Решение № 4358 от 04.12.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4358 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110110543 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба, подадена от И. В. Б., ЕГН **********, действаща лично и като майка на детето М. В. Д., ЕГН **********, двете с адрес: град В., ж.к. В. № * срещу В. К. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № * за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В молбата за налагане на мерки за защита се излага, че с ответника имат общо дете като са се намирали във фактическо съжителство, което още в ранен етап е включвало физическо насилие, обиди, унижения и вербална агресия. Твърди, че била свикнала да живее по този начин, въпреки че това се отразявало на работата й, тъй като от много от местата била освободена от длъжност. Желаела да осигури на дъщеря си различно бъдеще от това, изпълнено с емоционално и психическо насилие. Фактическата им раздяла е от април 2024 г. като въпреки това поведението на ответника не се е променило и същият непрестанно обижда като в приложението „Вайбър“ дори я заплашва. Посочва, че на 12.05.2025 г. спрямо нея е упражнено физическо насилие – удар с юмрук в лицето и стискане за горните крайници, в присъствието на детето. Има издадено медицинско удостоверение за тези нанесени увреждания. Не е подала молба за защита, поради тревожност, объркване, страх, но моли актът да бъде разгледан от съда, доколкото е извършен в шест месечния срок. На 28.07.2025 г. й се обадили от детската градина да си вземе детето, с оглед здравословно неразположение като грижи през следващите дни полагала бабата по бащина линия. На 29 и 30.07 1 последната й отказала да си вземе детето, под претекст че спи, а на 31.07.2025 г. ответникът я посрещнал с бутане, викове и крясъци на детската площадка, където играело детето им като я и заплашил. Заявил й да се маха, че „ще я приключи“ като я нарекъл и „мършоляк“, „курво мръсна“, „червей нещастен“ и физически й попречил да стигне до детето си. Издърпал я насила до кола отстрани и тя останала безпомощна като ответникът взел детето. Страхувала се да ги последва. Била придружена от приятелка, срещу която ответникът физически реагирал, въпреки състоянието й. Случилото се развило пред детето и е възприето от него. Подала сигнал на тел. 112, а от там я препратили в Трето РУ. На 01.08.2025 г. майка й взела дъщеря й от дома на бабата по бащина линия. На 26.08.2025 г. ответникът ги пресрещнал и предложил да ги закара, но майката отказала, тъй като градината е в непосредствена близост.

След като оставила дъщеря си ответникът я обиждал с думите „курво мръсна“, „мършоляк“, „Ще има панаири“ и че ще я размаже. Притеснила се детето да не види през прозореца на детската градина и бързо се прибрала. На 27.08.2025 г. отново оставила детето на детска градина и ответникът я пресрещнал с колата и карал близо до нея докато се прибере като я обиждал с думите „курво мръсна“, „боклук нещастен“, „мършо“, „червей“. Много се разстроила. На 28.08.2025 г. отново ги пресрещнал, искал да качи детето на тротинетката и въпреки противопоставянето на майката качил детето и след като го оставили в детската градина отново я нападал и обиждал. Карал в заплашителна близост до нея и й говорел злобно и агресивно – „курво мръсна, ще те размажа“, „мършо нещастна, ако ви видя с камъни ще ви целя“, „Ще те приключа, бягай надалеч“. В първото по делото заседание, по реда на чл. 143 ГПК е изложила твърдения за още един акт на насилие – 13.07.2025 г., приет за разглеждане в настоящото производство, на осн. чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН. Излагат се твърдения, че на този ден молителката Б. е желаела да отиде на пикник с детето, а то се е намирало при баща си, предвид което молителката И. заедно с нейна приятелка Н. са отишли до жилището на ответника. Видели са, че същия се намира пред входа с негови приятели по обяд и детето е било с тях до масата. И. е поискала да вземе детето, но на желанието й да вземе детето е отвърнато с гняв, ярост, обидни реплики като „мърша, къде ще водиш това дете. Няма да водиш никъде това дете, ще ви убия“. Стигнало се е и до дърпане между молителката и ответника. В този момент е дошла приятелката на И., която се е опитвала да потуши разправията. В този момент И. е успяла да вземе детето, да го прибере и настани в колата. През отворен прозорец на колата, ответникът се е вмъкнал в колата, нанасял е удари и дори се е движил с потеглящото превозно средство, известно време, като твърди, че тези удари са нанасяни по лекия автомобил и са стигали почти до молителката И., като всичко се е случило в присъствието и е възприето от детето. Моли за уважаване на молбата за защита.

Ответникът депозира становище, в което заявява, че в случая е налице злоупотреба с права от страна на молителката, целяща да наруши режима на лични отношения на бащата и детето и да го изнудва с парични средства за 2 издръжка на детето, с оглед налични зависимости от страна на молителката, а именно употреба на алкохол, наркотици и игра в онлайн сайтове за хазарт.

Моли, за отхвърляне на молбата за защита по реда на ЗЗДН. Оспорва и нововъведения акт на насилие с наведените факти и твърдения.

От събраните по делото доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка:

Депозирана е декларация по реда на чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която са декларирани от страна на молителката И. В. Б. твърдяните актове на насилие, с изключение на последния от 13.07.2025 г., заявен в съдебно заседание от 09.10.2025 г.

От медицинско удостоверение № * г., издадено от лекар при МБАЛ „Св.

