Решение № 556 от 03.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Пловдив, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300500634 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК, във вр. с чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.92 във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от

„************ чрез адв. З.Ц., срещу решение № 260008 от 04.01.2022 г., постановено по гр.дело № 6350/2020 г. по описа на РС - Пловдив, VІ гр. състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Г.

И. А. дължи на „Т*********** сумата от общо 2526.59 лева – главница, за която е издадена заповед № 11183/10.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18341/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, II бр.с., като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 2527,59 лева до пълния претендиран размер от 4592,02 лева, за която са издадени фактури №7267881302/25.01.2018 г.,

№7267926141/01.02.2018 г.,

№7269218836/25.02.2018 г.,

№7269316638/01.03.2018 г. и

№7272082597/01.05.2018 г. и е издадена заповед № 11183/10.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18341/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, II бр.с. Решението се обжалва единствено в частта, с която е отхвърлен установителния иск за сумата от 80.34 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 616356541 от 15.09.2016 г., изменен с допълнително споразумение № 014007424 от 08.02.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, и за сумата от 1

398.01 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 619449105 от 08.02.2018 г.

С допълнителна молба е уточнено от жалбоподателя, че с решението първоинстанционният съд отхвърля иска за претенцията общо в размер на 2064.43 лв., но предмет на обжалване са единствено сумата от 80.34 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по договор за мобилни услуги № 616356541 от 15.09.2016 г., изменен с допълнително споразумение № 014007424 от 08.02.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с които се предоставя мобилен номер ***********, и сумата от 398.01. лв. – неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по договор за мобилни услуги № 617943927 от 13.06.2017 г., с който се предоставя мобилен номер ********.

С молба, депозирана за съдебно заседание от жалбоподателя, се посочва, че неустойката в размер на 398.01 лв. се дължи поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги *********** от 08.02.2018 г., с който се предоставя мобилен номер **********.

Излагат се подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в атакуваната му част. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба и уточненията към нея не е постъпил от въззиваемата страна.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Районният съд е сезиран с предявени от „***********, против Г.

И. А., ЕГН **********, с адрес гр. **********, установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 4 592,02 лв. – главница, за 2 която са издадени фактури

№7267881302/25.01.2018 г.,

№7267926141/01.02.2018 г.,

№7269218836/25.02.2018 г.,

№7269316638/01.03.2018 г. и №7272082597/01.05.2018 г., и която сума е дължима по договор за мобилни услуги № ********** от 21.01.2016 г., договор за мобилни услуги № ********* от 12.04.2016 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 12.04.2016 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 012164319 от 24.05.2016 г., договор за мобилни услуги № 616356541 от 15.09.2016 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ******** и договор за лизинг от 15.09.2016 г., договор за мобилни услуги № ************ от 14.03.2017 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № *********** и договор за лизинг от 14.03.2017 г., договор за мобилни услуги № ********** от 26.04.2017 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********** и договор за лизинг от 26.04.2017 г., договор за мобилни услуги № ********** от 13.06.2017г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 13.09.2017 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********** и договор за лизинг от 16.10.2017 г. и договор за допълнителен лизинг № ********** от 16.11.2017 г., договор за мобилни услуги № ********** и договор за лизинг от 11.12.2017 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********** и договор за лизинг от 08.01.2018 г., договор за мобилни услуги № ************ от 08.02.2018 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********** от 08.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземане, за които суми е издадена заповед № 11183/10.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18341/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, II бр.с.

В исковата молба и уточняваща молба от 06.07.2020 г. се твърди, че искът се предявява след проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 18341 по описа за 2019 г. Изложени са обстоятелства, че между „**********” ЕАД и ответника били сключени допълнителни споразумения по договори за мобилни услуги от 21.01.2016 г., 12.04.2016 г., договор за лизинг от 12.04.2016 г., допълнително споразумение от 24.05.2016 г., договор за мобилни услуги от 15.09.2016 г., договор за мобилни услуги от 14.03.2017 г., договор за лизинг от 14.03.2017 г., договор за мобилни услуги от 26.04.2017 г., допълнително споразумение от 26.04.2017 г., договор за мобилни услуги от 13.06.2017 г., допълнително споразумение от 13.09.2017 г., допълнително споразумение от 16.10.2017 г., договор за допълнителен лизинг от 16.11.2017 г., договор за мобилни услуги от 11.12.2017 г. и договор за лизинг от 11.12.2017 г., допълнително споразумение от 08.01.2018 г., договор за лизинг от 08.01.2018 г., договор за мобилни услуги от 08.02.2018 г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил своите парични задължения, начислени в 5 бр. фактури, издадени в периода месец януари 2018 г. – месец май 2018 г., 3 като във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от посочените договори за неплатени абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски и неустойки. Общо претендираната главница била 4592.02 лв. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено наличието на вземане по издадената заповед за изпълнение за сумата от 4592.02 лв. – общ сбор на дължимите суми по цитираните пет фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендирани са направените по делото разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Положените подписи в договорите за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг и съпътстващите ги документи не били на ответника, имената му не били изписани от него. Не били подписани от него и приложените записи на заповед. Счита, че между страните не били сключвани посочените в исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг. Оспорва се истинността на подписа на ответника в посочените документи. Ответникът не дължал плащане за предоставени мобилни услуги и на вноските по лизинговите договори. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на запис на заповед от 12.04.2016 г. за сумата от 282.67 лв. Сочи се, че няма доказателства ищецът да е прекратил договорите за мобилни услуги и тези за лизинг. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Прието е от първостепенния съд, че исковете са допустими видно от приложеното ч. гр. д. № 18341/2019 г. на Районен съд Пловдив, II бр.с., вземанията по производството съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Исковете са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:

С договор за мобилни услуги № **********г., изменен с допълнително споразумение № 012967742 от 14.03.2017 г. и допълнително споразумение № 014007424 от 08.02.2018 г., на ответника е предоставена мобилна услуга с мобилен номер *********** срещу сумата от 24,99 лв. с ДДС на месец, а с договор за лизинг от 14.03.2017 г. – мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A5 Gold 2017, срещу сумата от общо 950,16 лв., при месена вноска от 39,59 лв., с последна падежна вноска на 14.02.2019 г.

Начислената неустойка в размер на 80.34 лв. по този договор е предмет на 4 въззивното обжалване.

С договор за мобилни услуги № ********** от 08.02.2018 г. на ответника е предоставена мобилна услуга с мобилен номер ************ срещу сумата от 44,99 лв. с ДДС на месец. Начислената неустойка в размер на 398.01 лв. по този договор е предмет на въззивното обжалване.

Във всеки от договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях е предвидена клауза да неустойка, дължима от потребителя при предсрочно прекратяване на договорите по негова вина или желание. Дължимата неустойка, според уговореното, е в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси за всяка симкарта до края на срока на договора. Уговорена е още и неустойка при прекратяване на договори с предоставено устройство за ползване, в който случай потребителят дължал разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената от потребителя цена по договора за лизинг.

Във връзка с направено оспорване на авторството на договорите за лизинг от страна на особения представител на ответника, е прието заключение по СПЕ, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обосновано - вещото лице е отговорило пълно на поставените задачи.

Според експерта, имената „Г.И. А.“ в договорите за лизинг от 12.04.2016 г., 15.09.2016 г., 14.03.2017 г., 26.04.2017 г., 16.10.2017 г., 16.11.2017 г., 11.12.2017 г. и 08.01.2018 г., вероятно са изпълнение от ответника. Вещото лице обаче е категорично, че подписите за „лизингополучател“ в същите договори за лизинг са изпълнени от Г.А.