Решение № 91 от 03.08.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир К. Коларов

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000286 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Сдружение „Н.б.б.а.з.“ против решение № 260197 от 18.12.2020 г., изменено в частта за разноските с определение № 260484 от 10.03.2021 г., постановено по т.д. № 500 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта с която:

- Сдружение „Н.б.б.а.з.“ е осъдено да плати на ИВ. Г. ТР. ЕГН ********** сумата от 81 000 лв. /осемдесет и една хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му Н.Г. Т., починал в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2016 г. около 03.50 часа на автомагистрала „Т.“ километър 114 + 250, причинено от турския гражданин М.О. при управление на МПС - товарен автомобил влекач марка „М. - Б.“ с рег. № *****, с полуремарке „Т.“ с рег. № *******, с валидна международна карта за застраховка № ******* за товарния автомобил и № ******* за влекача му, ведно с обезщетение за забавено 1 плащане на главницата в размер на законната лихва от датата на сезиране на съда на 13.06.2019 г. до изплащането й и направените по делото разноски в размер на 2835 лева.

- Сдружение „Н.б.б.а.з.“ е осъдено да плати на ПОС сумата от 3 240 лв.

ДТ за уважения иск и сумата от 243 лв. - разноски за депозити за вещи лица съразмерно на уважената част от иска.

В подкрепа на жалбата си, ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище, че в обжалваната от дружеството част решението е незаконосъобразно. Искането е да се отмени решението в обжалваната от него част, като се постанови друго, с което се отхвърли изцяло предявеният иск, както и да се присъдят разноски съобразно това решение за двете инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който се изразява становище, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди, като му се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявен от ИВ. Г. ТР. против „Н.б.б.а.з.” иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.105 ал.1 КМЧП и чл.511 КЗ за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му Н.Г. Т., починал в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2016 г. около 03.50 часа на автомагистрала „Т.“ километър 114 + 250, причинено от турския гражданин М.О. при управление на МПС товарен автомобил влекач марка „М. - Б.“ с рег. № *****, с полуремарке „Т.“ с рег. № *******, с валидна международна карта за застраховка № ******* за товарния автомобил и № ******* за влекача му, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от датата на увреждането 22.04.2016г. до изплащане на сумата.

2

Искът се основават на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

В резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2016 г. около 03.50 часа на автомагистрала „Т.“ километър 114 + 250, при удар от движещия се по пътя товарен автомобил влекач марка „М. - Б.“ с рег. № *****, с полуремарке „Т.“ с рег. № *******, управляван от турския гражданин М.О., е била причинена смъртта на Н.Г. Т. - брат на ищеца.

С влязла в сила на 30.12.2016 г. присъда № 121 от 14.12.2016 г. по НОХД № 2514/2016 г. на ПОС, М.О., роден на 23.06.1958 г. в гр.Р., живущ в Р.Т., гр.Ч., турски гражданин, виновно, е признат за виновен за това, че на 22.04.2016 г. около 03.50 часа на автомагистрала Т. при 114+250 км, при управление на МПС – товарен автомобил – влекач „М. - Б.“ с рег. № *****, с полуремарке „Т.“ с рег. № *******, при нарушение на правилата за движение – чл.20 ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Г. Т., което съставлява престъпление по чл.343 ал.2 б.в във вр. с чл.342 ал.1 от НК.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца - чл.

300 ГПК.

От доказателствата по делото е установена причинната връзка между произшествието и причинените на Н. Т. телесни увреждания, вследствие от които е настъпила смъртта му.

Категорично се установява, както наличието на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на брат му, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото по вина на водача на товарния автомобил ПТП.

Безспорно е също, че към датата на увреждането е била налична валидна международна карта за застраховка № ******* за товарния автомобил и № ******* за влекача му, регистрирани в Р.Т., като застрахователните договори са сключени в гр. И., РТ, с турското 3 застрахователно дружество „А.“.

Безспорно установено е също, че ищецът н а починалия от травмите, причинени му при процесното ПТП - Н. Т. е брат на ищеца ИВ. Г. ТР..

