Решение № 151 от 29.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. гр. Хасково, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20235640200282 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. Г. С. град Хасково срещу Наказателно постановление № 1970-365 от 15.02.2021 г. на Директора на ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.

209а, ал 1 от Закона за здравето. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че описаното от актосъставителя и наказващия орган деяние не съответствало на изискванията на закона от гледна точка гарантиране правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, като се излагат конкретни и подробни съображения в тази насока, основани на тълкуване на относимата нормативна уредба, в това число и съдържанието на приложената административнонаказваща разпоредба.

Освен това,

1 жалбоподателят твърди, че не бил извършил описаното административно нарушение, а описаната в санкционния акт фактическа обстановка не отговаряла на действително осъществената, като подробно аргументира и тази всъщност първа група от доводите в подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. Т.Н. заявява, че поддържа жалбата и искането си за отмяна на наказателното постановление, като в хода по същество излага конкретни съображения в тяхна подкрепа. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган - Директорът на ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез постъпило по делото Писмо с рег. № 197000-2484/11.04.2023 г. отправя възражение, при условията на евентуалност, за прекомерност по отношение на разноските, направени от другата страна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Съдът приема жалбата за допустима и подадена в срок въпреки отбелязването, че НП е влязло в сила на осн.чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като липсват доказателства наказващият орган да е предприел действия по установяване на постоянният и настоящ адрес на жалбоподателя, а и е извършил само едно посещение на адреса и то в работно време. Последното не може да се приеме, че изпълнява условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че НП е връчено надлежно на основание последният законов текст. Затова и съдът приема, че НП е обжалвано в срок.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 22.01.2021 г. свидетелите Р. Б. Т. и И. Р. М., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково, в около 21:55 часа, въз основа на подаден сигнал на ЕЕН 112, били изпратени, като част от автопатрул, да 2 извършат проверка за спазване на действащите протИ.епидемични мерки в ресторант „Сити парк“, намиращ се в района на Градска гР.а в град Хасково.

След пристигането им на място, установили, че входната врата на обекта на първия етаж била заключена, а след подаден звуков сигнал за обозначаване на присъствието им, лице от персонала – сервитьорка отворила вратата и на въпрос на контролните органи дали заведението работи, отговорила, че в него били само от персонала. Тогава свидетелите Р. Б. Т. и И. Р. М.влезли да проверят като установили, че в залата на първия етаж нямало клиенти. След това се качили в залата за клиенти на втория етаж, където също не установили присъстващи лица, но им направило впечатление, че масите били отрупани с храни и напитки, приготвени за консумация на място. Попитали управителя на заведението, който също бил на място, къде са хората, но той отрекъл такива да присъстват в заведението. Тогава контролните органи на МВР поискали да им бъде предоставен достъп през затворена врата в едно от прилежащите помещения, използвано като склад и там установили около 20 човека, сред които и жалбоподателя Д. Г. С., чиято самоличност установили.

Присъстващите лица първоначално заявили, че не били клиенти, а изчаквали да вземат храна, приготвена за вкъщи. След като докладвали случая и въз основа на извод за допуснато нарушение на протИ.епидемичните мерки, на същата дата – 22.01.2021 г., срещу жалбоподателя Д. Г. С. е съставен от свид.

Р. Б. Т. Акт за установяване на административно нарушение от същата дата.

Процесният АУАН бил съставен за нарушение по чл. 209а, ал 1 от Закона за здравето за това, че на „22.01.2021 г. в около 21:55 часа в гр. Хасково, р - т „Сити парк“, горепосоченото лице присъства в увеселително заведение, като нарушава т. 11 от Заповед № 677, изменена и допълнена със Заповед № 718 на здравния министър, издадена във връзка с чл. 63 от ЗЗ“. Актът за установяване на административно нарушение бил подписан от лицето, сочено в него като нарушител, а в съответната предвидена за това графа, жалбоподателят вписал, че възразява срещу описаното, тъй като не бил в ресторанта, само изчаквал поръчана от него храна. Препис от АУАН е връчен на лицето на 22.01.2021 г., лично срещу подпис, според отбелязването в съдържащата се разписка. Възражения срещу АУАН не са депозирани допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел фактическите констатации, 3 описани в акта за установяване на административно нарушение, и след като преценил, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр, наложил процесното административно наказание.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе. По отношение на показанията на свидетелите Р. Б. Т. и И. Р.

М. следва да се отбележи, че същите имат преки и непосредствени впечатления за извършената проверка и за фактите, за които разполагат с ясен спомен, включително за процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, показанията им се кредитират с доверие, още повече предвид липсата на основание да се счита, че у тях съществува предубеденост или заинтересованост от изхода на делото. Значението на установените с тях факти пък, ще бъде анализирано по същество в случай на необходимост.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда протИ.епидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. По силата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., съобразно действащата към датата на деянието редакция, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция протИ.епидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер на 5000 лв., а според актуалната редакция, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция протИ.епидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена административна санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление 4 съдът намира, че са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл може да се отбележи най – напред, че действително не са допуснати такива нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на лицето, привлечено с него към административнонаказателна отговорност, което било запознато със съдържанието му и е имало възможността да впише възражения или обяснения по него в съответната графа, предвидена за това. Изпълнено е и изричното изискване за връчване на екземпляр от акта, срещу подпис на лицето, който факт е надлежно удостоверен в приложената разписка, като е била обезпечена възможността в законоустановения срок да бъдат депозирани писмени възражения срещу него. Съставеният акт за установяване на административни нарушение обаче не отговаря на изискванията за неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, установяваща необходимите реквизити. Съображенията в тази насока се основават на начина на описание на визираното от актосъставителя деяние и най – вече на съответствието или липсата на такова на предложената правна квалификация с изискванията на закона от гледна точка гарантиране правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност и обезпечаване възможността за съдебен контрол. Според въведените в съставения акт за установяване на административно нарушение, незначително изменени в наказателното постановление фактически твърдения, жалбоподателят Д. Г. С. е санкциониран за това, че на 22.01.2021 г. в около 21:55 часа в гр. Хасково, р - т „Сити парк“, горепосоченото лице присъствало в увеселително заведение, като нарушавало т. 11 от Заповед № 677, изменена и допълнена със Заповед № 718 на Министъра на здравеопазването, издадена във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.

Тоест, отговорността на жалбоподателя, според твърденията е ангажирана за неизпълнение или нарушаване на въведени протИ.епидемични мерки със заповед на министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, която правна норма касае обаче основанието за обявяване на протИ.епидемична обстановка в страната, а не отделни мерки в тази връзка.

Освен това, макар да е налице конкретизация в какво точно фактически се изразява действието на лицето, за да се приеме, че е налице въобще описано някакво съставомерно поведение, то липсва надлежна негова правна 5 квалификация, съобразно изискванията на фактическия състав на посочената правна норма от специалния закон – Закона за здравето, в което се изразява и визираното нарушение по чл. 42, т. 5 от ЗАНН, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Изискването по този текст от закона се отнася до задължението на контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. В този смисъл, правилната правна квалификация на деянието е единствено и само възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Нещо, което в случая не е изпълнено с посочване като нарушени протИ.епидемични мерки чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр., каквито цитираната норма не предвижда, а съвсем отделно заповедта на министъра на здравеопазването е цитирана непълно и неясно.

Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, под която е подведено и квалифицирано деянието в АУАН действително съдържа в диспозицията си състав на нарушение, но същата е бланкетна и следва при даване на релевантната правна квалификация да бъде направено необходимото препращане или привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на мерките.