Решение № 84 от 17.11.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Котел, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20232210100257 по описа за 2023 година

Ищцата З. Л. Р. чрез адв. М. Х. - АК Сливен, е предявила искове срещу „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД, с които се иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от 8 850,03 лв., представляваща дължимо, но неплатено трудово възнаграждение за периода от месец април 2021г. до месец май 2023 г., включително, както и законна лихва за забава за посочените периоди в общ размер на 457.53, до датата на подаване на исковата молба 27.06.2023г., както и сумата от 16285.50 представляващи неизплатено обезщетение съгласно чл.222, ал.3 от КТ, претендират се и деловодни разноски.

Ищцата основава претенциите си на твърденията, че е работила в ответното дружество на длъжност „главен рехабилитатор“ от 14.03.1983 до 03.04.2023г. по трудов договор № 130/14.03.1983г. Със Заповед №51/31.03.2023г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество. С трудов договор № РД-11-39/05.04.2023г. З. Р. е назначена отново на работа в ответното дружество на длъжност „главен рехабилитатор“ с основно месечно възнаграждение 1650.00 лева. Ищцата – З.

Р., чрез адв. Х. твърди, че ответното дружество не е изплатило изцяло дължимите и полагащи ù се суми по трудово възнаграждение за периода от месец април 2021г. до месец май 2023 г., като тези суми възлизат на обща стойност 8850.03 лв., ведно със сумата 457.53 лв., представляваща законна 1 лихва за забава за периода от изискуемостта на всяко задължение за заплащането на трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска – чл.86 ЗЗД. Госпожа Р. сочи в исковата молба, че не ù е заплатено и обезщетението съгласно чл.222, ал.3 от КТ, в размер на 16 285.50 лева.

Иска се от съда да уважи предявения осъдителен иск за заплащане на дължимото ù се трудово възнаграждение в размер на 8850.03 лв., ведно със законната лихва за забава за периода на изискуемост на всяко задължение до датата на депозиране на исковата молба в съда, а именно 27.06.2023г., в размер на 457.53 лева. Иска се от съда да уважи предявения осъдителен иск за заплащане на дължимото ù се обезщетение в размер на 16 285.50 лева по чл.

222, ал.3 от КТ. Претендират се и деловодни разноски.

След изтичане на законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД. В отговора се сочи, че претенцията на ищеца е допустима и основателна. Ответната страна признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба като няма възражения по предявения иск. Ответникът не се противопоставя на представените писмени доказателства Григор Малев, в качеството си на управител на „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД счита, че направените от ищеца доказателствени искания не са необходими, предвид признанието на иска. Излагат се твърдения за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК във връзка с разноските по делото, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ищцовата страна.

При така установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Първоначално от ищеца са предявени искове по чл. 128, т. 2 от КТ за неплатени трудови възнаграждения в размер на 8 850,03 лв., представляваща за периода от месец април 2021г. до месец май 2023 г., както и законна лихва за забава за посочените периоди в общ размер на 457.53 лв. , до датата на подаване на исковата молба 27.06.2023г – иск по чл.86 ЗЗД, както и сумата от 16285.50 представляващи неизплатено обезщетение съгласно чл.222, ал.3 от КТ

В съдебно заседание е докладвана молба от адвокат М. Х. - процесуален представител на ищцата, моли съда да уважи претенциите на основание чл.237, ал.1 ГПК и постанови решение, основаващо се на признанието на иска 2 от страна на ответника. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ във вр. чл.

222, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

В отговор на исковата молба ответникът призна предявените искове.

Ищцата, чрез процесуалния си представител, прави искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, като ù се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът не оспори дължимостта на вземанията, а именно: неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец април 2021г. до месец май 2023 г., като тези суми възлизат на обща стойност 8850.03 лв., ведно със сумата 457.53 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от изискуемостта на всяко задължение за заплащането на трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска – чл.86 ЗЗД, както ù обезщетението съгласно чл.222, ал.3 от КТ, в размер на 16 285.50 лева.

Признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба. Не оспорва

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове по чл. 128, ал.1, т.2 от КТ във вр. 222, ал.3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл.78, ал.1 ГПК неоснователна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът не 3 следва да бъде осъден да ги заплаща, тъй като в адвокатско пълномощно представено по делото не се сочи сума по вид и размер за сторени разноски, а напротив посочено е, че е уговорена безплатна правна помощ съгласно чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

Съгласно нормата на чл. 83, ал.1 т.1 от ГПК, ищцата е освободена от такси за завеждане на делото.

Предвид изложеното по делото не се установи ищцата да е сторила разноски, които в последствие да и бъдат присъдени.

На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължащата се по делото държавна такса в размер на 1023.72 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А ответното дружество „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД, ЕИК 119527829, със седалище и адрес на управление: гр. Котел, ул. „ Изворска“ № 5, представлявано Григор Костов Малев, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата З. Л. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: град. Котел, община Котел, ул. „Еленица“ №2, на осн. чл. 237. ал.1 от ГПК, във вр. чл. 128, т.2 от КТ във вр. чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД следните суми: 8850.03 лв., представляващи незаплатено трудово възнаграждение за периода от месец април 2021г. до месец май 2023г., ведно със сумата 457.53 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от изискуемостта на всяко задължение за заплащането на трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска, както ù обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, при придобито право на пенсия съгласно чл.222, ал.3 от КТ, в размер на 16 285.50 лева.

ОТХВЪРЛЯ: Претенцията на ищцата за присъждане на разноски сторени по делото, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД, ЕИК 119527829, със седалище и адрес на управление: гр. Котел, ул. „ Изворска“ № 5, представлявано Григор Костов Малев, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел, сумата 1023.72 лева, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Сливен в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5