Решение № 500 от 21.07.2025, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 397/2025
- Вид
- Решение № 500
- Подписан
- 21.07.2025
- В сила
- 16.09.2025
- Състав
- ИВАНА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10А, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 500 гр. Разград, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330100397 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Й. И. Д. срещу „Вива Кредит“АД /правоприемник на „Вива Кредит“ ООД/, с която са предявени обективно съединени искове за обявяване нищожността на Договор за паричен заем № 5563***, сключен между страните през януари 2020г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми в размер на 391,17 лева; 58,47 лева;
133,08 лева и 199,62 лева, като платени без основание, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба.
Излага съображения за нищожност на Договор за паричен заем № 5563*** поради противоречие с добрите нрави и императивни разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.10; чл. 10, ал. 1 , вр. с чл. 22 ЗПК. Сочи прекомерен размер на ГЛП и ГПР. Твърди и нищожност на определени клаузи, а именно:
- клауза за възнаградителна лихва поради противоречие на размера от 40.32% с добрите нрави, противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и внася неравноправие в отношенията между потребителя и доставчика на финансова услуга в ущърб на кредитополучателя;
- клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, в размер на 119,95 лв., на основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП;
- договорния лихвен процент в размер на 40.32%, към който се кумулират вземанията за неустойка и такса за допълнителни услуги, представляват скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява, което нарушава правилата на чл. 11, ал. 2, т. 9 ЗПК;
- посоченият ГПР не съответства на действителния такъв и представлява заблуждаваща търговска практика – заобикаля изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 1
ЗПК клаузата за ГПР е нищожна с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на цялата кредитна сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на Договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК;
- не са посочени механизмите на формиране на ГЛП и ГПР, не е посочен лихвеният процент на ден;
- липсата на информация в договора за правото н потребителя на отказ от договора и условията, при които то може да се случи, следва да са задължителна част от договорното съдържание, в съответствие с чл. 11, ал.1, т.
20 ЗПК;
- общите условия не са приети от кредитополучателя;
- услугата за експресно разглеждане на кредита представлява действие по усвояване на кредита и е нищожна поради нарушение на императивни разпоредби на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.
21, ал. 1 ЗПК, вр. С чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 143, т. 5, т.19, вр. С чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ищецът твърди, че в изпълнение на договора е заплатил сумата 891,17 лв., част от която в размер на 391,17 лв. се явява платена без основание. Навежда доводи за противоречие на договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. Прилага извлечение то ЦКР, пълномощно. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият депозира писмен отговор. В него сочи, че искът е недопустим, т.к. исковата молба е нередовна, отделно от което счита, че ищецът няма правен интерес от търсената с исковата молба защита. Представя справка за задълженията на ищеца по кредита, съгласно която същият погасен изцяло. Счита искът за неоснователен по основание и размер, като излага становище.
Сочи, че допълнителната услуга предхожда сключването на договора за потребителски кредит и е въпрос на избор от страна на клиента, поради което същата не следва да се разглежда като такава, свързана с усвояване и управление на кредита. Твърди, че изборът на тази услуга не е било изискване на кредитора и същите не са били задължително условие за сключване на договора за кредит. Обръща внимание на разликата между „действия, свързани с усвояване и управление на кредита по см. на чл.10А, ал.2 от ЗПК и допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит по см. на чл.10А, ал.1 от ЗПК. Счита, че ответникът не е длъжен да се възползва от допълнителни услуги, че същите се предлагат за удобство на клиентите и се предоставят само по изрично тяхно искане.
По отношение на претенцията за неустойка, ответника счита, че е налице неизпълнение на договорно задължение – непредоставяне на гаранция в уговорен между страните срок. Сочи, че изпълнението на това задължение би довело до значително намаляване на претърпените от дружеството вреди – пропуснати ползи и претърпени загуби, което свидетелства за обезщетителния характер на предвидената неустойка. Оспорва твърденията на ищеца за накърняване на добрите нрави с оглед размера на неустойката, като счита, че е съобразен с риска, който кредитора поема, като експерт в кредитирането.
Освен изложеното, ответника изтъква и възможността на кредитоискателя да не подпише договора или да се откаже от съшия в 14 дневен срок. Сочи, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора, а не към момента на дължимост на неустойката – същата би възникнала при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок.
