Решение № 9665 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9665 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110106623 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен частичен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 36948/06.02.2024 г., подадена чрез ЕПЕП на 05.02.2024 г., уточнена с молби от 05.06.2025 г., 02.07.2025 г., 11.08.2025 г., 14.08.2025 г., 03.09.2025 г., на „Е.М.“ ЕАД, ЕИК ***, конституирано по реда на чл. 227 ГПК като универсален/общ правоприемник на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, което дружество се е преобразувало чрез промяна на правноорганизационна форма в хода на делото – 02.12.2025 г., видно от вписванията в ТР (така Решение № 84/02.06.2017 г по гр. дело № 4136/2016 г. на ВКС, Трето гражданско отделение; Решение № 159/06.07.2017 г. по гр. дело № 4520/2016 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК), с която е предявен положителен установителен частичен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК срещу Е. Г. В. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 2045,17 евро (4000 лева), представляваща част от вземане за главница в общ размер от 3799,43 евро (7431,04 лева), дължима за периода от 15.12.2016 г. до 15.12.2021 г., част от общо дължима по договора незаплатена главница в размер от 12 284,27 евро (24 025,94 лева), по Договор за потребителски кредит от 27.02.2013 г., сключен между „У.Б.“ АД и Е. Г. В., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 23.11.2015 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 74566/2021 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че между Е. Г. В. и „У.Б.“ АД бил сключен Договор за 1 потребителски кредит от 27.02.2013 г. По силата на сключения договор на ответницата бил предоставен потребителски кредит в размер на 13700 евро при годишен лихвен процент 10,00 % със срок на погасяване на кредита – 27.02.2023 г. Така формираните вземания на заемодателя били прехвърлени в полза на ищеца по силата на сключен договор за цесия от 23.11.2015 г., като до длъжника било изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията от 08.12.2020 г., връчено му на 07.01.2021 г. Сочи, че с уведомлението за цесия, длъжникът бил уведомен и за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора, като му бил предоставен 7 дневен срок за доброволно изпълнение. Твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 15.01.2021 г., като посочва, че към настоящия момент всички вземания са падежирали. Сочи, че ответницата не е извършвала плащания по договора. Моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника – Е. Г. В., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Сочи, че съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит, кредитът следва да бъде погасяван при лихвен процент, формиран от базов лихвен процент /БЛП/, тримесечен EURIBOR и премия, като лихвеното ниво, договорено към момента на сключване на кредитната сделка, съгласно чл. 4.1 от договора било в размер на 10 %. Сочи, че по силата на чл. 11.1.3 от договора, при условията на чл. 9.4 от ОУ се променя лихвеният процент по чл. 4.1, съответно размерът на анюитетната вноска, а кредитодателят неколкократно е увЕ.чавал месечната погасителна вноска по кредита с мотив за увЕ.чение на лихвения процент въз основа на повишения БЛП и компонента премия, определяни едностранно от него. Счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.

10 и т. 12 от ЗЗП, уговорката кредиторът да има право да променя цената на кредита въз основа на лихвообразуващите компоненти БЛП и премия, като даваща право на кредитодателя да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и да увЕ.чава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Твърди, че в съдържанието на договора не са включени всички лихвообразуващи компоненти, както и не е разписана методология/математически алгоритъм, която да определя тежестта и количествените измерения на всеки един от ценообразуващите компоненти, които да са изрично посочени и да имат обективен характер, т.е. да не е възможна субективна намеса и преценка на банката. Сочи, че съгласно чл.

11.1.3 от договора, промяната на лихвата не настъпва автоматично, а е предоставена на волята на кредитора, който има дискреционна власт да определя в кой момент да увЕ.чи лихвеното ниво. Сочи, че не разполага с ОУ на банката, от които следва да се установи дали е предвидена единствено възможност за увЕ.чаване на цената на заемните средства, когато пазарните условия водят до необходимост от увЕ.чаването му или е предвидена реципрочна и симетрична възможност тя да бъде намалявана. Поддържа, че посочените клаузи са нищожни и не са породили последици в правната сфера 2 на страните. В условие на евентуалност, в случай, че съдът не възприеме посочените клаузи за нищожни, поддържа, че банката не е имала право да получава увЕ.чен размер възнаградителна лихва поради ненастъпване на условията за увЕ.чаване на цената на финансовия ресурс. Прави възражение за прихващане на претендираната в настоящето производство част от главница в размер 2045,17 евро (4000 лева) за процесния период със сумата от 2045,17 евро (4000 лева), представляваща платени без основание от ответника суми за погасяване на възнаградителната лихва по договора в периода от 17.02.2013 г. до 15.05.2016 г., въз основа на горепосочените неравноправни договорни клаузи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за претенцията на ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно главно доказване, наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание; че са спазени всички преддоговорни задължения и изисквания по ЗПК и ЗЗП при предоставяне на потребителски кредит, както и реално изпълнение на задълженията на кредитора по същия; предоставянето на заетата сума и възникване на задължение за връщането й; размера на претендираната главница; че част от съдържанието на договора за кредит е валидна уговорка за начисляване на възнаградителна лихва, както и нейния размер (във връзка с възражението за прихващане); наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между заемателя и ищеца, по силата на което процесното вземане да е прехвърлено на ищеца и уведомяването на ответника за цесията; както и предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем респ. настъпване на падежа на вземанията.

По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи плащане на задълженията, както и възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

По възражението за прихващане, в тежест на релевиралия го ответник, е да установи наличието на насрещно парично вземане с правно основание чл.

55, пр. 1 ЗЗД – платени от ответника суми в общ размер 4000 лева за погасяване на възнаградителната лихва по договора в периода от 17.02.2013 г. до 15.05.2016 г.

С доклада по делото, съдът на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, е уведомил страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

3

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи: Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 297/0046/19668657 от 27.02.2013 г. (л. 5-7 от делото) и Погасителен план към него (л. 8 от делото), че на 27.02.2013 г. между „У.Б.“ АД, като кредитор, и ответника Е. Г. В., като кредитополучател, е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 297/0046/19668657 от 27.02.2013 г. Съгласно последния банката предоставя на Е. Г. В., в качеството й на кредитополучател, потребителски кредит в размер 13 700 евро с цел „Рефинансиране и текущи нужди“, а ответникът Е. Г. В. се задължава да възстанови сумата по отпуснатия кредит, заедно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените в договора срокове и в съответствие с ОУ, с които кредитополучателят е запознат, приема и са му предадени при подписване на договора.

По делото се приети Общи условия, при които У.Б. АД предоставя потребителски кредити на физически лица, приети на 02.04.2008 г., в сила от 27.05.2008 г., посл. изм. на 27.11.2012 г., в сила от 14.12.2012 г. (л. 181-188/ л.

191-194 от делото), и следователно приложими към дата на сключване на договора – 27.01.2013 г., доколкото същите не са оспорени от ответника. В тази връзка и с оглед на обстоятелството, че ОУ на банката не са подписани от кредитополучателя, следва да се посочи, че към посочената дата на сключване на процесния договор законът не е изисквал да бъдат подписани от страните Общите условия, при това – на всяка страница от тях. Това изискване е въведено с приемането на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Ето защо, процесният договор не е недействителен на това основание, като както беше посочено по-горе, кредитополучателят изрично е декларирал, че се е запознал, приема и са му предадени ОУ при подписване на договора, което е удостоверил с подписа си върху процесния договор, чиято автентичност не е оспорена от ответника.

Видно от процесния договор, погасителен план към него и ОУ на банката, страните са договорили следните основни параметри на отпуснатия кредит: 1/ кредитен продукт - паричен кредит в евро за рефинансиране и текущи нужди; 2/ размер на кредита (главница) - 13 700.00 евро; 3/ усвояване еднократно; кредитът се усвоява и погасява по банкова сметка с IBAN BG29 UNCR 7000 1520 8760 31; 4/ срок на кредита - 10 години; 5/ лихвен процент лихвения процент по кредита е 10%, формиран по следния начин: базов лихвен процент, формиран от тримесечен EURIBOR /към датата на договора е 0,185%/ и надбавка в размер на 9,815%. Лихвения процент за просрочена главница е 20%, формиран по следния начин: базов лихвен процент, формиран от тримесечен EURIBOR /към датата на договора е 0,185%/ и надбавка в размер на 19,815%. Съгласно чл. 9.2, 9.3 и 9.3.2 от Общите условия, при които У.Б. предоставя потребителски кредити на физически лица „... Базовият лихвен процент по кредитите се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата по кредита и периода на олихвяване и премия. За пазарен индекс в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване се прилага: При кредити в чуждестранна валута — 4 ежемесечен или тримесечен/ шестмесечен EURIBOR /за кредитите деноминирани в евро/равен на индекса, публикуван на страница ,, EURIBOR ” на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки календарен месец или календарно тримесечие/ шестмесечие до деня, предхождащ първия работен ден на следващия календарен месец, съответно тримесечие/ шестмесечие включително”; 6/ годишен процент на разходите - 12.7223 %; 7/ начин на погасяване - 120 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 193,03 евро, включваща лихва, главница и застрахователна премия; 8/ падежна дата - 27-о число на текущия месец; 9/ първа вноска - 27.03.2013 г.; 10/ последна вноска 27.02.2023 г.; 11/ такса разглеждане искане за кредит - 10.00 евро (според погасителния план); 12/ такса поддържане и обслужване на кредит - 0.90% (според погасителния план) и 1.60% (според договора); 13/ такса администриране на кредит при отпускане - 1.60% (според погасителния план) и 0.90% (според договора); 14/ кредитна застраховка „Кредитна протекция +“ - 6.02% (месечно изплащане); 15/ сума дължима от потребителя - общо 23 516.41 евро, от които: 13 700.00 евро – главница, 8148,69 евро - лихва, 352.50 евро –такси, 1315.22 евро – застрахователна премия (посочени в погасителния план).