Протокол № 1067 от 27.05.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1067 гр. Сливен, 27.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Галина Едр. Пенева

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200475 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят Д. В. Ж., редовно призован, се явява лично и с адв.Х.

Х. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от 06.04.2026 г.

Въззиваемата страна – ВПД Началник група в ОДМВР-Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, редовно призована, не се представлява в с.з.

Актосъставителят С. М. Д., редовно призован, не се явява. По делото е постъпила молба от актосъставителя Д., с която уведомява съда, че поради семейни причини няма възможност да се яви в съдебно заседание и няма да бъде в гр.Сливен.

Свидетелят С. М. В., редовно призован, се явява лично.

РП-Сливен, надлежно уведомена, не изпраща представител.

Адв.Х.: Моля да дадете ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Адв.Х.: Поддържам жалбата. Моля да допуснете до разпит две лица като свидетели – съпругата на жалбоподателя и свидетеля, който е бил там на 1 място. Представям и моля да приемете заверени копия от наказателното постановление, издадено на съпругата, експертно решение за сина им и протокол за ПТП № 2026-1031-50011-1/08.03.2026 г. Няма да соча други доказателства.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.: Съгласен съм с адвоката си относно доказателствата.

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка по издадено НП № 26-0804000236/02.04.2026 г. на ВПД Началник група в ОДМВР-Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, както и представените в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя заверени копия от наказателно постановление, експертно решение и протокол за ПТП № 2026-1031-500111/08.03.2026 г.

ДОПУСКА до разпит актосъставителя и свидетеля по акта, както и водените две лица от процесуалния представител на жалбоподателя Ю. Ж.А и Й.Б., като сне самоличността на явилите се свидетели.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

С. М. В. - 32 г., български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

Ю. Д. Ж.А - 51 г., българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, съпруга на жалбоподателя.

Й.Г.Б. - 55 г., български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

Съдът РАЗЯСНИ на свид.Ю. Ж.А привилегията по чл.119 от НПК, а именно да откаже да дава показания, с оглед на обстоятелството, че е съпруга на жалбоподателя.

СВИД.Ю. Ж.А: Отказвам се от това право. Желая да бъда разпитана като свидетел.

2

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите Ж.А и Б. от залата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

СВИДЕТЕЛЯТ С. В.: Предупреден съм за наказателната отговорност.

Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАН КАЗА: В момента съм на длъжност мл.автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Сливен. Бяхме назначени наряд от 06,00 – 18,00 часа с колегата С. Д. на процесната дата. Бяхме изпратени от дежурния на ПТП на ул.Елисавета Багряна в часа, който сме записали. На място бяхме установили неправоспособен водач, с който беше настъпило ПТП. Написали сме акт за преотстъпване на родителя настойник, който мисля че е баща му. За това съм свидетел при съставянето на акта. После дойдоха и други колеги.

Там имаше доста хора, бащата и майката беше там, собственикът на пострадалия автомобил и други хора. При нашето пристигане водачът на автомобила вече беше извън него. Не помня кой ни посочи лицето, което е управлявало автомобила.

Адв.Х.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободен от залата.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободен.

Със съгласието на жалбоподателя и неговия процесуален представител съдът ОСВОБОДИ от залата свидетел В..

СВИДЕТЕЛЯТ Ю. Ж.А: Предупредена отговорност. Обещавам да говоря истината. съм за наказателната

РАЗПИТАНА КАЗА: На осми март се бяхме приготвили да заминаваме за Бургас. Детето ни, което е със синдром на Даун, също беше на улицата с мене. В един момент реши да хукне, аз веднага тръгнах след него. Взел е без да го видя ключовете на съпруга ми за автомобила. В момента, в който и аз съм до колата, той дръпва вратата и се заключва вътре. В този момент идват 3 компанията да ни вземат за Бургас и ни виждат, че бягаме, аз викам „Помощ, помощ“, викам му „Отвори, отвори“, но той не подлежи на команди, прави си каквото иска. Не можах да отворя, той пъхна ключа и запали автомобила.

През цялото време сме думкали. И нашите приятели, които дойдоха да ни взимат, също се включиха, даже за чистачките го хванах, но той потегли.

Разстоянието, което измина, беше около 50-60 метра, след което се блъсна в паркиран автомобил. Потърпевшата живее горе в кооперацията, където беше спряна колата й. Това стана пред нейната сграда, там беше паркиран автомобилът й, даже каза, че е видяла всичко – че думкам, и даже си е помислила, че някой получава инфаркт, но не е слязла. Слезе когато й блъснахме колата. Тя е извикала 112. Първо дойде една патрулка, разказах ситуацията каквато си беше. Казаха, че трябва да вземат проба за алкохол на детето ми, което много трудно го осъществихме, защото досега не е давал проба. Всички съдействаха за това, молихме го да надува, накрая успяхме – даде проба за алкохол. Органите наистина се чудеха какво да пишат като акт, казаха че не са имали такъв случай. Извикаха втора патрулка, не зная какво са говорили помежду си, най-вероятно за съвет какво да се пише. След като той се блъсна, тогава набрах съпруга ми и му казах „Ела, защото детето се блъсна“. През това време съпругът ми беше на съседна улица, до магазин, не зная точно. Когато се случи, тогава го набрах. Ключовете обикновено са скрити и когато видим, че ги фиксира, ги местим на друго място. Винаги са скрити, защото при него всичките му действия в живота досега са неосъзнати.

Когато се блъсна явно се е стреснал и отвори малко прозореца и с едно момче го натиснахме и го отворихме, за да отключим и да го изкараме навън. Когато дойдоха полицаите синът ми вече беше извън колата. Аз обясних на полицаите цялата ситуация. И на мен съставиха акт. На сина ми не са съставяли акт.

Адв.Х.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободена от залата.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободена.

Със съгласието на жалбоподателя и неговия процесуален представител съдът ОСВОБОДИ от залата свид.Ж.А.

СВИДЕТЕЛЯТ Й.Б.: Предупреден съм за наказателната отговорност.

4

Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Случката се разигра на осми март тази година.

Решихме да отиваме в Бургас на разходка. Сутринта към девет и нещо отидохме да вземем Д. и Ю. до тях. Спираме буса в съседната улица и виждаме как Ю. бяга и вика „Помощ, помощ, помощ“. Слязохме и хукнахме подире й, видяхме че Д. се е качил в леката кола на баща си и се е заключил и тя му думка на прозореца. Почнахме и ние да думкаме, но явно се стресира и запали колата, почна наляво-надясно, наляво-надясно и се удари в една кола.

Собственичката на колата сигурно се обади, защото слезе долу и започна да крещи и да вика защо сме допуснали да й ударят колата, но ние й казахме, че и тя ни видя да бягаме след него. След това два часа се разправяха там, не ни допуснаха нас. Д. дойде после, не зная къде е бил, той дойде след като стана случая. Тогава полицаите го накараха да си донесе документите. Ние бяхме трима човека с Ю. където хукнахме.

Адв.Х.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободен от залата.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободен.

Със съгласието на жалбоподателя и на представител съдът ОСВОБОДИ от залата свид.Б.. неговия процесуален

Адв.Х.: Нямам искания за доказателства. Не държа на разпита на неявилия се актосъставител. Считам, че от показанията на свидетеля по акта се установява, че те са дошли след като случаят е приключил и той няма да даде по-различни показания – че са заварили детето навън. Той тогава е бил 17годишен. Не държа на разпита, защото не е очевидец на случая, а и доста объркана документация има като писмени доказателства.