтощена и изморена, доволна, че си има бебе. Имало малко повече присъствие от страна на болничния състав. Отделяли й внимание. Лекарят дошъл да я прегледа, сестрите също се въртяли и я питали как е. Довели бебето, тя го гушнала и направили неуспешен опит да го кърми. Освен, че било тежко и трудно раждане, И. не й е споделяла подробности. След като й взели бебето тя продължила да отпада, сложили й система, а преди товаq когато я довелиq докторът я прегледал и назначил някаква система. Тя говорила със свои близки и роднини, била активна. После станала, разходила се малко, за да 5 вземе детето, а когато се върнала обратно започнала съвсем да отпада, седнала и казала, че е уморена. След това пак идвали и й давали лекарства. Пак дошъл доктор, но друг, който я прегледал. Попитал я как е, а тя му отговорила с думи, които били в смисъл, че е изтощена и изморена. Следобед тя почнала все повече и повече да казва, че е уморена, че започнало да я боли. Помолила свидетелката, ако много я заболи, да отиде да извика сестрите, което в един момент се случило– някъде следобед казала, че й е зле, че я боли, виждало се, че пребледнява. Свидетелката извикала сестрата, която довела доктор, който я прегледал и започнали активно да събират лекари. Докарали и апаратура и в един момент изкарали свидетелката от стаята. Било следобед, не си спомня в колко часа. След като прегледали И., по спомен на свидетелката й правили ехографи. Тя в един момент припаднала на леглото и от този момент свидетелката вече била извън стаята. Свидетелката е уточнила, че е възможно и персоналът на болницата да я е помолил да ги повика при проблем, както е заявила в досъдебното производство.