Протокол № 542 от 19.05.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 542 гр. Варна, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Катя К. Апостолова и прокурора П. Ил. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600463 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

ПОДС. В. Ф. - редовно призован, явява се лично и с адв. Г. Г..

ПОДС. Р. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв. Г. Н..

ПОДС. Г. Н. – редовно призован, явява се лично и с адв. Г. Г..

ЖАЛБОПОД. - ГР. ИЩЕЦ И Ч. ОБВ. М. М. – редовно призован, явява се лично и с адв. Д. М..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

На основание чл.331 ал.2 НПК делото се докладва от съдия САВОВ ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам изложените допълнителни мотиви към протеста, с които се иска осъждане на подс.В. Ф..

Смятам за престъпление по чл.131а НК. Смятам, че следва да се кредитират показанията на свид. М. и Ч., а да не се даде вяра на другата група свидетели, които са като защитната теза, т.к. те противоречат на обективните находки и най-вече на СМЕ. Моля да осъдите подс. Ф. и да му наложите наказание между средния и минималния размер.

АДВ. М.: Уважаеми окръжни съдии, от името на моя доверител поддържам въззивната жалба в която съм изложил оплаквания които съм развил като конкретни доводи. Моля да приемете, че са налице основания за ревизиране и първоинстанционната присъда и постановяване на въззивна такава по отношение на подс.В. Ф., а по отношение на другите двама подсъдими могат да бъдат споделени доводи и изводи за липса на безспорна и несъмнена доказаност на обвинението, тъй като в хода на развитото съдебно следствие не са събрани доказателства които да обосновават извод за съпричастността на другите двама подсъдими към инкриминираната средна телесна повреда. Прави впечатление, че в оценъчната си дейност на гласните доказателства, съдът напълно изключва свидетелските показания както на пострадалия М., така и на свидетеля-очевидец, това е фактическата съжителка на пострадалия – Ч., като е изложил доводи които на практика не се подкрепят от съдържанието на извършените разпити в хода на отвореното съдебно следствие. Добра илюстрация за това е обстоятелството, че особено на лист 7 от мотивите е записано, че според съда Ч. в разпита си казва, че е видяла подс. Ф. да удря мъжа й, но не споменава за други лица, докато М. твърди, че е удрян от много хора. По надолу съда е написал, че „нито тя, нито М. сочат другите лица, които са нанасяли удари на част. обв.“ Виждате за какво дълбоко противоречие става въпрос в самите мотиви на първоинстанционния съд. От една страна се приема, Ч. не била съобщила такива лица, а по-надолу се приема, че тя била съобщила, но не ги уточнила като конкретни нейни възприятия. Което на практика обосновава траен извод за това, че съдът е 2 дискредитирал напълно, необосновано държането на този комплекс от гласни док-ва. Действително може да бъде споделен извода, че единствените очевидци, които са възприели нанасянето на удар от страна на В. Ф. спрямо М., това са самия пострадал и жената с която живее на семейни начала. Но в никой случай не трябва да се игнорира от решаващия съд СМЕ, където съдебния доктор много добре се е занимал с механизма на травматичното увреждане, като напълно е изключил възможността то да бъде получено от падане от собствен ръст върху терена, като механогенеза на получаване на тази травма. На практика се извеждат обосновани изводи, че травматичното увреждане е причинено от удари с твърди, тъпи предмети, каквито са човешките ръце. В тази насока напълно в унисон, кореспонденция с това което е заявила свид. Ч. и пострадалия М., се обосновава и това експертно док-во, което напълно потвърждава пък възприятията на пострадалия и неговата съжителка.

Няма да ви губя времето с анализ на противоречията на другите гласни доказателства от служителите на бар „Сити“, в които безспорно колегата във въззивния протест е описал тези изключително съществени и сериозни противоречия, като съда е трябвало да изследва доста по внимателно взаимоотношенията и близостта на самите подсъдими с този персонал в бар „Сити“. Което обстоятелство на самостоятелно основание не изключва достоверността на техните показания, но на фона на другия комплекс от показания ми се струва, че тези комплекс от гласни доказателства не могат да игнорират това което е било установено от разпита на пострадалия М. и неговата съжителка. Моля да обърнете внимание, че съдът е изключил като недостоверни показанията на М. на базата на това, че неговото състояние е било свързано с употребата на голямо количество алкохол, което на практика едва ли не го е довело до невъзможността той да възприема фактическата обстановка. Този извод е голословен, защото ако се разсъждава в тази посока е следвало да има набавен такъв експертен извод от съдебен доктор, който след запознаване с материалите по делото и наличните изходни данни от гласните док-ва, да каже каква е била в евентуалност близката степен на алкохолно опиянение. Съдът е игнорирал и показанията на пострадалия М. в които много добре е уточнено, че той е закупил в бар „Сити“ една бутилка уиски, но каква липсата от тази бутилка, тоест какво количество реално е било употребено, то се свежда до употребата на едно голямо уиски, което тази вечер е било 3 нормално с оглед на това, че тези младежи са се събрали не в градската библиотека, а в едно питейно заведение в малкия град. Затова ми се струва, че съда абсолютно не мотивирано и произволно е извел изводи които не почиват на базата на никакви обективни и безпристрастни доказателства. На лист 9, нова е една много драстична илюстрация за неглижирането на процесуалните изисквания на закона по какъв начин трябва да се структурира мотивна част на един съдебен акт, се е позовал на приложените по ДП видеозаписи, на които прави съда някакво приблизително тълкуване за сходен външен вид на М. М., подс. Н. и другите подсъдими на базата на това което се вижда на тези записи. Като под никакъв форма не е била назначена видеотехническа експертиза, която евентуално да отговори дали може да се направи лицева идентификация, дали може да се занимаваме със сходството на облеклото, ако то позволява да се правят крайни изводи тази вечер кой с какво е бил облечен.