Представя процесния договор, ведно със справка за начислени и погасени 2 суми, прави възражение за заплащане на адвокатско възнаграждение на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Претендира разноски.
След анализ на представените по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
На **.**.20** г. между „Вива Кредит” ООД /с правоприемник „Вива Кредит“АД/ и Й. И. Д. е сключен Договор за паричен заем Viva Standart 30 №5563*** със срок на погасяване 5 месеца и размер на главницата 500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент 40,32% и ГПР в размер на 49,48%.
Съгласно договора в погасителната вноска с размер 146,28 лв. се включват части от главница, лихва и такса експресно разглеждане на кредита. Съгласно погасителния план в чл.3, ал.1, т.4 от договора първата вноска е на 11.12.2019г., а последната – 09.04.2020г. Твърди наличие на неравноправни клаузи и нищожност на договора.
Ответника твърди липса на правен интерес, поради погасяване на процесния договор.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, на страните е указана необходимостта от доказване на обстоятелствата, на които основават твърденията си – ищецът – противоречие на клаузи от договора с императивни правни норми, като съдът има и служебно задължение да следи за такива, доколкото се касае за потребителски кредит. Ответникът се основава на погасен дълг по процесния кредит, което следва да докаже.
СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна:
Предявен е иск за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем Viva Standart 30 №5563***. Същият е допустим.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. Характеристиките на договора за заем са както следва: главница 500,00 лв., срок за погасяване 5 месеца, общ размер на кредита 731,40 лв., фиксиран годишен лихвен процент 40,32% и ГПР в размер на 49,48%.
В чл.4, ал.1 от договора е уговорено обезпечение, което следва да бъде предоставено в 3 дневен срок от получаване на заемната сума от ответника.
Предложеният поръчител следва да отговаря кумулативно на определени изисквания – възраст над 21г., постоянен трудов договор, като повече от 6 месеца да е със стаж при настоящия си работодател, осигурителен доход в размер 1000 лв., с добра кредитна история за последните 5 години, и да представи документ от работодател, издаден до 3 дни от деня на представяне на документа пред кредитора. Артернативното обезпечение е банкова гаранция – в размер на общата сума за погасяване на заема. При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка, чиито размер е предварително определен на 119,35 лв. и включен в погасителния план, на вноски, с което общият размер на дължимата сума става 851,35 лв.
Същия изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия 3 период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 3 от ЗЗП).
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай е предоставен заем в размер на 500 лева, който ищецът се е задължил да възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва. Същият е поел задължението в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или банкова гаранция. Неизпълнението на това задължение е обвързано със санкция - неустойка в общ размер от 119,95 лв.
Ищецът въвежда твърдения за нищожност на договора в цялост, а в условията на евентуалност - и на конкретни клаузи.
Сочи, че посоченият Годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,48 %, не съответства на действителните разходи по кредита, като липсва информация за начина на формирането му. Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая с клаузите на договора, предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане на документите за одобрение се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или резултат заобикаляне на законовите изисквания, е нищожна. Затова и законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начинът на формиране на ГПР, който следва да включва всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), които следва да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /50%/. Клаузата за експресно разглеждане на документите за одобрение - чл. 1, ал. 3 от процесния договор, предвижда допълнително възнаграждение за кредитора в размер на 179.90 лв. На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поетите от ищеца възнаграждения за услуги за т.нар. „бързо разглеждане“ попада в обхвата на 4 тази дефиниция, тъй като оскъпява кредита и следователно представляват част от общите разходи по него. Текстът на чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни клаузи в договор, които регламентират разходи по кредита надвишаващи определените по ал. 4, поради което уговорката за заплащане на т. нар. услуги за бързо разглеждане следва да се приемат за нищожни, доколкото евентуалното им включване в общите разходи видимо ще надвиши допустимия по закон максимален размер на ГПР. Отделно от това допълнителните услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните. Същевременно заплащането на възнаграждението за т.нар. бързо разглеждане от потребителя е предварително дължимо, т.е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на тази услуга, независимо дали ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Разпечатката съдържа 42 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45e1f5b4-00e8-4b37-b7b0-5dd5a037c959