Протокол № 39 от 14.01.2022, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 39 гр. Сливен, 13.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря Албена Г. В.

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230101933 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищците:

Р. С. С., редовно призована, явява се лично.

Е. С. К., редовно призован, не се явява.

Представляват се по пълномощие от адв. Ел. Х., надлежно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

Ответникът - С. П. С., редовно призован, явява се лично. Представлява се по пълномощие от адв. Ст. К., надлежно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Това не е първо съдебно заседание, а делото е отложено в хода на съдебното дирене:

- на първо място, за събиране на писмени доказателства- изисканата от нотариус нотариална преписка по издаването на представения по делото констативен нотариален акт за собственост върху 1/3 ид.ч. от процесния апартамент.

- на второ място- за събиране на гласни доказателствени средства, по искане на страните.

Споменатата преписка/нотариално дело, е получена по настоящото дело. Съдът вече е преценил, че то е необходимо за настоящото производство и поради това 1

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към настоящото дело нот.дело №249/20-21г. по описа на нотариус рег.№ 123 -Н.С..

Страните са осигурили за днешното заседание исканите от тях свидетели- по двама за всяка страна. Ето защо, съда

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели, водените от ищците днес лица М.П.М. и И.Р.В. Обстоятелствата, за които ще свидетелстват, са посочени от адвоката на ищците в допълнителна молба- лист №38 от делото.

ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели, водените от ответника днес лица Р. С. Р. и М.Ц.П.. Обстоятелствата, за които ще свидетелстват са посочени в края на писмения отговор на ответника- взаимоотношенията между собствениците на имота и осъществяване на владението върху него.

Съдът въведе в залата свидетелите. На осн.чл.170 от ГПК СНЕ самоличността им, както следва:

М.П.М. - ЕГН: **********, български гражданин, неосъждана, вдовица, без родство със страните.

И.Р.В.- ЕГН: **********, български гражданин, неосъждан, женен, живее на семейни начала с ищцата Р. С..

Р. С. Р. - ЕГН: **********, български гражданин, неосъждан, женен, без родство със страните.

М.Ц.П. - ЕГН: **********, български гражданин, неосъждана, вдовица, без родство със страните.

Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носят при лъжесвидетелстване - ако кажат неистина или ако затаят истина, обещават да говорят истината.

На осн.чл.171 от ГПК съда ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля М., като преди това отведе от залата останалите свидетели:

На въпроси, формулирани от адв. Х., свидетеля отговори – С Р. сме съседки, през няколко къщи живее. Още от деца се познаваме, заедно ходехме на училище. Най-напред със С. С. живееха на квартира. Тя имаше съсобствено място, което продадоха и след това заживя със С. в блока на СМК, в гарсониера. Не съм ходила на гости там.

Купиха апартамент в кв. Дружба на Бургаско шосе. В този апартамент съм ходилавинаги с Р. съм ходила обаче в този апартамент, от 2005-та г. до преди две години. Тя и С.

2 живееха заедно, но имаха неприятности, защото бащата на Р. продаде къщата в село и сина й Е. нямаше къде да живее и искаше да живее при майка си Р. в апартамента в кв. Дружба. С. обаче не искаше сина й там и поради това имаха неприятности. След това Р. каза, че не може да си остави детето на улицата. Изнесе се от апартамента в Дружба и отиде да живее в София; там живя около 15 г. Тя почина миналата година, ноември месец.

Тя се връщаше от София в Сливен, защото си имаше част от апартамента, бяха го купили заедно. Имаше си ключ, отделна стая, която беше обзаведена- в нея имаше и посуда и легла. Имаше си ключ и когато си дойдеше си влизаше в нейната стая. Аз съм влизала там.

Идваше си от София, защото искаше да си види близките и приятелките, а и гледаше на карти. Идваха хора при нея да им гледа на карти. Всеки път когато си идваше в Сливен, а тя си идваше поне за Коледа и Великден, т.е. поне два пъти в годината, съм ходила в апартамента, канеше ме на гости. В повечето случаи С. не беше там. Аз не исках да ходя когато той беше там. Тя ми казваше, че той живее на някаква вила. С нея общувахме и по телефона и по интернет. Може би две години преди да почине тя престана да идва в Сливен.

Оплакваше се от бъбреци, но от друго почина. Каза ми, че боледува непрекъснато и затова не идва. Откакто почина, не съм ходила в апартамента.

АДВ. Х.: Нямам други въпроси към свидетеля.

На въпроси, формулирани от адв. К., свидетеля отговори – Аз живея в кв. Сини камъни. Зная къде се намира апартамента в кв. Дружба, но не мога да кажа номера на блока.