Въобще съдът стъпна на нещо което е процесуално недопустимо и изгражда своето вътрешно убеждение на доказателства, които не могат да бъдат ползвани като годни по смисъла на НПК.

Резюмирайки всичко до тук, на мен ми се струва, че има убедителни доказателства, които изпълняват законовите изисквания и това е безспорно доказано по обвинението, по отношение на подс. Ф., за което съответно той трябва да понесе своята наказателна отговорност. За индивидуализацията на това наказание трябва да се отчете обстоятелството на опасния рецидив, което е предвидено не малка долна граница и ние нямаме претенция за някакво голямо наказание. Това което колегата прокурор обоснова за налагане на минимално наказание, с оглед високия праг на опасния рецидив на средната телесна повреда отговаря на целите на закона.

Допуснато е и съществено процесуално нарушение, което е и доста сериозен проблем в това наказателно дело. Съда е приключил наказателното производство в отсъствие на подс. Ф. от с.з., като в това с.з. са събирани гласни док-ва, освен това при приключването не е дадена възможност евентуално подсъдимия да ползва или да не ползва, или поне да го заяви правото си за даване на обяснения по делото, като по този начин, ако той е ползвал положителната си процесуална възможност за даване на обяснения, това е дало възможност на повереника да задава конкретни въпроси към този подсъдим с цел да изкара фактическата обстановка. И забележете, основанието за неговото неявяване е заявено в предходното с.з., че той бил на 4 работа и поради тази причина не може да се яви пред съда, което за мен е абсолютен процесуален нонсенс. И вместо съда да вземе дисциплиниращи мерки по отношение на подсъдим, който има обвинение в условията на опасен рецидив, да го осигури за с.з., съдът ей така е приключил съдебното следствие с приключване на делото без неговото присъствие с оглед характера и тежестта на повдигнатото му обвинение, което налага задължително присъствие във фазата на отвореното съдебно следствие.

Ако приемете, че са налице основания за осъждането на подс. Ф., моля това да стане с въззивна присъда. В условията на алтернативност ако приемете, че това процесуално нарушение е от категорията на съществените отстраними такива, делото да бъде върнато за да може да бъде отстранено и да бъде разгледано това производство от друг състав на ПРС.

ЖАЛБОПОД. - ГР. ИЩЕЦ И Ч. ОБВ. М.: Моля съда да вземе правилно решение и г-н Ф., който ми нанесе удара, да си получи наказанието.

АДВ. ГЕРОГИЕВА: Уважаеми окръжни съдии, аз моля да потвърдите първоинстанционната присъда, като оставите без уважение жалбата и протеста. Считам категорично, че не е налице процесуално нарушение както от категорията на съществените, така и изобщо. Отсъствието на подсъдимия по никакъв начин не се отразява на производството, спазена е процедурата която е предвидена в НПК, налице е практика в тази насока, включително и на ВОС.

По отношение на доказателствата считам, че първоинстанционния съд макар и в по-кратък от обичайния вид, е обсъдил док-вата и в никакъв случай не може да бъдат споделени становището, че част от тях са игнорирани, още по малко неоснователно, напротив, включително и показанията дадени от свид.Х. Ч. са обсъдени подробно и ясно. Удара за който тя говори е разгледан във фактическите обстоятелства които са събрани по делото с оглед на останалите дока-ва, тъй като тя обосновава възприемането на един удар в едни от показанията си и твърдение, че имало и други удари в други от показанията си при наличието на останали лица, които също са удряли.

Безспорно е налице СМЕ, която категорично сочи, че травматичните увреждания могат да са причинени само от няколко удара, а единствените доква които са събрани сочат наличието само на един удар.

В този смисъл считам, че решението е напълно обосновано и не се 5 допуснати нарушения които да обуславят необходимостта от неговото връщане за ново разглеждане.

АДВ. Н.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да потвърдите постановената от първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Не сме депозирали наше становище по протеста и въззивната жалба на гр. ищец и частен обвинител, която поддържаме изцяло.

Считам, че присъдата на първоинстанционния съд е изцяло обоснована, посочени са всички показания на свидетелите, съдът е установил правилно фактическата обстановка, посочил е въз основа на кои от доказателствата кредитира и кои не, и защо не ги кредитира. Видно е, че една голяма част от показанията на свидетелите подкрепят тезата на подсъдимите, а техните обяснения са последователни още от ДП и са подробни и детайлни. Всички обяснения на подсъдимите и показанията на свидетелите противоречат на показанията на свид. М., който е частния обвинител и гр. ищец по делото, и неговата партньорка. Те остават изолирани досежно удара който е получил М..

Това се установява наред от свидетелските показания на свид.П., който твърди, че като е излизал от заведението, е излязъл заедно с подс.Ф. и е видял паднал на земята да лежи част. обв., като около него не е имало други хора.

Моля да потвърдите изцяло присъдата на първоинстанционния съд.

ПОДС. Ф.: /право на лична защита/ Нямам какво да добавя, придържам се към казаното от адвоката ми.

ПОДС. Д.: /право на лична защита/ Нямам какво да добавя, придържам се към казаното от адвоката ми.

ПОДС. Н.: /право на лична защита/ Нямам какво да добавя, придържам се към казаното от адвоката ми.