Решение № 244 от 27.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20233100900408 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Н. Л. Л. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес ****, срещу „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 111 П, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 14509.27 евро, представляваща редовна главница по договор за банков кредит № 014LD-R-00032 от 20.6.2008г., сключен между ответника и наследодателя на ищеца Л. Н.ев Л., починал на 17.04.2016г., сумата от 146.78 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.05.2023г. – 01.06.2023г. и сумата от 197.49 евро, представляваща законна лихва върху главницата от 14 509.27 евро за периода 01.06.2023 г. - 19.07.2023 г. (след допуснато в о.с.з. на 26.04.2024г. уточнение и изменение на иска) В исковата молба се излага, че ищецът е единствен наследник по закон на Л. Н.ев Л., поч. на 17.04.2016г., който приживе е имал сключен с ответника договор за банков кредит № 014LD-R-00032 от 20.6.2008г., по силата на който банката е следвало да му предостави кредит от 21 000 евро срещу задължение за връщането му в срок до 01.06.2023г. съгласно погасителен план. Кредитът е обезпечен с ипотека, сключена с нот. акт № 92, том XV, дело № 13476/20.6.2008г. Ищецът никога не е канен да заплаща кредита. Независимо от това същият е заплатил след смъртта на наследодателя си сумата от общо 1

21463.49 евро (на 17.04.2016г. и 30.05.2023г. сумите от 36961.04 лева и 2085 евро, както и още два пъти по 470 лева), с което счита, че е погасил кредита изцяло. Независимо от това ответникът неоснователно претендира, че е налице непогасен остатък в размер на исковата сума и е отправил предупреждение, че ще пристъпи към снабдяване с изпълнителен лист, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Позовава се на неравноправност на следните договорни клаузи – предвиденото в погасителния план предпочтително удовлетворяване на лихви, вместо на главница, чл.9 поради прекомерност и неяснота на възнаградителната лихва, чл.10 за капитализация на начислени, но не просрочени лихви към главницата, чл.13 такса за управление на кредита в размер на 1.5% в деня на първо усвояване и по 0.3% от непогасената главница в началото на всяка следваща година, чл.18, уреждаща поредността за погасяване при недостатъчност на плащането; вписването в погасителния план на ГПР от 12.06 %. Счита, че посочените клаузи са неравноправни на основание чл.143, т.5, 10, 11 и 19 от ЗЗП и съответно са нищожни.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Излага, че липсата на отправена до ищеца покана не го освобождава от отговорност. Предвидената в чл.84, ал.1, изр. 2 от ЗЗД покана се отнася само за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя. При наличие на знание за задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно договорните клаузи. В случая с извършваните от него плащания ищецът е демонстрирал информираността си за наличието на договора за кредит, поради което нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД не намира приложение. Възраженията за неравноправност на договора оспорва като необосновани и неоснователни.

Твърди, че всички договорни клаузи са индивидуално уговорени и като такива са изключени от понятието неравноправност. Въпреки, че на кредитополучателите се предлагат типови договори, параметрите по всеки отделен договор се договарят индивидуално, кредитополучателят изначално избира условията и има възможност да влияе върху съдържанието им.

Поддържа, че клаузата на т. 18 от договора е съобразена с поредността на погасяване, предвидена в чл.76, ал.2 от ЗЗД и ТР по т.д. 3/2017г. на ВКС.

Твърди, че посоченият в погасителния план размер на възнаградителната лихва има ориентировъчен характер. Счита, че клаузите за договорната лихва са формулирани по ясен начин и са съобразени с чл.24 от ЗКНИП и чл.11 от ЗПК. Същата се формира като сбор от два компонента - фиксирана надбавка и променлив индекс (БЛП), като съгласно чл.9.3. последният се променя едностранно от банката, без да е необходимо предоговаряне. Размерът на БЛП 2 към момента на сключване на договора е изрично посочен – 5.79%, а същият е дефиниран в раздел II от договора, поради което го счита за разбираем от средния, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен потребител. Банката не е упражнила правото си да промени размера на месечните погасителни вноски, а само е променяла съотношението между лихва и главница. С промяна на съотношението не се изменя размерът на самата месечна вноска, поради което за банката не е възниквало задължение да уведомява писмено кредитополучателя и да съставя нов погасителен план. Формираните разлики между действително дължимата лихва и главница се отразяват в последната изравнителна вноска. Поддържа, че размерът на възнаградителната лихва не е прекомерен, тъй като не надвишава предвидения в чл.19, ал.4 от ЗКП лимит, независимо, че последната разпоредба не е действала по време на сключване на договора.

Размерът на възнаграждението за ползване на заема следва да се съизмерява със стойността на заетата сума, със срока за връщане и с това дали дългът е обезпечен. Доколкото в случая се касае за дългосрочен кредит (15 години), същият, макар и обезпечен, е рисков за кредитора поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. Излага, че за разлика от анатоцизма по чл.10, ал.3 от ЗЗД, няма забрана, вкл. в Наредба №9/2008г. на БНБ, за извършване на капитализиране на неплатени договорни лихви към главницата. Възнаградителната лихва е цената за предоставения паричен ресурс, а не лихва за забава, поради което няма пречка за капитализирането й, ако по делото се установи, че такова е извършвано. Поддържа, че клаузата на т.13 относно таксата за управление е в съответствие с чл.58 от ЗКИ и не е нищожна на основание чл.10а от ЗПК, тъй като този закон е приет след сключването на договора и респективно не намира приложение спрямо него на основание пар.13 от ПРЗ от с.з. Същото се отнася и до клаузата на чл.11, ал.2 от ЗПК досежно изискванията за подписване на Общите условия.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С представения по делото договор № 014LD-R-00032 от 20.6.2008г., сключен между Л. Н.ев Л. с ЕГН ********** и „Първа инвестиционна банка" АД, банката се е задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 21 000 евро за погасяване на съществуващи задължения и текущи битови нужди, срещу задължение за връщането й в срок до 01.06.2023г. съгласно погасителен план. В чл.9 е уговорена възнаградителна лихва в размер на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката за евро, увеличен с надбавка 5,21 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 5,79%.

