Решение № 20852 от 17.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20852 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от В. В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110117002 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

17.11.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Виктория Иванова-Докова, като разгледа докладваното от съдия В.

Александров гр. дело № 17002/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗД „Е.“ АД срещу „Д.з.ду лек автомобил „Волво Ц30“, рег. № ., и лек автомобил „Фиат Типо“, рег. № . на който били нанесени вреди. Поддържа, че за инцидента бил съставен протокол за ПТП № . г., като механизмът бил следният – водачът на лек автомобил „Волво Ц30“, рег. № ., при осъществяване на маневра за паркиране, ударил паркирания лек автомобил „Фиат Типо“, рег. № .. Поддържа, че към момента на инцидента за лек автомобил „Фиат Типо“, рег. № . е била налице валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № . г., като във връзка с ПТП-то била подадена застрахователна претенция № . г. Твърди, че вредите по автомобила били описани в протокол за оглед и оценка на щети от 08.11.2023 г., въз основа на който било определено застрахователно обезщетение в размер на 507,00 лева, като в 1 полза на застрахования било издадено възлагателно писмо за отстраняване на вредите от външен изпълнител. Навежда доводи, че във връзка с образуваната застрахователна преписка, на 29.05.2024 г. била изплатена сумата от 507,00 лева на сервиза, който бил извършил ремонта. Излага съображения, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Инокира доводи, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответника да заплати дължимата регресна сума, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15,00 лева, но последният не бил заплатил същата и понастоящем.. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 522,00 лева, включваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен както по основание, така и по размер. На първо място оспорва процесното ПТП да е настъпило по изложения в исковата молба механизъм и поради противоправно и виновно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. В тази връзка излага доводи, че приложения към исковата молба протокол за ПТП в частта относно описания в него механизъм на произшествието представлява частен документ и не се ползва с материална доказателствена сила, както и че посочените обстоятелства не се установяват по безспорен начин от приложените към исковата молба писмени доказателства. На следващо място оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и твърдените от ищеца вреди. Оспорва размера на застрахователното обезщетение и навежда доводи, че обезщетението е в завишен размер – над средните пазарни цени. Иска отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на страната на ответника е изразил становище в о. с. з. от 10.07.2025 г., като заявява, че поддържа доводите на ответника. Излага съображения, че същото бил изложил и пред органите на КАТ, където бил заплатил глоба и бил лишен от правоуправление за един месец. Сочи, че не бил разбрал, че е ударил друг автомобил.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил 2 застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) към датата на процесното ПТП при ищеца е било налице застрахователно покритие по имуществена застрахова „Каско“ досежно лек автомобил „Фиат Типо“, рег. № . обективирана в застрахователна полица № . г.; 2) с оглед настъпилия инцидент, при ищеца била образувана застрахователна преписка, по която било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 507,00 лева към сервиза, който бил извършил ремонта, а освен това били извършени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 3) към момента на процесното ПТП при ответника е било налице застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно водача на лек автомобил „Волво Ц30“, рег. № ..

Отделените за безспорни обстоятелства се изясняват и от представените и приети по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Представен е Протокол за ПТП от 06.11.2023 г., като се установява, че на 05.11.2023 г., около 11:30 ч., водачът на лек автомобил „Волво Ц30“, рег. № . предприел маневра за движение на заден ход и паркиране в района на бл. 56, находящ се на ул. „х.м.“, като в следствие на това настъпило ПТП с паркираният от ляво лек автомобил „Фиат Типо“, рег. № ..

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св . В. А..

От казаното от св. А. се установява, че през 2023 г. не бил участвал лично в ПТП, а по скоро автомобилът му бил ударен. Смята, че датата била 15.11.2023 г., като бил видял запис от камера как друг лек автомобил удря при паркиране неговият лек автомобил, което се случило на ул. „х.м.“ № 56 в кв. „г.м.“, бл. „а.“ 56. Свидетелства, че автомобилът му бил „Фиат Типо“, като същият бил паркиран нормално. Изяснява, че бил видял вредите по автомобила, но нямало никой на мястото. Негов съсед му бил показал видео от камера, след което изчакал на мястото и повикал КАТ. Органите на КАТ били дошли и му били съставили протокол, който той бил подписал. Сочи, че в последствие може и виновният водач да е бил повикан, но не свидетелят не знае и не може да каже.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. А. за достоверни, тъй като, 3 преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидтелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли според собствените си субективни представи, доколкото е пряк участник ПТП-то, доколкото лично е установил вредите по автомобила. В тази насока трябва да се посочи, че макар възприятията на свидетелят да не са непосредствени – към момента на удара, а да касаят негово вторично възприятие, то същото е от първично веществено доказателствено средство. В този смисъл свидетелските показания са вторични, но преки, тъй като ясно, точно и конкретно възпроизвеждат първичното веществено доказателствено средство – записа от видеокамера.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизмът на ПТП-то е следния: на 05.11.2023 г., около 11:30 ч., водачът на лек автомобил „Волво Ц30“, рег. № . предприел маневра за движение на заден ход и паркиране в района на бл. 56, находящ се на ул. „х.м.“, като в следствие на това настъпило ПТП с паркираният от ляво лек автомобил „Фиат Типо“, рег. № ., като по последния били нанесени вреди по 2 бр. врати отдясно. Вещото лице е изяснило, че нанесените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като стойността необходима за възстановяването на увредения лек автомобил на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП-то е 638,42 лева. В о. с. з. от 10.07.2025 г. експертът подробно е изяснил изводът си по отношение механизма на настъпването на ПТП-то.

Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.