Няма спор и относно приложимото спрямо спорното правоотношение материално право – българското и по-конкретно – разпоредбите на чл. 506, чл. 511 и чл. 513 от КЗ, във вр. с чл. 45 и сл. ЗЗД, което следва от нормата на чл. 116 КМЧП, както и относно международната компетентност на българския съд, съгласно с правилото на чл. 18 от КМЧП.

Във въззивното производство ответникът поддържа всички първоначално заявени възражения относно наличието на правопораждащите отговорност на компенсационния орган факти: че ищецът не попадал в кръга от лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 493а, ал. 4 КЗ; евентуално – че размерът на присъдените обезщетения не бил съобразен с действащите разпоредби на закона - § 96, ал.1 ПЗР на ЗИД КЗ и чл. 52 ЗЗД, както и че не бил правилно определен процентът на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Пловдивският окръжен съд е изложил мотивирани съображения и е формирал фактически и правни изводи относно поддържаните възражения, които се подкрепят от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, като във връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и възражения от страните, се налага да се добави следното:

Неоснователни са преди всичко поддържаните в подкрепа на въззивната жалба възражения, оспорващи активната материално-правна легитимация на ищеца по предявения иск.

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

4

Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от ППВС № 4/61 г. Установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.

Отношенията между пострадалия Н. Т. приживе с неговия брат И.Т. са изследвани подробно от първоинстанционния съд въз основа на достоверни свидетелски показания от близки до тях лица, като изводите на съда в тази връзка са прецизни и обосновани, поради което се споделят напълно от въззивната инстанция.

Според показанията на разпитаните свидетели, връзката между Н. приживе и по-големя му брат И., била силна и трайна, надхвърляща традиционните отношения между тази категория родственици.

От конкретната специфика на тези отношения в случая, може да се изведе, че същите не са били ограничени до обичайното общуване между двама братя, а са се характеризирали с трайни и взаимни чувства на обич, доверие, близост, привързаност, сигурност и подкрепа. Тези подкрепа и взаимодействие се е проявявала, както в споделените грижи и отговорности към родителите им, и към техните семейства, така и в професионалната им дейност като пътни полицаи.

Силната привързаност между двамата братя, изграждана в процеса на тяхното израстване, на оформяне на характерите им и на професионална реализация, както и много близките и доверителни отношения между техните семейства, сочат на дълбоки и трайни емоционални и житейски връзки, наподобяващи в голяма степен връзките между роднини от тесен семеен кръг, заради съдържанието на които ищецът да търпи морални болки и страдания от смъртта на по-малкия си брат, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките от този кръг при същите трагични обстоятелства.

5

Изводът е, че ищецът попада в категорията на лицата, визирани в посочените тълкувателни постановления, имащи право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – психологичната експертиза, както и от показанията на разпитаните свидетели, се установяват в пълнота вида, интензитета и степента на претърпените от ищеца вследствие смъртта на брат му психически болки и страдания.

Независимо, че не са установени данни за трайни последици върху психиката и психическото здраве на ищеца, както и усложнения в здравословното му състояние от психичен или от друг характер, преживяното от И. Т. трагично събитие – смъртта на по-малкия му брат, е довело до силни негативни чувства – остра стресова реакция, емоционално напрежение, тъга, тревожност, отразило се е на професионалните му планове, довело е до промяна на работното му място и длъжност.

Следващият спорен въпрос е свързан с размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, съответно за дължимия размер на застрахователното обезщетение.

В случая подлежат на остойностяване неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в резултат от смъртта на близък родственик. Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален стрес, реакция на скръб и други подобни негативни промени в психичен, емоционален и социален статус на ищеца, в случая намират конкретен израз не само в скръбта от смъртта на един изключително близък човек, но и в осъзнаване необратимостта на загубата, както и в трудностите, произтичащи от това трагично събитие за семейството на брат му, с което ищецът се чувства емоционално и житейски свързан.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пловдивският окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищеца душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в 6 тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си всички съществени и относими към конкретния спор факти, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за справедливост.

В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.

Неоснователни са и възраженията на ответника за завишен размер на претендираното, както и на присъденото застрахователно обезщетение, предвид предвиденото в разпоредбата на § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КЗ, обн. ДВ бр.101 от 07.12.2018 г., лимитиране на обезщетението за неимуществени вреди.