На гърба на големите магазини, Мерканто, отзад, това са дългите блокове. Не зная номера на блока, не мога да си спомня на кой етаж е апартамента. Не, не е на първия или втория етаж.

Когато съм ходила там съм влизала само в нейната стая. Не съм разглеждала в апартамента. Тя казваше „купили сме много обзавеждане, но то излиза от апартамента“.

Нейната стая беше спалнята в апартамента. Стаята й беше по-малка, а С. живееше в поголямата стая. След като тя замина за София, тук в апартамента остави и имаше свои лични вещи и те бяха в тази нейната стая, която е по-малка. В нея имаше диван, легло; претрупано беше с много работи. Не сме говорили с нея да си вземе неща от апартамента и да ги носи в София. Каза, че е на квартира там. Стаята, в която живееше в Дружба, беше заключена и тя си имаше ключ от нея, както и имаше ключ от външната врата на апартамента.

АДВ. К.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания свидетел и ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Върбанов.

На въпроси, формулирани от адв. Х., свидетеля отговори – Живея на семейни начала с Р.. С нея и баща й, който вече почина, веднъж дойдохме от Хисаря в Сливен. С. слезе и ни отвори, качихме се горе до апартамента. Отворихме вратата на апартамента и влязохме вътре. С. пресегна над вратата, доколкото си спомням, и взе ключ и отворихме стаята и каза „това е вашата 1/3“. Вътре имаше купчини дрехи, телевизори. Всички останали стаи в апартамента бяха празни, ходихме да ги видим. Имаше още 3 стаи без тази, която ни показа.

3

Стаите бяха необитаеми, нямаше никакво оборудване, празни. Няма как да се живее там.

Бащата на Р. и С. си говориха тогава там, че искат да го продадат апартамента на някакви пазарни цени, което съм чул и С. каза, че иска да се отърве от тази 1/3 ид.ч. и се разбраха като го продаде, С. ще даде това, което се полага за 1/3 ид.ч. на Р.. Наследници на апартамента са Р. и Е., който е син на Р.. Това беше 4-5 месеца след смъртта на Р.. Това съм чувал и това съм видял.

АДВ. Х.: Нямам други въпроси към свидетеля.

На въпроси, формулирани от адв. К., свидетеля отговори – Не мога да определя тази стая с дрехите каква беше- спалня или хол. Вътре беше пълно с купчини дрехи; тази стая има тераса. Погледнах другите стаи просто от любопитство. Стаите бяха отворени, само тази беше заключена с багажа.

АДВ. К.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания свидетел и ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля П.:

На въпроси, формулирани от адв. К., свидетеля отговори – Живея в кв. Дружба 36, вх. Г. Познавам С. от доста години, не мога да кажа от кога точно, но съпруга ми почина през 1999 г., а аз от преди това познавам С.. Той си живееше там, в Дружба. Не зная точната година от която живее там.

По едно време имаше една жена при него, която се казва Р.. Виждахме я някой път, но разговор не съм провеждала с нея. Не съм я виждала от много години, от 2001-ва г. Дори веднъж по телевизията я видях, тя май беше от тези, които гледат - гледачка. Попитах С. и той ми каза, че Р. си е отишла, в смисъл тръгнала си, напуснала го. Може би 2001-ва г. го е напуснала. След тази година не съм виждала Р. да идва.

С. ми е споменавал, че я е търсил по телефона да дойде и да си прибере багажите, само това. Тя не е идвала да си прибере багажа, не го е търсила. След като Р. напусна С., той си живее там. Сега пак там живее, дори преди Коледа ме наводни. Аз съм касиер на входа и той си плаща редовно таксата.

Влизала съм в този апартамент. През 2018 г. С. също ме беше наводнил. Отидох до апартамента и звъннах, но никой не ми отвори. Чукнах на комшията, бяха заедно там и дойде и ми отвори. Гледахме от къде е дошъл теча. Всички стаи бяха отворени, в хола имаше много неща, също и зимнина. Каза, че го ползва за склад. Каза, че имал буркани, негов багаж, каза и че багаж на Р. имало там. Стаята не беше заключена. В другите стаи имаше обзавеждане, не си спомням подробности, защото набързо влязохме там. Не съм разглеждала, защото с комшията бързахме да отваряме вратите да разберем от къде е теча.

Установихме, че наводнението е от пералнята, която е в коридора. Маркуча й се извадил и тече и така ме е наводнил.

Аз живея под него. Не съм чувала да имат караници с Р., С. не се е оплаквал. Не съм имала чак такъв контакт, за да разговарям с тях с подробности. Не съм чувала викове или думкане или нещо друго; дори не се чуваше като вървят.