Според чл.9.1. възнаградителната лихва се заплаща периодично в размер и на 3 падежи подробно описани в погасителен план, като размерът на лихвените плащания, посочени в погасителния план, не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а има ориентировъчен характер. При промяна на БЛП, договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне, като в този случай банката има право едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план, за което уведомява кредитополучателя писмено (чл.9.3.). Според договореното в чл.9.4. по свое усмотрение банката може да капитализира начислените, но непросрочени лихви, чрез прибавянето им към главницата съгласно Наредба 9/2003г. на БНБ. В чл.11 е уговорено, че забавените плащания се отнасят в просрочие и се олихвяват с възнаградителна лихва плюс надбавка от 20 пункта. Съгласно чл.18 от договора когато извършеното плащане не е достатъчно да покрие задълженията по договора, същите се погасяват по следния ред: 1. такси и разноски, 2. наказателна лихва, 3. просрочена лихва, 4. главница, освен ако страните се договарят изрично за друго. Задължения за такси са уговорени в чл.12 от договора - еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на левовата равностойност на 20 евро и в чл.13 – комисионна за управление на кредита в размер на 1,5% от разрешения кредит в деня на първото усвояване и по 0,3% от непогасената главница, платима в началото на всяка следваща година след изтичане на първата година от срока на действие на договора.

Неразделна част от договора представлява представеният по делото двустранно подписан погасителен план с начална дата 24.06.2008г. и крайна дата 01.05.2023г., съдържащ дА. за размер на усвоен кредит, годишен лихвен процент – 11%, годишен процент на разходите (ГПР) – 12,06 %, падеж и размер на погасителните вноски и на включените в тях компоненти за главница и лихви.

Кредитът е обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот. акт № 92, том XV, дело № 13476/20.6.2008г.

Видно от представеното удостоверение за наследници ищецът се явява единствен наследник по закон на кредитополучателя Л. Н.ев Л. с ЕГН **********, починал на 17.04.2016г.

На 06.06.2016г. по искане на ищеца, представляван от неговата майка и законен представител, ответникът е издал удостоверение за размера на дълга по процесния договор за кредит към 03.06.2016г., в което е посочен неизплатен остатък от дълга в размер на 18778,38 евро главница 646,17 евро възнаградителна лихва.

Представени са 88 бр. вносни бележки, издадени в периода 13.07.2016г.

4

– 19.05.2023г., за извършени от законния представител на ищеца – Б. Б., плащания в полза на „ПИБ“АД с основание „вноска по кредит“ по номер на клиент 000386973 – Л. Л., починало лице.

Представена е вносна бележка от 15.03.2024г. за заплащане в хода на процеса на сумата от 86,80 евро с основание „окончателно плащане по договор № 014LD-R-00032“ от 20.6.2008г. от законния представител на ищеца в полза на „ПИБ“АД.

От заключението на допуснатата ССЕ, уточнено в о.с.з., се установява, че на 24.06.2008г. сметката на кредитополучателя Л. Л. е заверена със сумата от 21000 евро. Удържана е такса за управление на кредит в размер на 315 евро и 20 евро такса за разглеждане искане за кредит. Общият размер на погасената част по анюитетните вноски по договора е 43015,67 евро, а погасените такси са в размер на 777,65 евро. Лихвеният процент е изменян едностранно от банката в посока увеличение до 01.03.2023г., когато е достигнал 14,40 %, след което в посока намаление до 01.08.2023 г., когато е определен на 3,28%, след което следва плавно повишаване до 3,79% считано от 01.02.2024г. Има методики за изменение на БЛП за различните периоди на действие на договора, които включват сложен алгоритъм и множество компоненти, част от които нямат публичен характер. Не е възможно да се провери дали тези компоненти са правилно изчислени, тъй като се касае за много специфична материя. Размерът на наказателната лихва е формиран като към лихвения процент за възнаградителна лихва се прибавят 20 пункта и е начислявана върху падежиралата вноска за главница. С оглед извършеното едностранно изменение на възнаградителната лихва, наказателната лихва е варирала в диапазона от 28,50% до 34,80 %. Капитализация на възнаградителна лихва към главница не е извършвана. Кредитът не е отнасян счетоводно като предсрочно изискуем. Към датата на изготвяне на експертизата - 18.04.2024г., не е преустановено начисляването на договорна и наказателна лихва. Според приложения към експертизата погасителен план по варианта според записванията в банката, крайният падеж на договора при запазване на размера на погасителната вноска би следвало да настъпи на 01.04.2030г. По счетоводни дА. на банката при съобразяване на едностранното изменение на лихвите размерът на дълга е както следва: