Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 30.04.2025, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Търговско дело 75/2023
Вид
Решение № 25
Подписан
30.04.2025
В сила
06.03.2026
Състав
БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 16, ал. 1 т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а, ал. 1, изр.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 38, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Търговище, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б. СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от Б. СТ. ПЕТРОВА Търговско дело № 20233500900075 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.

Производството е образувано по депозирана искова молба от С. И. Н., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „К.“ 2, ап. 7, действаща чрез пълномощника си адв. П. К., САК, съдебен адрес гр. Казанлък ул. “Славянска” № 6, ет. 4, офис 10, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв., предявен като частичен от 200 000 лв. против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“, № 67 А, представляван от София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника им адв. С. И. АК – Шумен, съдебен адрес гр. Шумен, ул.

„Съединение“,N 68, вх.2, ап. 20. С молба от 31.03.2025 година частичният иск е увеличен на 160 000 лв.

Претендира се обезщетение от ответника, в качеството му на застраховател на причинителя на ПТП, случило се на 01.03.2023 година.

Твърди се в исковата молба, че на 01.03.2023 година около 21.56 часа на път I-4 София- Варна, в местността „Пчелина“, край с. Алваново, общ. Търговище Стоян Стойнов Янев, при управление на лек автомобил, нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в автомобила, управляван от В.С.Ц.. Последният в следствие на удара починал. Ищцата е майка на починалия и изключително тежко преживява смъртта на сина си.

Връзката им е била силна, изпълнена с обич, уважение и взаимна привързаност. С причинената смърт ищцата твърди, че е загубила морална и 1 физическа подкрепа, на която е разчитала, не може да преодолее случилото се.

Загубата на синът се отразява изключително тежко на здравословното и емоционалното състояние, търпи много болки и страдания, които ще я съпътстват през целия живот. Твърди се, че след инцидента е с влошено здравословно състояние. Водачът е бил застрахован при ответника, поради което е предявен пряк иск против застрахователя, в това му качество.

С оглед изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати, обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на нейния син, в размер на 160 000 лв., частична претенция от 200 000 лв., ведно с лихва от 08.03.2023 година.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява следното становище по исковата претенция:

Счита исковата молба за неоснователна. Твърди се, че механизмът на настъпване на пътно- транспортното произшествие, не е посоченият от ищцата. Навежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, с твърдение, че сам се е поставил в ситуация на повишен риск, като не се е съобразил с пътната обстановка и е пътувал без поставен предпазен колан.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания. В частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Считат твърдението на ответника, че пострадалия не е пътувал с поставен предпазен колан, за недоказано, но дори и това да е така, естеството на механизма на ПТП, напълно изключва ефикасността на предпазния колан и уврежданията биха били същите.

В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника. С отговора не са навеждат нови обстоятелства и не се правят нови искания.

Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:

Предявеният по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ иск е допустим. Ищцата, след настъпване на застрахователното събитие е депозирала пред застрахователя претенция по реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди търпени от смъртта на нейния син, починал при ПТП. Заявила е волята си пред застрахователя, че търпи неимуществени вреди, като е предявила претенция пред него за доброволно уреждане на спора. Споразумение не е постигнато, поради което тя има правен интерес от предявяване на иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с исковата молба и събрани в хода на съдебното производство, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактите по делото са следните:

На 01.03.2023 година около 21.56 часа на път I-4, км. 239+500, в местността „Пчелина“ край с. А., общ. Търговище, управляваният от С.С.Я.

2 лек автомобил навлиза в лентата за насрещно движение, при което настъпва удар с насрещно движещия се лек автомобил, управляван от В.С.Ц.. В следствие на удара В.С.Ц. е починал.

За настъпилото ПТП е образувано ДП № 188/23 по описа на РУ на МВР Търговище. С влязла в сила на 10.01.2025 година присъда № 3 от 15.05.2024 година, постановена по НОХД № 67/24 по описа на ОС – Търговище, С.С.Я. е бил признат за виновен, за това че на 01.03.2023 г. на територията на Община Търговище, ПП І-4, км. 239+500, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № В **** ВН, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 16, ал. 1 т. 1, чл. 21, ал.

1 и чл. 150 от ЗДвП, като управлявал моторното превозно средство като неправоспособен водач, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 0,95 на хиляда, установено по надлежния ред, предизвикал навлизането на МПС в лентата за насрещно движение, без да е налице изпреварване или заобикаляне и е превишил скоростта на движение на МПС, като в извън населено място управлявал МПС със скорост на движение от 189 км/ч., предизвикал ПТП с движещ се в лентата за насрещно движение лек автомобил и е причинил смъртта на водача му В.С.Ц.. С присъдата са наложени и съответните наказания.

За установяване механизма на пътното произшествие, беше назначена автотехническа експертиза. От експертизата се установява следното:

Автомобилът марка „Ауди“, управляван от С.Я. навлиза в лентата за насрещно движение, поради което е настъпва удар с правомерно движещия се автомобил марка „Фиат“. Водачът на автомобил марка „Фиат“, В.Ц. не е имал възможност да избегне удара, не е имал никакво време за реакция. Скоростта на лекия автомобил „Ауди“, в района на произшествието е била 188.70 км.ч., а на насрещно движещия се автомобил е била 93.4 км.ч. Лекият автомобил „Фиат“ е бил оборудван с предпазни колани, като водачът е бил с правилно поставен предпазен колан. С оглед механизма на ПТП, деформациите по автомобилите, вида на удара и скоростта на движение, предпазния колан е предотвратил изпадането на водача от мястото му, но не би могъл да предотврати уврежданията му.

Уврежданията получени от пострадалия, се установяват от вещото лицесъдебен лекар, което подробно изяснява не само вида им, но и механизма на настъпването им. Съгласно разясненията на вещото лице, дадени и в съдебно заседание, В.Ц. е получил автомобилна травма- тежка съчетана гръдна и коремни травми- счупване на гръдната кост на гръдния кош, счупвания на ребра от четвърто до десето, в ляво и от второ до осмо в дясно, с дислокация на костните фпрагменти и разкъсване на лявото белодробно крило, в областта на хилуса му. Причинени са множество счупвания на кости, ръце крака, гръден кош, разкъсване на бял, черен дроб и слезка, които са довели до масивен кръвоизлив, травматично хемарогичен шок, който е и непосредствената причина за настъпване на смъртта. Уврежданията са били 3 несъвместими със живота. Смъртта е настъпила на 01.03.2023 г., непосредствено след произшествието. Според експерта, пострадалия вероятно е бил с поставен предпазен колан и от силния натиск гръдни кош е смазан, а също и черния дроб в дясно. В случай, че е пътувал без поставен предпазен колан, уврежданията са щели да бъдат още по-тежки, но при такъв удар резултатът ще да е един и същ.

Представеното по делото удостоверение за родствени връзки, установява по безспорен начин, че ищцата е майка на пострадалия В.Ц.. Смъртта на дете безспорно е причинила на ищцата сериозна психическа травма, съпроводена със емоционално страдание, за установяването на които беше изслушана съдебно-психологическа експертиза. От експертизата и изложението на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното- след като е узнала за случилото ищцата се е развила психична реакция с преживяване на интензивен, наситен стрес и ужас, който след смъртта се е превърнал в тъга, а в последствие се е преобразувал в психосоматично страдание. Затворила се в себе си, не излизала, чакала някое от другите деца да я заведе до гроба на починалия син. Не излизала дори и да пазарува. Състоянието, в което е изпаднала продължило във времето, а невъзможността да се справи, формирала симптоми на дистрес, с наличие на повтарящи се спомени за събитието, кошмарни сънища. Развила умерено изразени депресивни изживявания, с тежко изразена тъга и емоционална подтиснатост, характеризираща се в нарушения на съня и силно изразени вегитативни реакции- треперене, изпотяване, прималяване световъртеж. Тези преживявания са нарушили личностовата и социалната сфера на функциониране. Опитала се да се справи, но предвид възрастта и заболяването, което има (паркинсон), преработването е станало невъзможно.

Към момента на изследването проблема не е отшумял, не може да приеме случилото се, това от своя страна е довело до психотравмиращи преживявания, а те са влошили наличната симптоматика от придружаващи заболявания. Всичко е отключило депресивни и тревожни преживявания, които са в пряка връзка с настъпилото ПТП.

Тежкото емоционално и психическо състояние, в което ищцата е изпаднала се установява и от показанията на свидетелите П. И. и К. И..

Показанията на свидетелите потвърждават естеството на страдания на ищцата и внасят яснота по отношение на интензитета и продължителността им.

Свидетелите удостоверяват, че ищцата се променила, била много разстроена, затворила се в себе си, нямала желание да прави или върши каквото и да е.

Трудно се справяла със стреса, което влошило и физическото здраве.

Страдала от паркинсон, който се развил и симптомите като треперене, забравяне замайване се засилили. Не можела сама да излиза, защото физическото и състояние рязко се влошавало, прилошавало , повишавали се стойностите на кръвното налягане и понякога падала. Независимо, че има и други деца, с починалия син били изключително близки. Той бил голяма опора, помагал във всичко, помагал и финансово, помагал да поддържа 4 домакинството си, да посещава лекар и да се грижи за здравето си. Не минавало и ден без да се чуят по телефона.

С оглед събраните по делото доказателства, от правна гледна точка съдът съобрази следното:

Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е функционално обусловена от основанието и размера на имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”.

В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение, виновно причинени вреди, който са в причинно следствена връзка с деянието.

Доказателствата, сочат, че към датата на ПТП е била налична сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на автомобила, с който е осъществено ПТП марка „Ауди“, модел „А6“, с ДК№ В **** ВН. В резултат на това ПТП са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка и в резултат на виновното поведение на застрахования водач. Вината на застрахования водач е установено с влязла в сила присъда, която по правилата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието. Това са безспорните въпроси.