А. – В.“ АД в полза на И. В. Б. се установява, че клепачите на лявото око са значително оттекли и мораво кръвонаседнали, навън от ириса, където личи ярко червен кръвоизлив с неправилна форма и диаметър около 2,5 – 3 см, а по задната и страничната повърхност на дясната мишница в средна трета, вътрешна повърхност в долна трета, предна повърхност на дясната предмишница в горна трета, страничната и предната повърхности на лявата мишница в горна трета, страничната повърхност на лявата предмишница в горна и средна трета – разнокалибрени с неправилна форма, морави кръвонасядания с диаметър между 1 и 3-4 см. В заключението е отразено, че се касае за левостранен сюбконюнктивален кръвоизлив, кръвонасядания по лицето, двете мишници и предмишници като травматичните увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, които могат да се получат по указания време и начин – на 12.05.2025 г. към 10.00 часа в дома, бащата на детето й нанесъл удар с юмрук в областта на лицето и в областта на горните крайници.

Приета по делото е кореспонденция от социалните мрежи за комуникация, от 02.07, 03.07, 08.07, 13.07, 15.07, 23.07, между И. Б. и В. Д., която изобилства от нецензурни изрази и от която се установява влошената комуникация между тях и невъзможността да постигнат съгласие относно общото им дете. Представена е такава и от месец май и юни, от която също се установява невъзможността за общуване на И. Б. и В. Д. както и пререканията им относно парични средства.

От справка за съдимост на В. К. Д., издадена от Бюро съдимост при Районен съд – град В. се установява, че същият е неосъждан. Няма данни да е настаняван за лечение в Психиатричните клиники на УБАЛ „Св. М.“ ЕАД – град В..

От изискана информация от МВР, трето РУ се установява, че срещу В.

К. Д. не са постъпвали сигнали и жалби от страна на И. В. Б..

Приет по делото е социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, от който се установява, че ежедневните грижи по отношение на детето М. В. Д. се осъществяват от нейната майка И. В. Б. като са налице конфликтни отношения между родителите и взаимни обвинения, с оглед настъпилата раздяла между 3 тях. Становището на социалните работници е, че не следва да се допуска поставянето на детето в дисфункционална среда и въвличането му в родителския конфликт. В доклада е отразено, че детето е показало емоционалната си привързаност и към двамата родители като от фактическата раздяла до юли 2025 г. детето е имало възможност да общува и с двамата родители като прекарва време с баща и с преспиване. Същото с любов и радост споделя за контактите с разширения семеен кръг. Двамата родители са заявили, че желаят най-доброто за своето дете като не желаят да се ограничават контактите с другия родител. От допълнително изготвения социален доклад по делото се установява, че детето не е посещавало от няколко седмици баща си, тъй като майка й казала, че „мама и тати се сбиха и е станало нещо“. Посочило е, че много пъти е виждало майка му и баща му да се карат много пъти, както и че конфликти като този „мама да бие тати и тати да бие мама“ са чести. В тези моменти детето е питало баща си дали може да отиде при майка си и той й разрешавал като родителите й спирали да се карат.

Наблюдава се повишена тревожност като детето стиска по-силно любимата си играчка. М. е споделила, че най-често се карат при кого да отиде. Виждала е майка си с посинено око. Заявила е, че ако помоли баща й да не прави така, той ще го изпълни, а самата тя е решила да бъде много с баща си и много с майка си. Споделила, че й е мъчно за баща й и затова си пускала негови любими песни. Не се страхува от никого от родителите си. Посочила е, че ако има проблем би споделила на баща си. Детето е споделило, че за да се чувства добре иска майка й и баща й да се гушнат. В психо-емоционалното състояние на детето се наблюдават индикатори за вътрешен дискомфорт, свързан с взаимоотношенията между родителите като липсва общуване с бащата.

Негативните преживявания са фокусирани върху родителските разногласия, които се явяват стресогенни и представляват форма на емоционално насилие и имат потенциално негативно въздействие върху психичното въздействие на детето.

Приобщен по делото е аудиофайл, предоставен от Регионален център 112 – В., от който се установява, че на 31.07.2025 г. е отправено обаждане до спешната телефонна линия от страна на И. Б. затова, че отива да си вземе детето от баща му като е посочила, че нямат съдебно решение относно упражняването на родителските права относно детето и че според майката бащата не е добре психически и разказва за ситуация, в който тя отишла да види детето, тъй като не го е виждала от три дни и искала да я прегърне и да я погали, а бащата й я дръпнал от ръцете, тъй като детето се разстроило, а той си мислел, че тя мъчи детето, а тя просто искала да го вземе. В разговора се посочва, че я е ударил няколко пъти по ръката пред входа и имала свидетели.

Поканена е служителят на Трето РУ да подаде жалба. По време на разговора се установява, че И. Б. е спокойна и разговоря нормално със служителят на телефон 112 и на Трето РУ.

Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на Н.Пл.П., от които се установява, че познава и двете страни като на 13.07 са искали да 4 отидат заедно на пикник, но М. е била при баща си и затова са отишли пред дома на В., където пред блока същият започнал да я обижда с думите „курво, мръсна“ и й заявил, че детето няма да тръгне с тях. Свидетелката се опитала да потуши скандала, за да не се възприема от детето. През това време детето и И. били скрити до една кола, а след това И. го взела и го качила в собствения си автомобил като В. им заявил, че „сега ще ги убие“ и дори се пресегнал през прозореца на колата и й посягал, докато детето е било отзад. По време на пикника било разстроено и наричало майка си „мършляк и курво мръсна“.

След като се върнали от пикник, В. бил взел колата на И. и дълго време не казвал къде е колата. От показанията й се установява, че е била на 31.07 заедно с И., която искала да си вземе детето от В.. Били на детската площадка, но последният крещял и пак не й дал детето. И. го молила да поговорят нормално и отишли до един автомобил, където И. клекнала и се разплакала, а В. взел детето на ръце и го прибрал. Установя се, че и на рождения ден на И.